fbpx
АкцентиЗдраве и дълголетиеПсихологияЧовекът

Как да различим стреса от депресията. Време за почивка ли е или трябва да отидем на лекар?

Някои хора са склонни да реагират на всяка проява на умора, възкликвайки „Аз съм в депресия!“, а други не са готови да заподозрат това разстройство в себе си дори след седмица и половина в леглото без всякакви сили. Именно за това e изключително полезно да можем да разграничаваме депресивното разстройство от стреса и умората, и ако почувстваме, че положението е действително сериозно, да се обърнем за професионална помощ.

Признаци на стреса

Какво може да ни подскаже, че изпитваме стрес, дори ако изглежда, че ситуацията е под контрол? Между другото, ситуацията може би засега да е „под контрол“, защото стресът е механизъм за адаптиране към променящите се условия. Нервната ни система наистина се справя, но обикновено като хладилник, работещ с открити врати при висока околна температура – ресурсът ще стигне за известно време, но ще свърши, ако не се вземат мерки. И в крайна сметка всичко може да се прерасне в сериозна повреда.

Трябва да направим и уговорката, че ако сме твърде дълго игнорирали проявите на стрес и той е придобил хронична форма, то той може да е преминал в депресия, състояние с което е малко вероятно да се справим без помощта на специалист. Затова е особено важно да се обърне сериозно внимание на първите „предупредителни знаци“ за стрес, а те най-често са:

• Вашите типични ритми на биологична активност са се изместили. Например, ако винаги сте били активни, продуктивни и ефективни сутрин, то сега не можете да заспите след полунощ и цялата първа половина на следващия ден чувствате вялост и умора, от които дори две чаши кафе не могат да ви спасят.

• Постоянно се страхувате да не закъснеете, пристигате на срещите си много по-рано, дори и да няма никакви обективни причини да закъснеете. Прекрасно знаете, че даже ако с вас се случи нещо неочаквано, то вас спокойно ще ви дочакат.  

• Преди да излезете от вкъщи, проверявате няколко пъти дали сте изключили електроуредите, като се стараете да извадите всички щепсели от контактите и ги поставяте така, че да ги виждате. Само че това не помага много и понякога се връщате от асансьора или на половината път, за да проверите дали наистина сте изключили всичко.

• Вашият перфекционизъм придобива все по-болезнена форма. Изпълнявате  всичко на макс, дори там, където осъзнавате, че  нивото „задоволително“ би било напълно достатъчно. Освен това проверявате много пъти какво сте направили, дори когато осъзнавате, че сте свършили всичко, както е необходимо.

• Все по-често се дразните без съществена причина. Нито почивката, нито дългият сън, нито преминаването към нова дейност могат да облекчат тази раздразнителност.

• Станали сте прекалено чувствителни към приятелските шеги, въпреки че никога по-рано не сте наблюдавали такава мнителност в себе си. Всяка фраза може да ви доведе до сълзи или агресия, дори когато знаете със сигурност, че никой не е искал да ви обиди. Понякога ви се струва, че ви се присмиват и ви обсъждат зад гърба ви, въпреки че няма обективни причини за такива мисли.

• Твърде болезнено преживявате всякакви провали, дори и най-незначителните, и сте склонни да се обвинявате за всичко. Все по-често си спомняте ситуации, в които сте били „не на ниво“, например провалени изпити, прекъснати връзки, кавги с приятели и др. Струвало ви си е, че вече сте ги преживели, но сега по някаква причина те са изплували в паметта ви и отново ви измъчват.

• Сънищата ви са се променили. Те са станали много по-ярки, съдържанието им се е променило. Сюжетите са станали  все по-тъжни или плашещи, а понякога са откровено абсурдни, сякаш в съня всичко, което се случило през деня или седмицата преди това, се е смесило в невъобразима амалгама. 

• Все по-често имате главоболие.

• Започнали сте да посещавате по-често тоалетната по малка нужда, въпреки че сте сигурни, че нямате проблем с отделителната система и нивата на захарта са в норма.

Запознанство с депресията

Какво може да е показател, че ситуацията е отишла твърде далеч и е много вероятно да сме преминали границата на депресията?

На първо място, появила се е мъчителна тъга и тя продължава повече от две седмици. Не можете да се отървете от нея, не можете да се разсеете от нея. Тя става все по-непоносима и понякога започва да ви се струва, че е по-лесно да умреш, отколкото да търпиш това състояние. Тази тъга обикновено има цикличен характер. Например с голяма доза вероятност знаете, че сутрин ще се чувствате много зле, а след това ще ви олекне или пък точно обратно, сутрин се справяте сравнително добре, но вечерта ситуацията започва да се влошава .

