Последните 30 години са се оказали рекордни по наводнения за последните 500 години

Периодът между 1990 година и 2016 година е станал периода с най-много наводнения за последните 500 години, като особено често те започнали да се случват в северозападните и централни части на Европа. По някои свои характеристики този период се различава от предните, когато също е имало по-чести наводнения. Последните наводнения са ставали на фона на повишаваща се температура на въздуха, а не на понижаваща се, както е било по-рано. Освен това те са започнали да имат ярко изразена сезонност. Повече от половината наводнения сега се случват през лятото. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.

В последните десетилетия в Европа се случиха редица големи наводнения, като някои изследвания показват за увеличаване на честотата им за последните 50 години, като тези стихийни бедствия се свързват с глобалното затопляне на планетата. За да се разбере дали днешната епоха е поредния цикъл при тези стихийни бедствия и да се сравни с аналогичните периоди в историята, е нужно да се изучат детайлно наводненията от предните векове.

Именно с тази задача се е заел екип от учени под ръководството на Гюнтер Бльошл (Günter Blöschl) от Виенския технически университет, който е изследвал наводненията в Европа, които са се случили през последните 500 години. За тази цел те са използвали исторически документи, като хроники, летописи, административни документи, вестници, официална и частна кореспонденция. Те са успели да съберат и да разграничат сведенията за девет периода с наводнения, включващи 9 576 епизода за 103 европейски реки. Те определили следните периоди, характеризиращи се с чести наводнения: от 1500-1520 година, 1560 – 1580 година, 1590 – 1630, 1640 – 1660 година, 1750 -1800 година, 1840-1880 година, 1860 – 1900 година, 1910 – 1940 година и 1990-2016 година.

Във всеки от тези периоди наводненията са се случвали на различни територии на континента. Така например през 1592-1640 година те са се проявявали само на Перинейския полуостров и в Южна Франция, през 1860-1890 г. – в източните части на Централна Европа, а през 1910 -1940 г – само в Скандинавия. В останалите периоди наводненията са обхващали по-обширни региони. Така например, през 1750-1790 г те са поразявали почти цяла Централна и Южна Европа, а през 1840 – 1870 г. – Западна и Южна Европа.

Резултатите от иследването били отразени във вид на тримерна матрица с размер на воксела (термин от компютърните науки и 3D компютърната графика, с който се означава елемент в тримерното пространство) 41километър х 48 километра х 4 години. За да осъществят климатичен анализ за периодите на наводнения, те използвали реконструкция на температурата на въздуха за последните 500 години, а също така данни за сезонността на наводненията в поречията.

Учените установили, че за последните три десетилетия (1990 – 2016) са станали едни от най-наситените с наводнения периоди в историята на Европа. IX период от горната графика е имал съществени разлики от наблюдаваните по-рано периоди. Като правило, в другите периоди температурата е била с 0,3 градуса по Целзий по-ниска, отколкото в обичайните периоди, докато в споменатия IX период тя е била с 1,4 градуса по-висока. Освен това е станала по-ярко изразена сезонността на наводненията. Ако преди 41-42% от наводненията са се случвали през лятото, то сега това се е случвало в 55% от случаите.

Авторите отбелязват, че наводненията въобще не е задължително да се предизвикват от понижаването на температурите. По-скоро тези две явления се контролират от крупномащабните атмосферни циркулации и океанските течения. Освен това не трябва да се недооценява важността на почвената влага. Ниските температури намаляват изпаряването на водата от почвата и я правят по-влажна, което може да доведе до наводнение, както се е случило през 2013 година.

В последния изследван период наводненията са станали особено чести в Северозападна и Централна Европа. Авторите на изследването обясняват това с факта, че през последните 30 години хидроклиматичните условия в Европа са били характерни със суха аномалия на юг и влажна аномалия на север и в централните части на континента.