Проведете одит на емоционалните си потребности – това ще подобри живота ви според авторите на Human Givens Therapy

Без въздух можете да живеете няколко минути, без вода – няколко дни. Но колко време може да издържите без любов, чувство за сигурност, признание? Може би цял живот, но ще бъде ли този живот наистина осъзнато човешки? Отговаряйки на този въпрос, през 1997 г психолозите Джон Грифин и Айван Тирел са разработили своята терапия Human Givens Therapy. Тя се основава на една проста идея: човек наред с общите за всички живи организми физически потребности има и свои специфични, човешки, задоволяването на които превръща оцеляването в смислен живот. Но как работи тoзи метод и как може той да се използва?

Вродени нужди и ресурси

Според Грифин и Тирел хората имат вродени емоционални потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да се води пълноценен живот. За основа за тяхната класификация е бил използван един от водещите модели на мотивация – теорията за самодетерминирането, предложена от психолозите Едуард Деци и Ричард Райън. В него те идентифицират три основни психологически потребности: автономия, компетентност и свързаност (с други хора).

Въз основа на своя практически опит от работата си с пациенти, Грифин и Тирел са разширили този списък до девет елемента.

1. Потребност от сигурност, чувство за физическа и психологическа защитеност. Обхватът на заплахите за емоционалната безопасност е широк: от токсични взаимоотношения до нестабилност на работното място. Ако нуждата от сигурност не е удовлетворена, човек се съсредоточва върху решаването на този проблем, „отлагайки“ останалите задачи до по-добри времена.
2. Нужда от внимание. Вниманието от страна на другите е гаранция, че при необходимост нашите заявки за контакт ще бъдат приети адекватно. Освен това вниманието ни дава обратна връзка, тоест помага ни да оценим адекватността на нашите емоционални сигнали.
3. Нуждата от автономност, тоест способността да вземаме решения самостоятелно и да управляваме живота си.
4. Потребност от близост, предимно като емоционална връзка с други хора, включително приятелство, любов и интимни отношения.
5. Нуждата да се чувстваш като част от общност или група, било то семейство, професионална общност или социално движение.
6. Нужда от уединение. Имаме нужда от лично пространство за размисъл и психологическо възстановяване. Постоянното пребиваване в компанията, дори на най-близките ни хора. може да доведе до емоционално изтощение.
7. Нужда от признание. Статусът в различни социални групи е важен критерий за нашата самооценка, който влияе върху чувството за собствено достойнство.
8. Нуждата от постижения. Усещането, че можем да се справим с проблемите, гордостта от нашите способности, е ключов фактор за поддържане на мотивацията.
9. Нужда от смисъл и цел. Ако чувствате, че имате цел, че животът ви като цяло има значение, това е мощен двигател, който ви дава енергия за преодоляване на жизнените препятствия и важен ориентир, който ви помага да не се изгубите в ежедневната рутина.

Ако една или повече от тези потребности не са удовлетворени, това може да има отрицателни последици за емоционалното благополучие.

Например, многогодишно изследване на хиляди британски държавни служители е установило, че хората на по-ниски позиции в йерархията, подложени на голямо работно натоварване, които нямат усещането за контрол над живота си, достатъчен статус или подкрепа, страдат от физически и психически заболявания много по-често от тези, които са на по-високи позиции в корпоративната йерархия и могат да вземат свои собствени решения.

Друго изследване, включващо повече от 60 000 души от 123 страни, е установило, че нивото на благополучие зависи от това доколко хората се чувстват уважавани от другите. Има много изследвания, които констатират значителното отрицателно въздействие на самотата върху психическото и физическото здраве.

За да се удовлетворят тези потребности всеки от нас има вродени психологически ресурси, такива като памет, въображение, емпатия, рационално мислене или обучение чрез шаблони, (pattern matching), способност да се учи от собствения си опит. Но ние можем, често абсолютно неволно, да ги използваме неправилно, което също може да доведе до влошено психично здраве.

