Изследване: действително ли егоистите постигат повече на работното си място?
В популярната култура съществува мнението, че много от успешните хора , казано по-меко, не са особено приятни хора. В киното и по телевизията виждаме образите на множество подли шефове и агресивни истории за успеха. Съществува мнението, че за достигане на успех трябва да се забрави за деликатността и да мислиш преди всичко за себе си. Изследване на американски учени ако не напълно, то частично, разсейва този мит. Резултатите от изследването са публикувани в изданието PNAS.
В продължение на четиринадесет години учени от Калифорнийския университет в Бъркли и Колби Колеж са провели дългосрочно изследване, за да проследят какво се случва в живота на доброволците, които в началото на изследването били още студенти, като особено внимание отделили на тези, които можем да отнесем към „неприятните“ хора (тоест категорията, към която много от нас не биха искали да бъдат отнесени).
Те установили, че егоистичните, агресивните и склонни към манипулация хора след тези 14 години не са получили реални преимущества на работното си място. Изследователите смятат, че е така не заради това, че такова поведение не носи полза, а защото положителните и отрицателните въздействия се неутрализират взаимно.
В началото на изследването Камерън Андерсън и неговите колеги са оценили чертите на характера на 457 студента от университета, използвайки така наречената „голямата петорка“ (изпълнителност, доброжелателност, екстравертност, отвореност към нов опит и емоционална стабилност) . След 14 години, когато всички от тях вече работили активно, екипът изследвал нивото на власт, което те са постигнали в организацията, в която работили. Освен това участниците сами оценявали своето влияние на работното си място и организационната си култура, тоест колко агресивни, критикуващи, дипломатични и егоистични те се чувствали.
Тези, които в първоначалния тест били класифицирани като „неприятни“ личности, не притежавали повече власт, независимо от възрастта, пола или етническата си принадлежност. Това позволява да се предположи, че егоизмът и агресията не водят до по-високо ниво на власт или постижения в работата.
Във второ изследване екипът от учени внимателно изучил поведението на работното място на друга група, която била наблюдавана по аналогичен начин. Елементите от поведението им било групирано в четири категории:
– Доминиращо – например, „Аз съм готов да натискам другите за постигането на важни цели“;
– Дипломатично – например, „Аз осъществявам съюзи с важни хора“;
– Социално – например, „Аз се грижа за благополучието на околните“;
– Мъдро – например, „ Аз имам сериозен дял в успеха на своя екип“.
Важно е да се отбележи, че колегите на участниците също оценявали по същите категории поведението им на работното място, а също така нивото на власт и организационна им култура.
Оценките на колегите основно не само съвпадали едни с други, но и със собствените оценки на участниците. Това позволява да се предположи, че тяхната самооценка е била достатъчно точна. Резултатите показали, че тези които са проявявали по-доминиращо, дипломатично, социално и мъдро поведение, са постигнали власт от по-високо ниво. Участниците, които преди 14 години били определени като по-екстравертни, попадали по-често от останалите във всяка от тези категории и са правели, по израза на изследователите, „всичко правилно“ за постигането на по-голямо влияние. При хората с неприятен характер се проявявало единствено доминиращото поведение и по-рядко – социално-ориентираното.
Въпреки че доминиращото поведение може до някаква степен да ви предвижи напред, е ясно, че доста важна част от този процес играят другите, по-социално ориентирани елементи на поведението. Ако сте „неприятен“ човек, егоизмът може до някаква степен да засили вашата власт, но отсъствието на щедрост и доброта ще нулира това въздействие.
Но учените отбелязват , че при определени условия това може да е много по-различно. В областите, където социално-ориентираното поведение не се цени и не е особено полезно, с по-голяма вероятност „неприятните“ хора ще заемат високи длъжности.
В бъдещите изследвания може би трябва да се зададе противоположния въпрос: стават ли хората по-егоистични и неприятни, когато заемат ръководни постове и помагат ли им подобни черти да съхраняват това положение? Може да се окаже, че властта действително развращава, но от друга страна е възможно да се установи, че стереотипът за ролята на агресията е само мит за това, че добрите момчета и момичета финишират последни.
