Как да оцелеем в безкрайния поток от лоши новини и събития

През последните няколко дни и месеци ни преследват лоши новини: все още не е отминала пандемията, инфлацията нараства, цените на енергоресурсите и в магазините растат, а от вчера – нахлуването на Русия в Украйна, носещо опасност от начало на глобална война. В тази тревожна обстановка основният въпрос, който стои пред много от нас е „Как да запазим спокойствие и ефективност сред такъв информационен фон и какво ще ни помогне да живеем по-лесно в тази обстановка на неопределеност и плашещи новини и събития?“. Именно затова решихме конкретно за нас да се опитаме да формулираме няколко начина, които да ни помогнат в тази насока. Решихме да ги споделим с вас и ще се радваме, ако те помогнат поне на някого. Освен това никога не трябва да забравяме, че това което в момента ни изглежда непоправима трагедия, с годините може да се превърне в малко по-голямо от обичайното колебание на графиката.

Да приемем възможно най-спокойно това, на което не можем да повлияем

Когато светът ни бомбардира с лоши новини и събития, е време да насочим вниманието си към стоицизма. Последователите на тази жизнена философия още от времето на древногръцкия философ Зенон вярват, че си струва да се концентрираме само върху това, което е обект на нашия контрол, а това, което е извън него, просто трябва да приемем. Това в стоицизма е известно като дихотомия на контрола. Основният принцип при нея е, че ако мислите безкрайно върху даден проблем, който е извън вашия контрол, вие не само не поемате контрол върху него, но и губите контрол над мислите и емоциите си.

Това в никакъв случай не означава, че трябва да се примиряваме с всичко, което ни заобикаля, но не можем да му въздействаме. Например, в сегашната обстановка да убедиш поне един човек, който не споделя твоето убеждение, че войната, особено в 21-век, е нещо ужасно и Путин и неговия режим са опасност за глобалния свят (поне ние така смятаме) , е нещо правилно в името на общото благо и крачка към масово антивоенно движение. Но от друга страна постоянното следене на новините и постоянния емоционален стрес са неща, които могат да ни лишат от спокойствие и баланс. Силното вътрешно преживяване и евентуалната емоционална агресия са безсмислени, така че по-добре е да помислим какъв принос можем лично да направим, за да променим ситуацията или да предотвратим влошаването й. Един от основните принципи на стоицизма е: не наранявайте, като губите хладнокръвие. Фокусирането върху действията, а не върху емоциите, ще ни помогне да се успокоим.

Освен това е важно да намерите поне нещо добро в конкретната ситуация. Това ще ви позволи да почувствате контрол над нея. Един от най-известните римски стоици Сенека е казал: „Добрият човек рисува събитията в собствения си цвят… и обръща всичко, което се случва в своя полза“.

Ако ни се струва, че нищо положително не можем да се открием, може да използваме друга практика на стоиците, а именно негативната визуализация, тоест че винаги има по-лоша ситуация, в която да сме и как да се подготвим за по-лошото. В този смисъл един от най-впечатляващите примери е известният психиатър и бащата на логотерапията Виктор Франкъл. Той е бил няколко години в концлагер по време на Втората световна война и е успял да оцелее. За съжаление всички негови близки са загинали по време на Холокоста и той се утешавал с мисълта, че те не трябва да търпят непоносимата болка от загубата, която той преживява.

Въобще стоицизмът е известен като жизнената философия за трудни времена и неговите принципи и практики могат да ни помогнат да запазим спокойствие и в най-тежките моменти.

Да помним за когнитивните негативни изкривявания

Нашите мозъци реагират много по-активно на лоши новини, отколкото на добрите. Ето защо в медиите и блоговете по-често се обсъждат бедствия, войни и катаклизми. Изследване, в което са проследявани моделите на реакция на очите при читателите на различни статии, потвърдило следния факт: при голям избор от теми участниците предпочитали тревожните новини и почти не обръщали внимание на положителните.

Еволюционните психолози смятат, че благодарение на „негативните изкривявания“ нашите далечни предци са оцелели: това им е помогнало да се концентрират колкото е възможно повече върху животозастрашаващите обстоятелства. Но сега в тази информационна среда този механизъм работи по съвършенно друг начин, поради което ни се струва, че живеем в постоянна опасност, а това от своя страна поражда други когнитивни изкривявания.

Едно от тях е „евристиката на достъпността“: ние оценяваме вероятността от дадено събитие просто въз основа на това колко често чуваме или мислим за него. Например, когато всички наоколо говорят за високата смъртност от коронавируса, тази заплаха започва да ни изглежда с много по-голяма вероятност, отколкото статистиката показва.

