Може ли електрическата стимулация да подобри когнитивните ни възможности?
Изследователката от Университета на Куинсланд в Австралия Хана Филмер разказва пред изданието Psyche за популярната в последно време технология на електростимулиране, която се опитват да я използват за подобряване на функционирането на мозъка, включително и на когнитивните възможности на човек.
В последно време технологията за електростимулиране на мозъка става все по-популярна. Възможността да се променя функцията на мозъка с помощта на неголеми разряди на електрически ток предизвиква през последните години голям интерес, както сред научните среди, така и сред обществото като цяло. Възможно сте виждали в СМИ такива заглавия като „Стимулирането на мозъка- ключ към спортните резултати?“, „Електрически удар по мозъка подобрява творческите способности“, „Невробиолозите използват електрошокери, за да открият пътя към щастието“ и сигурно сте си задавали въпроса дали всичко това е истина.
Електростимулацията е реална медицинска процедура и далеч не е нова. Още през 46 г. от нашата ера римският лекар Скрибоний Ларг твърдял, че електрическият скат може да помага при лечението на главобол. В наши дни се използва метод, известен като транскраниална електростимулация (tES), включително и най-разпространеният неин вариант , транскраниална стимулация с постоянен ток ( tDCS). При нея неинвазивно и безболезнено се пропуска неголям разряд на електрически ток през мозъка (около 1-2 мА). За тази цел са нужни два електрода, закрепени на кожата на главата, които са включени към батерия. Въпреки че ефектите от този вид стимулация на мозъка не са изучени докрай, знае се, че тя може да влияе на начина на функциониране на клетките в мозъка (за сметка на увеличаването или намаляването на тяхната „възбудимост“ в зависимост от точните параметри на стимулацията).
Съвременните изследователи разглеждат tES като медицинска стимулация и начин да се подобрят нормалните когнитивни способности. Един от вариантите за използване е сред пациенти с „минимални“ увреждания на главния мозък. Електрическият ток, насочен към челната област на мозъка, може да подобри нейната реакция. Стимулирането на тази област на мозъка също така подобрява симптомите на депресия, независимо от това дали се съчетава с когнитивно-поведенческа терапия или се провежда единствено тя. Изследователите започнаха да я използват при проблеми, свързани с намаляването на когнитивните способности с напредване на възрастта. Например, открито е, че една форма на ритмична електрическа стимулация подобрява работната памет на възрастните хора до такава степен, че тяхната производителност започва да става сравнима с показателите на млади хора, които не са били подлагани на стимулация. Аз самата съм изучавала потенциала на електрическата стимулация и открих, че тя може да повиши ефективността при усвояването на когнитивни навици при млади хора и да подобри ефективността при многозадачна работа.
Всички тези примери и много други, за които не споменах, демонстрират надеждата, която възлагат на стимулацията в клинични и доклинични условия, тоест има повод за повишения интерес в СМИ. Освен това, учените използват тази техника, за да могат по-добре да разберат функциите на мозъка, например, за да изследват кои области за какво отговарят. Като допълнение , оборудването, използвано за tES, е относително евтино и елементарно за използване, а страничните ефекти са минимални (най-разпространеният е леко зачервяване на кожата , което изчезва в течение на няколко минути). Не е учудващо, че расте броя на самостоятелно използващите този метод, които стимулират собствения си мозък вкъщи с помощта на намиращите се в продажба стимулатори или с помощта на самоделни устройства.
Може да се предположи, че всичките тези разговори за потенциалната полза на електрическата стимулация на мозъка са прекалено оптимистични. И разбира се, има сериозни причини резултатите от този метод да се оценяват доста по-сдържано. Днес върви остра и неотслабваща критика към тази идея, основно от учени, обезпокоени от недостатъчните научни данни и от това, че резултатите от тази терапия често се надценяват, както в СМИ, така и в научен и медицински контекст.
В частност, критиците твърдят, че ние не знаем , как стимулцията модулира работата на мозъка и ако ние не можем да разберем механизма (механизмите), то как да разберем в реалност какво се случва или как да постигнем оптимални резултати? Други подчертават, че не всички реагират еднакво при стимулирането на мозъка. Едни хора реагират добре, демонстрирайки желания ефект, при други не се наблюдават никакви промени, а при някои даже промени в обратната посока. Освен това има общи обвинения в слаба методология при изследванията и се подлага на съмнение надеждността на експериментите, в които на доброволците не се съобщава получават ли те истинска електрическа стимулация или плацебо.
Трябва да се признае, че обхвата на тези умствени процеси и поведение, за които се твърди, че могат да подобрят чрез стимулацията, е учудващо широк. Тук са и творческите възможности, и апетита, и многозадачността, а освен тях паметта, двигателните процеси, сензорното обработване. Разбирам, защо всичко това изглежда твърде хубаво, за да е истина. Ще цитирам само част от една скептична статия, където се казва „Възможно е именно сега да си спомним за предупреждението на Карл Саган за това, че „екстраординарните твърдения изискват екстраординарни доказателства“. Въпреки че има някои свидетелства за полезното въздействие на tES, те често се преувеличават, особено в СМИ. Например, заглавие от рода „Токов удар след седмица ще върне умрелите към живота“ в Daily Mail преувеличават резултатите и дават на семействата лъжлива надежда. Всъщност много от ефектите, описани в академичната литература, са предварителни и се нуждаят от потвърждение.
Но така или иначе, за оценката на тези критични забележки е важен контекста. Много медицински и научни методи се използват, въпреки че техният механизъм не е ясен докрай. Например, остава открит въпросът, как анестетиците вкарват пациента в безсъзнателно състояние, но това е общопризнат и важен компонент в хирургията. Това, че ние не разбираме докрай, как електрическата стимулация модулира мозъка е недостатък, но това не прави методиката безполезна. Всъщност по мое мнение това прави изследванията на стимулацията, и особено на нейните неврофизиологични последствия, още по- важни.
Освен това има поводи и за оптимизъм. Стимулацията все по-често се използва в съчетание на визуализацията на главния мозък за изучаване въздействието на tES върху различните области на кората на главния мозък. Освен това се изучават оптималните дози, за да се разбере кой как реагира на такава стимулация.
Най-важното е, че се повишава нивото на изследванията в тази област. Ние изминахме дълъг път от използването на електрическия скат за „лечение“ на главобол. Много нови области на науката преминават начална фаза, когато се изследват някои възможности, а след това се изисква време за разработването и внедряването на напредничавата технология. Сега електростимулирането е именно на този етап, а стандартите на публикуваните научни изследвания се повишават. Расте също качеството на експериментите, използвайки по-големи групи от участници и съответно по-големи масиви от данни. Освен това, все повече изследователи работят над възпроизвеждането на свои и чужди резултати, което ще помогне да се отделят истинските ефекти на стимулацията от ненадеждните.
Електрическата стимулация на мозъка едва ли може да стане панацея, която да лекува от всички болести и да ни превръща в суперработници. Смятам, че е още много рано хората да се занимават вкъщи със самолечение и да експериментират с tES. Но така или иначе, това е завладяващо време за изследвания в тази област и науката се развива с много бързи темпове. Предполагам, че в близките няколко години ние съществено ще разширим нашите познания, как електрическата стимулация влияе на мозъка, и как тя по-добре да се използва на практика. Съветвам ви да следите за това!
