Влияе ли Луната на настроението, съня и жизнените ни цикли?
Все повече изследвания показват, че спътникът на Земята въздейства на нашето здраве и поведение, не по-малко от Слънцето.
Дълго време идеята, че Луната може да влияе на организма на човек, се смяташе за лъженаучна и се описваше само в романите за вампири и духове, но не и в сериозни научни изследвания. Даже появата на хронобиологията, науката изучаваща биологичните ритми , не промени ситуацията. Учените продължаваха да изучават влиянието на Слънцето, а Луната оставаше в сянка.
Но последните изследвания показват, че Луната е отговорна не само за приливите и отливите на нашата планета. Тя може да влияе и на нейните обитатели, в това число и на нас хората.
Луната против Слънцето
Първият учен, който се осмелил да твърди, че Луната е способна да влияе на живите организми е бил американския биолог Франк Браун. През 1954 година той забелязал, че стридите се държат много странно. По време на прилив те отварят своята черупка, за да се нахранят два пъти на ден. Ученът решил да провери, дали те ще спазват същия график на хранене, ако ги закара на стотици километри от океана. Той ги преместил от атлантическото крайбрежие близо до Ню Хейвън в Северозападния университет в град Еванстън, близо до Чикаго, което е доста далеч от океана. За чистотата на експеримента той ги защитил от светлина, от разлика в налягането и температурата.
Но не му се отдало да излъже стридите. Отначало те се придържали към предишния график. Но след това започнали да се отварят все по-късно и по-късно, докато не приспособили времето си за хранене с часовете на прилива в Еванстън, като градът се намира доста далеч от океана. Франк Браун предположил, че биологичните механизми на стридите, от метаболизма до репродуктивните възможности, а може би и на другите живи организми, зависят от лунните цикли. Но неговите колеги сметнали, че хипотезата на Браун е твърде неубедителна и забравили за нея десетилетия наред.
Приблизително в същия период, когато Браун е изучавал стридите, други учени са правили първите си открития в хронобиологията. Благодарение на тях, днес ние знаем, че организмите на живите същества са подчинени на вътрешния биохимичен таймер, който се ориентира от слънчевата светлина, тоест така наречените циркадни ритми. Те диктуват, кога да се яде, кога да се спи и да се преработва храната, управляват се от сезонното поведение, определяйки подходящото време за миграция и създаване на потомство.
Homo sapiens не прави изключение в това. Днес ние знаем, че последствията от разсинхронизацията на живота ни със светлата част на деня води до безсъница, депресия, затлъстяване, сърдечно-съдови болести и рак. Но тези открития в областта на хронобиологията доскоро бяха свързвани изключително със Слънцето. За учените Луната сякаш не съществуваше.
Лунните биоритми на животните
Откриването на „лунната“ хронобиология е започнало от морските обитатели. Известен факт е, че приливите и отливите са резултат на промените на положението на Слънцето и Луната относно Земята и въздействието на гравитацията върху океана. Морските същества са много чувствителни към тези промени. Например, японските сухопътни раци очакват високия прилив, за да пуснат потомството си морето, а коралите от Големия бариерен риф отделят толкова много яйца и сперма по време на определени лунни фази, че океанът се оцветява в розов цвят.
В организма на най-различни живи същества има „цирколунни“ биологически часовници, чиято работа зависи от Луната. Такова предположение е изказала невробиологът Кристин Тесмар- Рейбъл от Виенския университет. Наблюдавайки за червеите Platynereis dumerilii, тя открила, че те използват цикъла на Луната за ежемесечно регулиране на репродуктивната си система и половото си съзряване. Част от гените са реагирали именно на приливните ритми, а не на слънчевите.
Биолозите са открили подобни поведенчески и генетични механизми при дърветата и храстите, коралите и планктона, при членестоногите и птиците. Открити са също така и при бозайниците. За тях Луната определя времето за лов, размножаване и хранене на потомството. Например, антилопите определят периода за зачеване според Луната, за да може потомството да се окаже готово за пролетната миграция. На база на това, че гените, контролирани от лунните ритми, могат да бъдат открити в много различни животни, то такива ентусиазирани представители на „лунната“ хронобиология като Кристин Тесмар-Рейбъл са уверени, че те присъстват и при човека.
