Колко сериозна и продължителна ще бъде започналата глобална икономическа рецесия?
Ако ситуацията бързо не се промени, ще имаме всички основания да очакваме дълга и сурова глобална рецесия, съпроводена с много сериозни последствия и за развитите, и за развиващите се страни, пише известният икономически експерт Андерс Ослунд.
В понеделник 24 февруари светът изведнъж потъна във финансова криза, предизвикана от пандемията на Covid-19, въпреки че фондовите индекси се бяха закрепили на високо, почти рекордно ниво. Оттогава все повече световните лидери само влошават ситуацията. На 6 март Русия и Саудитска Арабия започнаха ценова война на пазара на нефт, което още по-силно разклати останалите глобални пазари. А президента на САЩ Доналд Тръмп на 11 март със своето видеообращение за временна забрана на влизане от Европа в САЩ изведе тази криза на съвършено ново ниво, предизвиквайки невероятна паника на финансовите пазари.
Съчетаването на финансовата паника със забавянето на темповете на икономически растеж заради коронавируса означава гарантирана глобална рецесия за тази година. Впрочем, рецесията може да се окаже най-малкия от започващите проблеми.
Както ни е учил Чарлз Киндълбергер в своята познавателна книга „Мания, паника, крах: история на финансовите кризи“ финансовите кризи от началото на края следват много ясна логика. След началото на епидемията на Covid-19 дефолт по външния си дълг вече обявиха Аржентина и Ливан. По-нататък, очевидни кандидати са туристическите компании и авиокомпаниите, но банкрути в такива условия започват да се случват и в достатъчно неочаквани отрасли.
След няколкото огромни банкрута и дефолти по суверенни дългове, светът може би ще се сблъска със замразяване на ликвидността, както се случи през септември 2008 година след банкрута на Lehman Brothers. Ликвидната криза, като правило, се отразява най-тежко на периферните страни със собствена валута, която се обезценява, стимулирана от бягството в евро и долари.
Когато финансовата паника вече е започнала, да се възстанови доверието вече е трудно. Но така или иначе, от кризата през 2008 година сегашните правителства могат да извлекат някои важни уроци. Разбира се има и разлики: тогавашната криза се зароди във финансовия сектор, а в момента, съдейки по всичко, ситуацията с капитализацията на сектора е значително по-добра, но тогава правителствата не трябваше да се борят с пандемия. Но основните уроци остават непроменени.
За обуздаването на глобалната финансова паника се изискват две неща: международно политическо сътрудничество и огромни обеми държавна ликвидност (тъй като частният сектор ще се запасява с пари). Въпреки че борбата с кризата от 2008 година изглеждаше хаотична, от ретроспективна гледна точка тя изглежда почти идеална.
Тогава, през 2008 година, политическото ръководство на САЩ притежаваше достатъчен авторитет, за да обедини света. В средата на ноември президентът Джордж Буш-младши инициира Вашингтонската среща на „Голямата двадесетица“ (Г-20) за обсъждане на положението на финансовите пазари и в световната икономика. Тази среща даде старт на координирани глобални усилия за излизане от кризата. Освен това, в единодушно одобрената декларация се казваше: „Ние сме решително настроени да разширяваме нашето сътрудничество и да работим съвместно за възстановяване на растежа в глобалната икономика и за провеждане на необходимите реформи в световните финансови системи“. Освен обещанията да се предоставят различни форми на финансова подкрепа, лидерите на Г-20 се договориха да запазят открита глобалната икономика.
Успоредно с това, Министерството на финансите на САЩ и Федералният резерв оперативно спасяваха една след друга големите финансови институции в страната,. Импровизираните подходи на властите и отсъствието на ясни ръководни принципи предизвикаха тогава много публични критики, но така или иначе, положението на финансовите институции беше стабилизирано много бързо. Освен това, демократите и републиканците в Конгреса се договориха за голям пакет от бюджетни стимули. Въпреки всичко това, хаосът на финансовите пазари продължи до 9 март, когато бяха стигнати дъната, а от момента на краха на Lehman беше изминала половин година.
За съжаление днес светът изглежда много зле подготвен да повтори успеха за овладяване на криза, подобна на тази от 2008 година. Преди всичко няма необходимите политически условия, в частност заради това, че администрацията на САЩ няма икономически ръководител, притежаващ голям вътрешен и международен авторитет. Тръмп и сам не вдъхва доверие, но и съществено подкопа доверието към председателя на Федералния резерв (ФРС) Джером Пауъл. В същото време, министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин се стреми да остане незабележим.
От недостатъчен авторитет страдат не само САЩ. Ръководителите на Евросъюза, Европейската централна банка и Международния валутен фонд встъпиха в длъжност съвсем наскоро. Канцлерът на Германия Ангела Меркел се готви за пенсия и затова се превърна в политически отслабен лидер, международните позиции на президента на Франция Емануел Макрон се разклатиха, а премиер-министърът на Великобритания Борис Джонсън е потънал в проблемите след Брексит.
Впрочем другата най-голяма разлика на сегашния момент от този през 2008 година е отсъствието на американското лидерство. Докато Тръмп със своя национализъм, протекционизъм и нежелание да се вслушва в съветите на експертите, остава на своята позиция, е много трудно да си представим що-годе съдържателна международна среща и сътрудничество. Това означава, че на света ще му се наложи да чака минимум до януари 2021 година, преди да започнат координирани опити да се излезе от сегашната криза.
От финансова гледна точка, светът може би също не е толкова добре подготвен за борба с кризата, както през 2008 година. Въпреки че финансовият сектор явно се намира в по-добра форма, отколкото преди 12 години, обемите на глобалната задлъжнялост (относително БВП) достигна рекордни исторически нива. В частност, размера на държавния дълг на САЩ се намира на най-високото си ниво от Втората световна война насам. И въпреки, че повечето страни в ЕС имат известно бюджетно пространство, на тях ще им се наложи да проявят много голямо майсторство, за да се възползват от това.
Трябва ли да говорим, че пандемията Covid-19 става най-голямото изпитание за световната икономика от времето на кризата през 2008 година. Засега ние виждаме, че този път световните лидери демонстрират неготовност за справяне с това изпитание. Ако ситуацията не се промени бързо, то тогава ние ще имаме всички основания да очакваме дълга и сурова глобална рецесия, която ще има много сериозни последствия и за развитите, и за развиващите се страни.
