fbpx
На фокусНаукаНаука и технологии

Едни от най-странните и удивителни изследвания през 2019 година

Науката е пълна с изненади. В порталa Live Science традиционно в края на годината събират едни от най-куриозните изследвания. Ето някои от най-странните и удивителните научни работи от изминаващата 2019 година, които ние подбрахме за вас.

Езикът на човек може да разпознава миризмите

Американски изследователи открили в човешките клетки на езика функционални обонятелни рецептори, помагащи да се разпознават вкусове. Абсолютно същите се намират в носа, които помагат на човек да разпознава различни миризми.

човек с изплезен език
Източник: Ale Hidalgo / Pixabay

Екипът е използвал генетични и биохимични методи за изучаване човешките вкусови клетки. Оказало се, че те съдържат множество ключови молекули, които присъстват в обонятелните рецептори.

След това учените използвали метод, известен като калциева визуализация, за да покажат, че вкусови клетки реагират на молекулите на миризмите, по същия начин както и клетките на обонятелните рецептори.

Учените засега не знаят, как обонятелните рецептори, разположени на езика взаимодействат с мозъка.

По-рано специалистите смятаха, че сензорните системи, позволяващи на хората и другите млекопитаещи да чувстват миризми и вкусове, не взаимодействат една с друга, докато съответните сигнали не стигнат до мозъка. Сега това мнение може да се промени.

Следващите изследвания може да доведат до разработването на модификатори на вкуса на база миризма, които ще са полезни в борбата с наднорменото тегло и диабета.

Големият „звук“

Физици от САЩ са генерирали изключително силен звук, който никога и от никакъв източник досега не е звучал нито във вода, нито във въздуха.

звук
Image credit: Claudiu Stan / Rutgers University

Когато ние разговаряме, силата на звука е около 55 децибела, електрическа резачка за дърва ни дразни слуха с около 100 децибела, излитаща ракета от 100 метра дистанция е със сила на звука 130 децибела, а колоните на рок-концерт – 150 децибела.

Учените досега смятаха, че във въздуха не може да се достигне сила на звука по-висока от 194 децибела, а във вода – около 270 децибела. След тази граница водата започва да се изпарява от предаваната и енергия.

Физиците, създали във въздух звук с по-голяма сила на звука от 270 децибела, не само са подобрили историческия рекорд, но и много близко са се приближили до теоретическата граница на тази величина.

За тази цел изследователите са облъчвали струи с вода с кратки импулси от мощен рентгеновски лазер. Попадащата под въздействието на облъчването влага се е изпарявала. Разширяващите се балончета от пара са създавали в струята ударна вълна с интензивност около милиард вата на квадратен метър. При това е възниквало налягане от 1000 атмосфери.

„Изпаряването“ на черните дупки

През 1974 година Стивън Хокинг за пръв път е предположил, че черните дупки не само поглъщат космически обекти, но и изпускат специално лъчение (лъчението на Хокинг) . Става въпрос за различни елементарни частици, които бавно лишават космическите монстри от тяхната маса и енергия и в резултат черната дупка се „изпарява“.

черна дупка
Източник: Gerd Altmann / Pixabay

В началото на 2019 година на физици им се отдало с помощта на фотони в оптическо влакно да възпроизведат така нареченото лъчение на Хокинг, заради което се изпаряват черните дупки.

Само след няколко месеца друг международен екип също е възпроизвел лъчението на Хокинг в друг лабораторен експеримент, този път с използване на „акустична“ черна дупка.

Това дава основание да се смята, че теорията на легендарния физик-теоретик е вярна.

Музика против комари

Международен екип от учени е открил, че за борбата с комари добре помага музиката, а по точно стила дъбстеп.

Източник: Егор Камелев / Pixabay

Изследователите включвали на опитни комари, предизвикващи жълта треска, композицията Scary Monster And Nice Sprites , изпълнявана от Skrillex.

По време на излъчването на музиката на комарите им е било необходимо повече време за подготовка за ухапването (в качеството на жертва на кръвопийците е бил хамстер). В същото време самото ухапване е продължавало по-кратко.

Освен това се оказало, че при такава музика комарите по-рядко проявявали желание за размножаване.

Учените обясняват този ефект с това, че комарите използват бръмчене като сигнал, показващ готовност за секс. Изглежда, че тази музика ги отвличала както от половите щения, така и от храната.

Дългоочакваната частица

Колаборацията ТОТЕМ, в която влизат повече от 100 физици, работещи в Големия адронен колайдер (ГАК) , потвърди съществуването на частицата одерон (оdderon). Тази частица е предсказана още през 70-те години на миналия век. Но сега благодарение на ГАК, успяващ да ускори частиците с енергия от 13 тераелектронволта, учените са успели да наблюдават одерони експериментално.

 Големият адронен колайдер
Източник: TOTEM Colaboration
Компютърен модел на ненютонова течност

Ненютоновата течност е течност, чийто вискозитет зависи от скоростта на въздействие. При нея силният удар по нея е аналогичен на удар в стена, а лекия – все едно потапяте ръката си в блато. Обикновено такива течности не са еднородни и се състоят от големи молекули, образуващи пространствени молекули.

Най-разпространеният пример за такава течност е ооблек (oobleck). Това е смес от царевично нишесте с малко количество вода. Колкото по-бързо протича външното въздействие върху макромолекулите на свързващото вещество в течността, толкова е по-висок вискозитета на течността.

ооблек
Източник: Daniel Christensen – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org

Учени от Кембридж са създали компютърен модел, който може да предскаже, как oobleck ще реагира на различни взаимодействия. Това е модел, помагащ да се разбере, какво ще се случи със странното вещество, ако то например бъде притиснато между две пластини, ако в него се хвърли камък или се премине по неговата повърхност с колело.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x