Влиянието на Луната върху човека
Предположението, че Луната влияе на човека, и досега се смята за маргинално, въпреки откритията на „лунните“ гени при животните. Такова пренебрежение е започнало още от знаковия за хронобиологията експеримент от 1964 година, който е провел немския физиолог Юрген Ашоф. Стотици доброволци в продължение на месеци са живели в бункер в изолация, без часовници и други средства за определяне на времето. След няколко седмици техните циркадни цикли се нарушили и започнали да изостават, сякаш в денонощието има 24 часа и 48 минути. Ашоф решил, че космическите сили не ни влияят, иначе участниците в експеримента би трябвало да съхранят чувството си за време.
Но ученът е пропуснал един важен детайл. Времето, на което доброволците „настроили“ своя биологичен часовник, а именно 24 часа и 48 минути, съответства на лунното денонощие. След години учени открили това и се замислили, дали без наличието на слънчева светлина като ориентир, хората не започват да следват лунните ритми? Засега изследванията за влиянието на Луната не са много, но все пак има някои интересни факти.
Първо, благодарение на швейцарски учени ние знаем, че лунните цикли влияят на това как ние спим. Те открили, че при пълнолуние страда качеството на съня. Хората заспиват средно пет минути по-късно , отколкото обичайно и спят средно 20 минути по-малко, като при това фазата на дълбокия сън се съкращава с 30%.
Второ, има някои данни, че Луната въздейства на менструалния цикъл. Самaта дума „menstruation” има в корена си mene, която в превод от гръцки означава „луна“. Явно древните гърци са открили връзката между менструалния цикъл, който средно продължава 29,5 денонощия и съвпадението му с продължителността между две пълнолуния. Съвременните изследвания за връзката на менструацията и лунния цикъл дават нееднозначни резултати.
От друга страна интересна закономерност е открита при скорошно изследване на самоубийствата във Финландия. Учените са проучили повече от 2600 суицидни събития и са стигнали до извода, че в период на пълнолуние се наблюдава тяхното увеличение, но само зимно време и то при жени от 30 до 45 години. Те са предположили, че Луната по някакъв начин все пак въздейства на цикъла, а предизвиканите хормонални промени и предменструалната депресия – на настроението. В съчетание със сезонните афективни разстройства това и предизвиква пика на самоубийствата на жените именно зимата, и именно при пълнолуние.
Трето, Луната може да влияе не само на самочувствието на жените. Психиатърът и изследовател на съня от Националния институт за психическо здраве на САЩ Томас Вер е наблюдавал хора с биполярно афективно разстройство (БАР) . Той смята, че превключването между депресия (патологично ниско настроение) и манията (паталогично високо настроение) при такива пациенти зависи от лунните цикли. По-точно, лунните цикли влияят на съня, а нарушенията при съня водят до смяна на стадия на разстройството. Например, за съня на един пациент било наблюдавано в продължение на 17 години и учените открили ясен модел. По време на приливите той е бодърствал точно 12,4 часа, а по време на отливите – 24,8 часа, тоест той понякога почти не спял (по време на манията), а понякога спял през по-голяма част на денонощието (по време на депресията).
Защо хората, животните и растенията се подчиняват на лунния цикъл? Засега това точно не е известно, но обяснението би трябвало да бъде по-сложно, отколкото само от въздействието на лунната светлина. Интересна хипотеза е предложил Франк Браун, именно този, който е изучавал стридите. През 50-те години той построил лабиринт и го напълнил с хиляди охлюви и плоски червеи. Наблюдавайки за тяхното предвижване в лабиринта, ученът забелязал, че те се ориентират от много слаби магнитни полета, които са в зависимост от фазата на Луната. Съвременниците на хипотезата на Браун я отхвърлили с довода, че магнитното поле на Земята е много слабо (то е приблизително 200 пъти по-слабо, отколкото магнит, поставен на хладилника), а на Луната е още по-слабо.
Но да се върнем на експеримента на Юрген Ашоф от 70-те години със затворените в бункер доброволци. Всъщност бункерите са били два: един обикновен и един защитен от магнитното поле на Земята. Вътрешните часовници на хората в тях работили по различен начин. В екранирания бункер те изоставали повече от обичайния ритъм. Този резултат бил позабравен, но по-късно биолозите открили други свидетелства за това, че магнитното поле влияе на живите организми. Например, на рибите то им помага да плуват в правилната посока. Що се касае за хората, изследователят от Калифорнийския технологичен институт Джоузеф Киршвинк е открил, че електрическата активност в нашия мозък реагира на промените в магнитното поле. Така че Браун може да се окаже прав?
