Тежките форми на Covid-19 може да се дължат и на генетична предразположеност

Френският имунолог Жан-Лоран Казанова е започнал изследване за ролята на генетичната предразположеност във възприемчивостта към коронавируса. Защо вирусът може да се окаже смъртоносно опасен за едни, а в същото време не предизвиква никакви симптоми при други?

Епидемията Covid-19 отнема все още много човешки животи по целия свят, но нейното въздействие се проявява много различно при различните хора. Патогенът може да се окаже смъртоносен за едни, но в същото време да не предизвиква никакви симптоми при други. Генетичната предразположеност играе ключова роля в съпротивляемостта към инфекциозните заболявания. Именно в тази сфера провежда своите изследвания педиатърът и имунолог Жан-Лоран Казанова, който е начело заедно с Лоран Абел na лаборатория, изследваща едновременно в Париж и Ню Йорк, връзката между човешката генетика и инфекциозните заболявания. В свое интервю пред вестник “Le Mond” той обяснява насоката на сегашните си изследвания.

Льо Монд : Обсъждайки кой влиза в най-рисковата група от Covid-19, защо някои остават невредими, докато при други се проявяват тежки симптоми, включително се стига до летален изход?

Жан-Лоран Казанова: Ние вече около 20 години се придържаме към хипотезата, че всички инфекциозни болести са свързани с генетичния фактор. Теорията за съществуването на генетична база на инфекциозните болести беше потвърдена от изследванията на класическата генетика още в периода 1905-1945 година. Открит беше останал въпросът за молекулярната структура на такава предразположеност. След 1985 година и особено след 1996 година, ние и други екипи установихме множество генетични промени, които могат да обяснят генетичната предразположеност към сериозни инфекции, в това число към херпетичен енцефалит и тежки форми на туберкулоза и грип.

В случая със заразяването със SARS-CoV-2 съществуват редки случаи на тежки форми, в това число и с летален изход при деца, подрастващи и сравнително млади хора. Тоест тук не става въпрос за двата главни рискови фактора: напреднала възраст и хронични заболявания. Тези необичайни случаи показват съществуването на генетични фактори, които влияят на реакцията на вируса.

В какво се състои вашето изследване?

Хипотезата се състои в това, че относително младите заболели може да имат генетична предразположеност, която по никакъв начин не се проявява до първия контакт с вируса, но след това води до тежки форми на болестта, включително и до смърт. Съгласно тази хипотеза, в момента на контакт с инфекцията се проявява вашия фенотип и съществуващата във вашите гени уязвимост пред нея. Затова нашата цел е да открием вариациите в генома, които могат да обяснят възникването на тежките форми на болестта.

За последните 25 години няколко групи учени откриха генетични вариации, които водят до избирателна уязвимост към някои инфекциозни болести сред децата, подрастващите и младите хора. В миналото ние говорихме не за генетични вариации, а за мутации, тоест за малки различия в генома, които определят уникалността на всеки човек.

Ако трябва да бъда по-конкретен, взема се кръвна проба за изучаване на ДНК и за анализ на генома. Геномите на болните се изследват както отделно, така и като съвкупност, за да се открият генетичните вариации, които могат да бъдат общи за няколко болни пациента. Изследванията се провеждат от международния консорциум Covid Human Genetic Effort.

Колко болни сте привлекли към това изследване?

Ние привличаме пациенти по-млади от 50 години без хронични заболявания, които са били хоспитализирани в реанимация. Това изследване беше започнато в Китай, след това бе продължено в Иран и Южна Европа. Понастоящем то се провежда по целия свят. Някои от пациентите са починали, а някои са се оправили. По-голяма част от тях са мъже. Към настоящия момент ние сме привлекли около 20 болни в Ню Йорк и около 40 в Париж. Преди всичко ние търсим родствени връзки: братя и сестри, родители и деца, братовчеди… Надяваме се да привлечем не по-малко от 500 човека, а е желателно около 2000 , за да можем по-лесно да открием съществуващите в болните генетични вариации.

По принцип, нашите изследвания могат да бъдат насочени преди всичко към един пациент, тоест към един геном. Това може да е достатъчно, за да се установи генетичната основа за тежкото заболяване. Но ако вие откриете мутация на ген само в един човек, например от 15 район на Париж, ще е сложно да докажете, че именно тази мутация е виновна за това. Ако такава мутация бъде открита в трима болни от Колумбия, Австралия и Калифорния, то може да се каже, че тя е причината.

Много специалисти смятат, че вирусът може да попадне в клетките на човек чрез рецептора ACE2, който се проявява по по-различен начин при хората по-млади от 50 години. Вие съгласен ли сте с тази хипотеза?

На мен ми се струва, че тя не е приоритетна. Ние правим преди всичко пълен анализ на генома, проверяваме генетичните, а не имунологичните хипотези, поне засега.

Понастоящем ние не проверяваме рецепторите, въпреки че това не означава, че физиологичните, патологичните, имунологичните и вирусологичните данни не играят роля. Всичко това ще бъде разглеждано във втората фаза след провеждането на генетичния анализ и ще е допълнение към него.

При младите хора развитието на тежката форма на болестта се случва със закъснение. Обсъжда се „втора фаза“на болестта и силна реакция на имунната система, която може да довете до смъртоносен шок. Какво мислите вие по този въпрос?

Мисля, че генетичният анализ може да даде допълнителна светлина по този въпрос. Инфекцията не му оказва влияние, за разлика от имунологичния анализ. Наблюдаваната имунологична реакция по време на болест или инфекция може да бъде причина или следствие на вирусната инфекция и именно затова не може да се каже нищо определено по този въпрос. Но генетичният анализ ще позволи да се установи причината.