НАСА удължава до 2026 година срока за кацане на Луната

Главният инспектор на НАСА е разкритикувал американската лунна програма. Говорейки пред американските законодатели, той е казал, че програмата Artemis изисква няколко милиарда долара повече от планираното и по тази причина хората няма да могат да кацнат на повърхността на Луната до 2026 г.

Програмата Artemis стартира по времето на президента на САЩ Тръмп. Той постави пред НАСА цел да се да изпратят на Луната първата жена и първия мъж през 21-ви век до 2024 г. Според плановете астронавтите трябва да полетят с космическия кораб Орион, изведен от ракетата-носител SLS, която все още е в процес на разработка. След определянето на първоначалния срок, датата на кацане вече беше изместена веднъж – до 2025 г., и ръководството на програмата съобщи, че много ключови компоненти, като скафандрите например, не са готови.

Сега Пол Мартин, генерален инспектор на НАСА, е направил презентация пред научната комисия на Камарата на представителите на САЩ. Обикновено главният инспектор изпълнява одитни и контролни функции и не прави изявления, но този път той даде цялостна оценка на работата на агенцията.

„Като се има предвид времето, необходимо за разработване и тестване на системите за кацане, както и на скафандрите от следващо поколение, ние вярваме, че първият пилотиран полет ще се осъществи не по-рано от 2026 г.“, обяви Мартин.

Забавянето e повлияно и от седеммесечния правен спор между Blue Origin и SpaceX за правото на разработване на спускаемия апарат. Делото беше инициирано от компанията на Джеф Безос, но тя загуби делото.

Но основният проблем на програмата e цената.

„Открихме, че първите четири старта по програмата Artemis ще струват 4,1 милиарда долара всеки и тази цена е неприемлива“, казва Мартин.

Тази сума включва само самата ракета, космическия кораб и наземната поддръжка за изстрелването. Нещо повече, дори за тази цена НАСА няма да може да приложи смислена научна програма.

Тези разходи са разбити, както следва: 1 милиард долара за космическия кораб Orion, 300 милиона долара за Европейската космическа агенция за служебния модул Orion, 568 милиона долара за наземна инфраструктура и 2,2 милиарда долара за самата ракета. Това не включва разходите на НАСА за разработката на Orion и SLS от 2005 г. и 2011 г. съответно. Ако се включи в цената и амортизацията за развитие, тя минимум ще се удвои.

Тези цифри значително надхвърлят очакванията на НАСА. През 2017 г. висш служител на агенцията заяви пред Ars Technica, че цената на едно изстрелване е планирано да се запази в рамките на 2 милиарда долара и впоследствие се надява да бъде намалена до един и половина. Общо цената на Artemis от 2012 до 2025 г. се очаква да достигне 93 милиарда долара.

Мартин не е запазил мълчание и за причините за подобни разходи.

Според него разходите не могат да бъдат намалени поради неефективното планиране на програмата и големите корпорации подизпълнители.

„Частично за това са отговорни такива подизпълнители като Boeing“, казва той. – Освен всичко друго имаше проблеми в развитието на SLS и Orion. Въпреки факта, че тяхното развитие действително е трудно, Boeing лошо изпълни задачата си, демонстрирайки лошо планиране и лошо изпълнение на този план.“

Според Мартин методът на разпределяне на средства отстрана на НАСА заслужава особена критика. Агенцията практикува схемата на формиране на разходите „себестойност + печалба” (cost plus), което означава, че нa изпълнителят ще му бъдат покрити всички разходи, а компанията ще остане с печалба във всеки един случай. Според одитора в резултат на това компаниите не са мотивирани да съкращават разходите и сроковете.

Струва си да се отбележи, че НАСА многократно се е опитвала да се отдалечи от практиката cost plus и да премине към по-пазарно формиране на цените, но всеки път се сблъсква с критики от страна на Конгреса. Тези критики не отслабнаха дори след като комерсиалните програми на НАСА показаха своята ефективност, например със SpaceX,. Любопитно е, че на същата среща един от членовете на комисията Еди Джонсън, отново е подкрепил разработването на космически апарати от НАСА, използвайки същата практика, както в случая с SLS и Orion, и призовал да не се увеличава закупуването на готови решения от частни изпълнители. Според Джонсън, приватизацията на космоса ще доведе до невъзможността да бъдат достигнати Луната и Марс. В същото време много независими експерти настояват, че основната причина за неприязънта на законодателите към използването на частната инициатива в усвояването на космоса е неприкритото лобиране.