Има още едно неприятно когнитивно пристрастие. Медиите често говорят за глобални проблеми, на които отделният човек не може да повлияе по никакъв начин. По тази причина на нас започва да ни се струва, че всички други наши действия в живота също са безсмислени. Психолозите наричат този ефект „заучена безпомощност“, който може да рефлектира в ниска производителност и дори развитието на депресия.

Как да се справим с него?

• Да бъдем информирани, но да не се претоварваме с информация. Минимизирайки колкото е възможно информационния поток, можем да си определим времеви интервал (например половин час на ден), в който да преглеждаме последните новини. Това ще бъде достатъчно, за да научим основното, а останалото време е по-добре да прекараме в работа, сред семейството или в приятни занимания в свободното време. Има няколко принципа за дигитален детокс, които могат да помогнат, особено в напрегнати периоди.

• Преминаване към по-бавно и по-селективно потребление на информация. Изберете няколко надеждни източника и гледайте само тях. Това ще ви помогне да избегнете стреса.

• Напомняне, че новините не са обективна картина на света, защото не отчитат много други фактори, включително положителните.

Да се съгласим с това, че битката за демокрация е дълъг процес

Американски психолози са установили така наречения синдром на умората от Тръмп, който е засегнал особено либерално настроените граждани на САЩ. Симптомите: гняв, чувство на безпомощност, изтощение от поредица от абсурдни решения. Сега явно на дневен ред ще е борбата със синдрома на умората от Путин. Как можем да си помогнем?

• Да осъзнаем, че това е дълга игра. Борбата за смяна на властта, за мир, за правата на човека е процес, чийто резултат не може да бъде мигновен. В тази борба може да има обратни удари, но е важно да не отстъпваме и да дадем своя собствен принос за развитието на обществото.

• Да не позволяваме на политиката да влияе на вашия дневен ред. В ерата на информационната война се полагат много усилия за пренасочване на общественото внимание от един въпрос към друг. Можем да не участваме в това, придържайки се към информационната диета, описана в предишния параграф.

Да не се поддаваме на финансова паника

Когато настъпи шоково събитие, цените на валутите и акциите започват да се колебаят силно. Ако цената на даден финансов актив е нараснала твърде рязко, това означава, че най-вероятно вече е късно да го купуваме. Освен това върховете обикновено са последвани от спадове.

„Всеки път, когато при мен всичко се рушеше, аз научавах нещо полезно“, казва легендарният инвеститор Рей Далио.

Може би урокът от тази криза ще е следният: трябва редовно да инвестираме или спестяваме пари за бъдещето, като балансираме финансовия си портфейл.

За да погледнем по-философски на проблема, можем да изтеглим на телефона си дългогодишна графика на борсовия индекс на САЩ S&P 500, която ще ни напомня, че кризите са неизбежни, рецесиите се случват редовно, но това, което в момента изглежда като непоправима трагедия, утре може да се превърне в обикновено колебание на графиката през годините.

Ако трябва да вземем бързо инвестиционно решение, не трябва да разчитаме само на себе си:

• можем да обсъдим опциите с хора, които може би са по-опитни или по-осведомени от нас;

• можем да прочетем добри анализи и да проследим как са протичали подобни процеси в миналото;

• да не се притесняваме да попитаме приятелите си във социалните мрежи или директно за съвет.

Колкото повече информация събираме и колкото повече обсъждаме решението с колеги/партньори или приятели, толкова по-малък е рискът да направим грешка.

Направете нещо хубаво за себе си или за другите

Когато се случи стресиращо събитие, е много важно да преместим фокуса си върху нещо друго, за да се дистанцираме от ситуацията. Ефективен начин за това е да направим нещо добро за себе си или за другите.

В изследване, проведено преди две години 263 американци били разделени на три групи. В продължение на пет дни те трябвало да следват различни инструкции за „добро“ поведение: в първата група правели добри дела, във втората мислели положително за другите хора, а третата се грижела за себе си. В края на експеримента се оказало, че хората и от трите групи започнали да се чувстват по-добре, но по различен начин.

В частност, правенето на добри дела е помогнало на хората да се чувстват по-малко ядосани, повече да контролират собствения си живот и да намират повече смисъл в него. Вниманието и проявяваната доброта към себе си позволило на участниците да се чувстват по-малко уморени.

Така че, ако лошите новини ни карат да се чувстваме все едно сме загубили контрол над случващото се, може би е време е да предложим помощта си на приятели, да станем доброволци или дарители. А ако чувстваме умора и симптоми на прегаряне, явно е време да се поглезим – например с приятни преживявания, релаксиращ масаж или любима вечеря, гарнирана с вкусно вино.

Може би всеки от нас ще открие собствената си рецепта за да се съхрани в тези тежки времена, но в сегашния момент най-важното всеки да направи своя избор, а нашият е „НЕ НА ВОЙНАТА!“.