Прякото влияние на човека не е засегнало само 40% от съвременните гори
Само 40,5 % от горите, които съществуват днес на планетата, съхраняват цялостността на ландшафтите си и не са били подложени на значителни промени заради човешката дейност. От тези територии само една трета имат статут на природозащитен обект. 25,6% от останалите горски масиви имат ниска цялостност или са загубили своята цялостна структура заради антропогенното (човешкото) въздействие. Цялостността на останалите 33,9% от горите се оценява като средна. До такива резултати са достигнали американски учени, които са пресметнали значението на индекса за цялостност на горските масиви за горските биоми (природни зони) на планетата. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Communications.
Един от най-мащабните екологични проблеми на нашето съвремие е продължаващото обезлесяване, тоест намаляването на площите на горските масиви заради нуждите на селското стопанство и горската промишленост. Неотдавнашни статистически изследвания показват, че неконтролираното и нарастващо потребление, водещо до изсичане на горите, води човечеството към „бърз катастрофален колапс“, който може да се случи в близките две до четири десетилетия. На този фон по-малко влияние се отделя на това, че оцелелите гори активно се подлагат на антропогенна модификация на структурата, видовия състав и екологичните функции. Заради тези изменения те могат по-зле да се справят с екологическите си функции, тоест с поглъщането и консервацията на въглерод, съхраняването на биоразнообразието и осигуряване на традиционното използване на горите.
Учени под ръководството на Хъдли Грантъм (Hedley Grantham) от Обществото за охрана на природата в Ню Йорк са оценили състоянието на дървесното покритие на планетата, които не са били подложени на изсичане. За тази цел те са въвели специален индекс за цялостността на горските масиви (Forest Landscape Integrity Index, FLII). Той може да има значения в интервала от 0 до 10, като в него се разграничават три категории – ниска цялостност ( (≤6,0), средна – (6,0 – 9,6) и висока – (≥9,6). При пресмятането на индекса са се отчитали площите заемани от горските масиви, ефектите по краищата на масивите и водената стопанска дейност ( лов, селектирана сеч, селско стопанство, развитието на инфраструктура).
Оказало се, че само 40,5% от горите на планетата могат да се характеризират като масиви с висока цялостност. Основно те са съсредоточени в Канада, Русия, басейна на река Амазонка, Централна Африка (Република Конго, Габон) и Нова Гвинея. Само 27% от площите, заемани от горски масиви с висока цялостност, се намират под държавна и международна защита, тоест по-голямата част от тях са достъпни за стопанско използване.
25,6% от горите на планетата имат ниска цялостност, тоест те в значителна степен са модифицирани от човешкото влияние. По-голямата част от тях са съсредоточени в Западна Африка, Югоизточна Азия (особено в Индонезия и Малайзия), Централна и Южна Европа и в югоизточната част на САЩ. Останалите 33,9% от горските масиви имат средна цялостност.
Авторите на изследването с особена загриженост отбелязват факта, че досега са изсечени около една трета от горските масиви на планетата, а две трети от останалите масиви са подложени на антропогенни модификации. По тази причина горското покритие на Земята е станало много по-малко устойчиво и това води до неизбежно намаляване на способностите на горите да изпълняват своите екологични функции.
Освен това трябва да се отбележи тревожния факт, че горите на нашата планета освен, че не се явяват безкрайно хранилище на въглероден диоксид, стават жертва на повишената концентрация на този газ в атмосферата. В условията на повишена концентрация на въглероден диоксид на планетата, дърветата като средно са започнали да растат по-бързо, но да живеят по-малко. И това касае почти всички изучени видове дървета.