Deutche Bank предупреждава за настъпването на глобална „епоха на безпорядък“

Според аналитиците на Deutche Bank светът се намира на прага на нов цикъл – „епоха на безпорядък“, която ще сложи край на сегашната епоха на глобализация и интеграция. Те прогнозират падане на цените на фондовите пазари, ръст на държавните дългове. нарастване на конфликта между САЩ и Китай и увеличаване икономическото и политическо влияние на поколението Y и следващото след него поколение Z.

Епохата на глобализация, започнала от началото на 80-те години, върви към своя край и на нейна смяна идва „епохата на безпорядъка“, твърдят в своето изследване аналитиците на Deutche Bank. В доклад, подготвен от стратега на банката Джим Рид и неговите колеги, се говори, че новата епоха ще се характеризира с изпреварване на икономиката на Китай тази на САЩ и съпътстващо напрежение в отношенията между двете страни, продължаване растежа на глобалния дълг, засилване на политиката на „хеликоптерни пари“ от страна на централните банки и засилване влиянието на милениалите ( поколението Y, тоест тези,които са встъпили в съзнателен живот след началото на века) и на поколенията след тях, в това число и тяхната електорална тежест.

Безпорядъкът ще определя новата епоха, във всеки случай поне на първо време, в течение на това, а може би и през следващите десетилетия.

„Не всеки безпорядък е лош – пишат аналитиците на Deutche Bank – Трябва да подчертаем, че настъпването на новото време не следва да се възприема като причина за отказване от закупуването на финансови активи, тъй като тази нова епоха ще донесе мащабни интервенции от страна на монетарните власти и съответната ликвидност“.

Но ако предишната епоха на глобализация се асоциираше с рекорден съвкупен ръст на цените на активите, то „епохата на безпорядъка“ носи заплаха за преоценка на текущите цени, особено в реално изражение, предупреждават от банката.

Осем ключови теми

Аналитиците на Deutche Bank са определили осем ключови теми, които ще се явяват определящи за „епохата на безпорядъка“.

1. Влошаване на отношенията между САЩ и Китай и отказ от неограничената глобализация;

2. Това десетилетие ще е определящо за Европа. Covid-19 даде нов импулс на интеграционните процеси, но има вероятност Европа да остане в състояние на икономическа стагнация с перспектива за политическа фрагментация;

3. По-нататъшно увеличение на дълговете и разпространяване на политиката на „хеликоптерните пари“ в качеството на монетарен мейнстрийм;

4. Ръст на инфлацията вследствие на фискално-монетарната експанзия. Възможна е дефлация, но засега това остава открит въпрос;

5. Засилване на икономическото неравенство на началния етап на постпандемичната епоха, но след това този тренд ще се обърне. Държавите ще започнат да събират по-високи данъци от богатите;

6. Ще се засили конкуренцията между поколенията. Милениалите и поколенията след тях ще настигнат предните поколения по численост до 2030 година, което ще им позволи да определят резултатите при демократични избори;

7. Ръст на глобалната тревога по въпросите на климата и екологията;

8. Нова технологична революция;

Още една студена война

Китай може към края на това десетилетие да изпревари САЩ по размера на своя брутен вътрешен продукт (БВП). С намаляване разликата между двете икономики ще се засилват опасенията от така наречения „капан на Фукидид“ (термин, използващ се, когато нараства риска от военен конфликт между две конкуриращи се държави, когато едната догонва другата по икономическа мощ). От Deutche Bank отбелязват, че за последните 500 години са възниквали 16 такива ситуации и в 12 случая това е довело до война.

„ В наши дни военните конфликти са малко вероятни, но вместо това е много по-вероятна бъдеща икономическа война“ – пишат аналитиците на Deutche Bank.

Противоборството между САЩ и Китай , което ще набира скорост, независимо от изхода на предстоящите президентски избори в САЩ, ще напомня на студената война между СССР и САЩ. Проявите на икономическия конфликт ще се наблюдават във въвеждането на нови тарифи, икономически и политически санкции, блокиране на активи, забрана за трансфер на технологии. Това задължително ще доведе до формирането на икономически блокове начело със САЩ и Китай. Страните от Югоизточна Азия ще влязат в орбитата на Китай, но Япония, Южна Корея и Австралия по всяка вероятност ще се окажат в американския лагер. Китай, Русия, ЕС и Турция ще се конкурират за влияние в Близкия Изток и в Африка.

Противостоянието на поколенията

В Европа нараства проблема с огромните държавни дългове. На фона на нарастващата задлъжнялост, глобалните лихвени нива се намират на приемливо ниво, благодарение на интервенциите на централните банки, които изкривяват свободния пазар.

„В бъдеще ние ще наблюдаваме повече кризи, повече безпорядък и още повече печатане на пари от централните банки“. –пишат от Deutche Bank.

Преходът към политиката на „хеликоптерните пари“, под която се подразбира вливане на ликвидност не във финансовия сектор, а в широката икономика (например в домакинствата или в реалния сектор), по всяка вероятност ще доведе до ускоряване на инфлацията.

В постпандемичния свят икономическото неравенство между хората първоначално ще нараства, но след това правителствата ще се принудят да започнат увеличение на данъците за заможните граждани и корпорации.

Много тясно с неравенството е свързана и темата за конкуренцията между поколенията. По оценка на Deutche Bank след 2030 година числеността на избирателите, отнасящи се към поколението Y и следващото ги поколение Z в страните от G7, по численост ще са повече от тези, родили се преди 1980 година. Новото разпределение „ ще започне „да променя резултатите от политическите избори и съответно водената политика“. Например много от младите избиратели гласуваха срещу Тръмп и Брекзит през 2016 година, но тяхното влияние не стигна, за да се променят резултатите от изборите, отбелязват от Deutche Bank.

Младите поколения са много по-разтревожени от проблемите, свързани с климата. Авторите на доклада смятат, че през текущото десетилетие, в света по всяка вероятност ще бъде въведен „въглероден“ данък. Вече той се обсъжда в Еврокомисията и се предполага, че европейските износители на стомана, алуминий и други продукти с голяма „въглеродна следа“ ще се принудят да купуват въглеродни емисии, което фактически ще бъде еквивалент на вносни мита.

В края на своя анализ аналитиците на Deutche Bank анализират изключително високите оценки на технологичните компании. Ако те се окажат обосновани, то това ще доведе до технологичен пробив, но ако пък не, това ще доведе да повторение на спукването на „балона на доткомовете“, разиграло се през 2000 година.

Но във всеки един случай технологичната надпревара между водещите държави ще бъде неизбежна. Въпреки че САЩ остават световен технологичен лидер, Китай ги настига по разходите за изследвания и разработки, отнесено към паритета на покупателната способност. Двете страни ще бъдат лидери през това десетилетие и ще продължат да внедряват конкуриращи се технологични стандарти.