Често срещано мнение е, че задължителен признак за депресия са мислите за самоубийство, които изглеждат като конкретен план, чиято крайна цел е човек да посегне на живота си. В действителност всичко е доста по-сложно. Много преди да узрее конкретния план, възникват такива мисли, като „Толкова съм уморен от всичко, че искам „да заспя и да не се събудя“, „Искам всичко това просто да спре“. Тези мисли също принадлежат към категорията на „суицидните“ и изискват най-внимателно отношение към себе си.

Чувството ви за вина нараства до нереални размери. Чувствате се виновен пред всички: пред клиенти, ръководство, близки. Понякога мислите ви поемат в съвсем странна посока. Например смятате, че за влошаването на световната екология вие също имате вина и вашата грешка е, че не полагате достатъчно активни усилия, за да коригирате ситуацията. Струва ви се, че не се стараете достатъчно, не сте достатъчно добри във всичко, което правите и трябва да полагате повече усилия. Но по някаква неизвестна за вас причина, колкото повече усилия полагате, толкова по-остро става чувството за вина и безпокойство. И убеждаването от страна на семейството и приятелите ви, че сте достатъчно добри, работи приблизително по следния начин: “те са просто са прекалено мили и не виждат ситуацията достатъчно ясно”.

Изведнъж здравето започва да се влошава и лекарите не могат да открият причината за тези проблеми. Често имате силно главоболие, появяват се проблеми със стомаха, болки в ставите или пък се появява сърбеж по кожата, особено мъчителен през нощта и то при липса на видими външни обриви. Фактът, че лекарите не ви дават категоричен отговор на въпроса какво точно се случва с вас, засилва безпокойството ви. Струва ви се, че тези, към които сте се обърнали, не са достатъчно квалифицирани, а с вас се случва нещо ужасно и вероятно скоро ще умрете.

Трудно изпитвате емоции. С течение на времето за вас става трудно дори да се усмихнете в отговор на някого. Външно се опитвате да реагирате адекватно, но вътре във вас остават все по-малко емоции. Понякога ви се струва, че сте изпълнени до краен предел с тревога и меланхолия и за други емоции просто няма място и така ще бъди оттук нататък. Сякаш сте забравили как да изпитвате чувства. Усещате, че даже мимиката ви става все по-бедна и понякога е толкова трудно да я контролирате, колкото да вдигате щанга във фитнеса.

Вашите страхове и фобии са разцъфнали в най-ярките си цветове. Тревожите се без причина не само за себе си, но и за близките си и се превръщате в супер контрольор, но и това не помага. Изведнъж започвате да изпитвате страх, че партньорът ви, с когото сте живели заедно през по-голямата част от живота си, ще ви напусне, че децата ще се разболеят тежко и вие няма да можете да им помогнете, че вас внезапно ще ви уволнят и няма да можете да си намерите нова работа.

Нарушенията на съня придобиват изразена форма. Лягайки си, два-три часа не можете да заспите, събуждате се всяка вечер по едно и също време (най-често това между два и три часа) или, напротив, постоянно изпитвате сънливост и даже десет – дванадесет часа сън не могат да ви помогнат.

Ако разпознавате себе си в това описание, не се правете на герой и веднага се свържете със специалисти . Ако наистина става въпрос за депресия, колкото повече се отлага нейното лечение, толкова по-дълго и по-сериозно то ще бъде след това. Към кого да се обърнете ? Колкото и да е странно, има смисъл първо да се свържете с лекари, а не с психолози.

План за спасение

Първият етап е посещение на психиатър. Той е този, който най-точно ще определи наличието или отсъствието на депресия, ще ви подбере лекарства, които ще ви помогнат да балансирате емоционалното си състояние и да подобрите съня си. Противно на широко разпространените слухове в интернет, лечението няма да е до живот, освен ако не сте се сблъскали с „голямата психиатрия“ като шизофрения или биполярно-афективни разстройства. Ще преминете курс от медикаментозно лечение и постепенно ще ги спрете. Така с голяма степен на вероятност – при съблюдаването на редица условия и отсъствието на сериозен стрес – няма никога да се върнете към тях.

Втория етап (при необходимост) е невролог. Това е специалистът, който ще ви помогне при главоболие, световъртеж, бърза умора, напрежение. Понякога, за справянето с тези проблеми е достатъчно лечението, назначено от психиатъра, но се случва и двамата специалисти да са необходими.

Третият етап е психолог. Това е човекът, който ще ви помогне да изградите живота си по такъв начин, че да намалите вероятността от повторна поява на депресията, ще освети онези моменти, в които вие се пренатоварвате, ще ви научи да изграждате взаимодействие с другите, така че то да не ви изтощава.

Какво трябва да запомним? Депресията е болест като всяка друга. Да страдаш от депресия не е по-срамно от това да страдаш от диабет. Ако не започнете лечение навреме, състоянието може да се влоши и то да се превърне в животозастрашаващо, да стане причина за разпадане на отношенията ви или загуба на работа, и със сигурност ще намали значително качеството на вашия живот. Ако корекцията започне навреме, депресията е напълно излечима.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x