Може ли хлебното дърво да помогне за изхранването на човечеството в условията на климатична криза

В последно време във все повече публикации учени твърдят, че хлебното дърво (Breadfriut – Artocarpus altilis) може да помогне за справяне с последиците върху световната хранителна индустрия от изменението на климата.

Как изменението на климата влияе върху снабдяването с продоволствия

От 2015 г. нараства броят на хората по света, които нямат редовен достъп до пълноценно хранене. Този проблем се изостри особено от пандемията и геополитическото напрежение, но основната заплаха остава изменението на климата на Земята. Предполага се, че трансформацията ще бъде особено драматична в тропиците, където повишаващите се температури вече увеличават интензивността на сушите, бурите, наводненията и пожарите.

Според изследване от края на миналата година, проведено от NASA, към края на 21 век площите, подходящи за отглеждане на основните хранителни култури (пшеница, ориз, царевица и соя), може значително да намалеят. Това допълнително ще съкрати наличността и разнообразието от храни. За адаптиране към новите условия е необходимо възможно най-бързо да се повиши устойчивостта на световното производство на храни към резките изменения на климата. Стратегиите могат да включват както промяна на производството и потреблението на храни, така и нови начини за използване на вече наличните ресурси.

Спасението в хлебното дърво

Според проведено изследване от учени от Северозападния университет в Чикаго, резултатите от което са публикувани в научното издание PLOS Climate, един от вариантите за решаване на световната хранителна криза могат да станат плодовете на хлебното дърво (Breadfriut – Artocarpus altilis). Този нишестен плод е роден на островите в Тихия океан. Съдържа много фибри, богати на основните витамини и минерали. Известен е и със своята кулинарна универсалност: може да се готви на пара, да се пече, да се пържи, да се осолява или да се смила на брашно за увеличаване на срока му на годност, точно както картофите.

Съществуват две основни разновидности на хлебното дърво – “дива”, чиито плодове съдържат семена, и култивирана, при които плодовете не съдържат семена. В плодовете на култивирания сорт много рядко могат да се срещнат и узрели семена. Хлебното дърво е едно от най-продуктивните растения; едно дърво дава от 150 до 700 плода годишно. При благоприятен климат то плододава непрекъснато през цялата година; по-скоро девет месеца в годината, а след това три месеца “почивa”. Скоростта на растеж при благоприятни условия е 0,5-1 метър годишно. Дървото може да расте при валежи от най-малко 1000 mm годишно. Издържа на тримесечна суша (с валежи най-малко 25 mm на месец).

Хлебното дърво причинява много по-малко вреди на природата, отколкото отглеждането на зърнените култури. Не е необходимо да се засажда всяка година – плододава повече от 50 години без подмяна. Това му позволява да разпространява корените си по-дълбоко в почвата и да установява връзки с местните растителни, животински, гъбични и микробни видове, което го прави по-устойчив към непредсказуеми условия. Освен това той отнема излишния въглероден диоксид от атмосферата и изисква многократно по-малко вода от стандартните култури.

Именно заради тези ползи и преимущества, хлебното дърво от хиляди години е важна част от живота в Океания. Също така то е пренесено в Южна и Централна Америка, Карибите и тропическите региони на Азия. Въпреки това, извън региона на Тихия океан, то все още не е много известно.

Независимост от климата

В своето изследване учените са идентифицирали няколко характеристики на хлебното дърво, които могат да го направят много по-устойчиво към климатичните промени в сравнение с другите култури. Докато традиционните култури могат да бъдат унищожени от седмици екстремни метеорологични условия, хлебните дървета могат да оцелеят 3-4 месеца без дъжд. Тази устойчивост към топлината в растението се е развила в продължение на хиляди години съществуване в Океания.

Екипът от изследователи е моделирал климата за периода 2061-2080 г. За целта били създадени два сценария. В единия нивото на вредните емисии в атмосферата се стабилизирали през 2050 г., а в другия продължавали да растат. Резултатите били обнадеждаващи: при първия сценарий площите, подходящи за отглеждане на хлебното дърво, намалявали с 4,4% в световен мащаб, докато при втория сценарий тя намалявали само с 4,5%. Освен това качеството на плодовете и в двата варианта не се променяло с времето.

От всичко това изследователите правят заключението, че хлебното дърво представлява устойчива на климата алтернатива на другите основни култури и реколтата му е по-малко уязвима към екстремни и непредсказуеми климатични условия. Учените се надяват, че резултатите от тяхното изследване могат да насърчат фермерите в тропическите региони да започнат да отглеждат масово хлебно дърво.

Освен това култивираното хлебното дърво няма семена, така че когато се засади в нова среда, няма риск то да се превърне в инвазивен вид. Експертите се надяват, че тази култура може да бъде едно от решенията на световната хранителна криза и да осигури надежден източник на хранителни вещества за милиони хора.