Пример за неправилно използване на въображението: предстои ви почивка и по някаква причина започвате да си представяте всевъзможни ужасни последици (например самолетът ви да се разбие или да се удавите), което води до загуба на чувство за контрол. Като друг пример можем да посочим неправилното използване на собствения опит: трябва да изнесете работна презентация и започвате да си припомняте онзи случай, когато презентацията ви е минала зле, игнорирайки всички други успешни презентации, като по този начин си причинявате рязък спад в чувството за признание. Или пък проявата на твърде силна емпатия може да ви кара да искате да се опитате да угодите на всички, което е пагубно за чувството ви за автономност и статус.

Според авторите на Human Givens Therapy много от „проблемните“ състояния, такива като депресия, враждебност или прекомерна тревожност не се явяват отражение на факта, че с дадения човек „нещо сериозно не е на ред“, а признание, че или основните му потребности не са задоволени, или той използва психичните си ресурси неправилно.

Така че, вместо да управляваме симптомите с антидепресанти или техники за управление на гнева, въпреки че те могат да бъдат полезни в краткосрочен план, както признават Грифин и Тирел, трябва внимателно да анализираме своите емоционални потребности.

Одит на емоционалните потребности

За разлика от повече или по-малко ясните и осезаеми физически нужди като желанието за сън, ядене или пиене, емоционалните потребности представляват фина и неуловима същност, която не е толкова лесно да осъзнаем.

За да се направи първата стъпка, може да се използва инструмента, наречен одит на емоционалните потребности (emotional needs audit – ENA). Това е прост тест за определяне на това колко добре удовлетворявате деветте си основни емоционални потребности.

За оценка се използва седемстепенна скала, в която 1 означава, че потребността изобщо не е задоволена, а 7 означава, че е напълно задоволена. Ако оцените степента на задоволяване на определена потребност с 3 или по-малко точки, има голяма вероятност, че тук се крие проблем, който значително влияе на вашето психологическо благополучие. За целта можете да отговорите на следните въпроси:

• Изпитвате ли чувство за сигурност у дома, на работа, в обществото?
• Усещате ли достатъчно внимание от другите?
• Чувствате ли като цяло, че контролирате живота си?
• Чувствате ли се свързани с голяма социална група?
• Чувствате ли се емоционално близки с други хора?
• Имате ли авторитет в някоя общност или група?
• Можете ли да останете насаме със себе си, ако е необходимо?
• Гордеете ли се с постиженията си и чувствате ли се компетентен в поне една област от живота?
• Има ли нещо в живота ви, което му придава цел и смисъл?

Честните отговори на тези въпроси може да окаже труден процес, така че ако това е така, можете да си представите, че някой друг попълва въпросника от ваше име – човек, който може да ви опише възможно най-обективно.

Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете защо понякога се държите по определен начин или се чувствате така, както се чувствате. Например, може да откриете, че прибягвате до адиктивно поведение*, за да облекчите тревогите си, които ви карат да се чувствате несигурни. По тази причина прекарвате повече време с хора, които имат същата зависимост – например пият много. Или да разберете, че в някои ситуации се ядосвате или реагирате бурно, тъй като се чувствате изключително несигурни и изливате гнева си, за да прикриете това.

Ако разпознаете свои неудовлетворени емоционални потребности – всеки нисък резултат ще ви помогне да направите това – открийте здравословен начин да ги удовлетворите.

Повечето от нас лесно разпознават физическите си нужди, като нуждата от въздух, вода, питателна храна, сън и подслон, но някак си пропускат да забележат емоционалните си потребности. Опитайте се да погледнете живота си от различен ъгъл, да откриете къде и защо не се справяте добре и какви големи и малки промени можете да осъществите за да го направите по-добър и удовлетворяващ.

*Адиктивното поведение е свързано с желанието на човек да избяга от реалността по пътя на изменение на съзнанието. В зависимост от средствата, използвани за тази цел, различаваме фармакологични, химически, субстанционални, хранителни и други зависимости. фармакологични – наркомания, алкохол, токсикомания субстанционални – включват емоционални зависимости – сексуални и любовни, нетипични сексуални интереси, работохолизъм, психични отклонения – мании, депресии и др. хранителни – подразбират се от наименованието

Източник