Съвременната младеж никога не е толкова лоша, както утвърждават по-възрастните поколения

Те са лидери на социални, екологични и политически движения. Те търсят начините за решаване на най-наболелите проблеми на нашето време и даже получават Нобелoва награда за мир на 17 години (през 2014 година девойката от Пакистан Малала Юзафзай получи Нобеловата награда за мир за борбата й за правото на образование на момичетата ). Но по-възрастните често пренебрегват техните стремежи и постижения, утвърждавайки че „ младото поколение за нищо не става”. Психологът Джон Протцко (John Protzko) от Калифорнийския университет в Санта –Барбара нарича това явление „тези съвременни деца”.

„Човечеството се оплаква от „тези съвременни деца” поне от 2 600 години насам. Времената се менят, а претенциите са едни и същи. Младежта не уважава и не слуша по-възрастните, и не обича да работи”. – разказва авторът на новото изследване Джон Протцко в прес-релийза на университета.

По мнението на учена , проблемът въобще не е в прогресиращия упадък на човечеството.

„Това е уловка на нашата памет. Тя кара по-възрастните да вярват, че съвременните деца oтстъпват по всички фронтове, даже обективно да не е така. А тъй като това когнитивно изкривяване е „заложено” в самата работа на нашия мозък, то се случва с всяко поколение отново и отново.” – добавя Протцко.

Въпреки масово разпространение на ефекта „тези съвременни деца” (или може би именно по тази причина), даденото психологическо явление е слабо изследвано. За да вникнат по-надълбоко в проблема, Протцко и неговия колега–психолог професор Джонатан Шулер (Jonathan Shooler) са разработили редица специални тестове, и са предложили на голяма група доброволци да участват в тяхното изследване.

През първия етап на изследването 1824 участника на възраст между 33 и 51 години са оценявали до каква степен, по тяхно мнение, младото поколение уважава по-възрастните.

Изследователите открили интересна закономерност. Колкото повече уважават авторитети самите анкетирани, толкова по-уважително, по тяхно мнение, се отнася младото поколение към по-възрастните.

След това учените измерили нивото на интелект на други 134 доброволци. И отново хората, които постигнали повече точки в IQ-теста, били по-уверени, че „тези съвременни деца” стават все по-глупави и по-глупави.

Тук трябва да се отбележи, че за намаляване на интелекта при младежите въобще не може да става въпрос. Обективните данни показват, че подрастващото поколение се справя с IQ-тестовете по-добре от предишното (това явление е известно като ефекта на Флин).

В третия етап на изследването учените анкетирали още 1500 възрастни участници за тяхната любов към четенето. Психолозите установили, че колкото повече е чел анкетираният , толкова съвременните деца му се струват по-малко начетени и по-малко интересуващи се от литература.

Накрая на изследването психолозите провели любопитен експеримент. Изследователите предложили на участниците от „обществото на любителите на книги” да преминат тест за определяне степента им на начетеност, а след това им съобщили лъжливи резултати.

Така на част от тях им казали, че влизат в първите 33% от населението по нивото си на ерудираност. На останалите им съобщили точно обратното, а именно , че техните показатели са много ниски.

Оказало се, че тази информация значително променила представите на анкетираните не само към своята образованост и любовта към четенето. Получилите „лоша оценка” възрастни буквално веднага си преосмисляли отношението към съвременните деца, реабилитирайки ги и отбелязвайки, че „младежта и по-рано не е чела чак толкова много.”

И все пак какво стои зад грешните разсъждения на възрастните към младите? Получените резултати демонстрират, че недоволството от съвременната младеж се дължи на когнитивните изкривявания в човешката памет и мислене.

Причината за тези изкривявания се дължи на специфична предубеденост, открита от учените. Първо, хората предполагат, че обкръжаващите не са достатъчно компетентни в тези области, в които самите анкетирани смятат себе си за експерти.

Вторият важен механизъм , поддържащ илюзията за „нищо неструващата младеж” , се състои в свойството на човешката памет да пренася сегашните знания и умения към миналото не само за себе си, но и за всички връстници.

Накратко казано, на хората им се струва, че те и техните връстници винаги са били такива, каквито са в настоящия момент (вежливи, благоразумни, образовани, уважаващи по-възрастните и така нататък), забравяйки реалното положение на нещата. Именно затова е толкова очевидно „несъвършенството” на съвременните деца за по-възрастните.

Освен това ние нямаме обективни данни за децата от миналото, нито за съвременните младежи, отбелязва Пратцко. Ние се опираме изключително на нашата памет и „зашитите” в нея изкривявания.

Важно е да се разбере, че поведението на по-възрастните не е задължително да е осъзнато.Описаната от учените особеност на работата на нашата памет толкова се е вкоренила в човешката психика, че едва ли някога по-възрастните поколения ще престанат да вярват във всеобщия упадък на „тези съвременни деца”, смятат авторите на изследването.

Изследването на американските психолози е публикувано в изданието Science Advanced.