fbpx

Открит е „центърът на любовта“ в мозъка. Къде е той и как функционира?

Японски учени са открили “центъра на любовта” в човешкия мозък – той се намира в прилежащото ядро (Nucleus accumbens), което представлява важна част от системата за възнаграждение. Именно тази област, свързана с удоволствието и пристрастяването, се активира, когато мъжете гледат снимки на своите любими, независимо колко привлекателни са те. Сега им предстои да се изучат как точно се формира привързаността и как се променя работата на прилежащото ядро с течение на времето.

Романтичните отношения са важен аспект от живота. По-ранни изследвания показват, че интересът към хората, които са привлекателни за нас, активира определени области на мозъка, включително прилежащото ядро. Изследователи от университета в Киото са изучили ролята на прилежащото ядро (Nucleus accumbens) при формирането на емоционална привързаност. Резултатите от своето изследване те са публикували в списанието Psychological Science.

Прилежащото ядро представлява група от неврони, която играе важна роля в системата за възнаграждение на мозъка, за формирането на зависимостите, удоволствията, смеха, страха, агресията. Получавайки информация от префронталната кора, амигдалата и хипокампуса, прилежащото ядро анализира емоционалните и сензорните данни и формира реакция на появилите се стимули.

Източник: Wikipedia

„Още от детството се интересувам от мистерията на близките междуличностни отношения: защо и как хората изграждат дългосрочни отношения с любим човек? – казва Рюхей Уеда, един от авторите на изследването. „По време на аспирантурата ми се запознах с техниките за невровизуализация, които могат да ни кажат какво се случва в мозъка ни. Разбрах, че предоставянето на емпирични доказателства по тези въпроси ще бъде трудно, но вълнуващо предизвикателство за мен.”

В изследването са взели участие 46 хетеросексуални мъже на възраст от 20 до 29 години, които на дадения момент са поддържали редовни романтични връзки. Учените са използвали функционална магнитно-резонансна томография (fMRI), за да регистрират мозъчната активност при мъжете, докато те изпълняват серия от мисловни задачи. При верен отговор на част от участниците била показвана снимката на тяхната радостна партньорка, а на другата част – непозната жена, също така с доброжелателно изражение на лицето.

В първата група изследователите открили уникална активност в прилежащото ядро, която се появявала в очакване на “одобряващата” снимка на любимата. Резултатът не зависел от привлекателността на жената.

„Близките романтични връзки играят важна роля в живота на повечето хора“, отбелязва Уеда. „Нашето изследване предоставя емпирични данни, които разкриват невронните механизми, лежащи в основата на поддържането на връзката: центърът за удоволствие и пристрастяване в мозъка, а именно прилежащото ядро, кодира партньора във връзката по специален начин, различен от този с непознати. Вярваме, че уникалните невронни реакции спрямо партньора са свързани с установените романтични отношения.”

При следващите изследвания на този въпрос учените предлагат да се наблюдават реакциите на прилежащото ядро по време на формирането на привързаност и да се разбере как неговото функциониране се променя с течение на времето.

„Селективното предпочитане на конкретен човек може да се наблюдава още при първата среща, което може да ни насърчи да започнем връзка“, обяснява Уеда. „Все още малко се знае за точните невронни механизми, които са в основата на този процес. Освен това многобройни психологически проучвания показват, че качеството на взаимоотношенията, като ангажираност или удовлетвореност от тях, се променят динамично с течение на времето, което би трябвало да се отразява на работата на мозъка.“

В допълнение към мозъчната активност, има и други признаци, които могат да индикират за влюбеност. Преди време учени от Нидерландия са установили, че зараждащата се симпатия се влияе от синхронизирането на сърдечния ритъм и изпотяването на дланите.

В това изследване учените са поканили 142 самотни хетеросексуални мъже и жени на възраст от 18 до 38 години на четириминутни срещи на сляпо в специални кабини. Участниците са били разделени един от друг от преграда, която се спускала за няколко секунди, позволявайки им да си създадат първо впечатление. Участниците също така носели специални очила, които проследявали движенията на очите им, уреди за измерване на сърдечния ритъм и устройства за контрол на изпотяването на дланите. По време на комуникация субектите трябвало да оценят привлекателността на събеседника няколко пъти по скала от 0 до 9.

При двойките, които намирали един друг за привлекателни и биха искали да се видят отново, се наблюдавало синхронизиране на определени показатели. Пулсът им започвал да се ускорява и забавя едновременно, изпотяването на дланите, измерено чрез електрическото съпротивление на кожата, също така се увеличавало и намалявало синхронно.

Механизмът, лежащ в основата на това физиологично синхронизиране, все още е неясен, отбелязват изследователите. Има предположение, че когато хората харесват някого, те несъзнателно започват да обръщат внимание на микроизразите, като разширени зеници или изчервяване, и тялото им реагира, повтаряйки тези характеристики.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x