Невронна мрежа за лицево разпознаване се научила да определя политическата ориентация по фотографии

Американският изследовател Майкъл Косински е създал невронна мрежа, която посредством изкуствен интелект, с точност до 72% разпознава политическите убеждения на човек, анализирайки само неговото лице. Преди няколко години същият учен създаде алгоритъм, разпознаващ по фотографии сексуалната ориентация на човек. Тези два експеримента са били проведени с цел да опровергаят така наречената „нова френология“, но като резултат, макар и мнимо, те частично са потвърдили тази псевдонаучна хипотеза.

Хората отдавна се опитват да разработват теории, позволяващи надеждно да се определят личностните качества на човек по неговите видими характеристики: лице, размер и форма на черепа или даже по отделни части на тялото. Така са се появили такива псевдонауки като френологията и физиогномиката. С времето те са се развивали и са получили широка подкрепа през вековете, даже в някои случай са заставали в основа на определена национална идея. Но според проведени научни изследвания се оказало, че при използването на достатъчно големи масиви от данни, никаква пряка връзка между физиологическите характеристики на човек и неговите личностни качества не могат да бъдат открити.

Възникващите понякога корелации могат преди всичко да бъдат обяснявани опосредствено чрез методите на социологията и психологията. С други думи, човек с вродена травма на лицето, по-скоро ще бъде озлобен на останалия свят, нещастен и раздразнителен не заради това, че има вроден дефект. Просто обществото по отношение на такива хора е предубедено и несправедливо, и затова той трябва като отговор да реагира на това.

Науката за последните век и половина получи все повече мощни инструменти за анализ на данни. Във втората половина на 20-ти век благодарение на постиженията в математиката, статистиката и информационните технологии, науката успя да докаже несъстоятелността на постулатите на физиогномиката и френологията. Първата твърди, че по лицето на човек може да се познае неговия тип личност, душевните му качества и състоянието на здравето му. Втората твърди, че има пряка връзка между психиката на човек и формата на черепа му.

Тези стереотипи са толкова силни, че даже в 21-век кара много хора да твърдят, че характеристиките на личността могат да бъдат точно определени от неговата външност. Подобен светоглед е получил названието „нова френология“.

Американският изследовател Майкъл Косински от Стандфордския университет е решил да използва най-съвременни методи за да опровергае горепосочените заблуди. Но се получило почти точно обратното.

Още през 2017 година Майкъл Косински е разработил алгоритъм, който по фотографиите на лице на човек е определял неговата сексуална ориентация. Тази разработка е предизвикала крайно противоречиви отзиви както сред колегите на учена, така и в обществото. Той е бил остро критикуван, че такава система може да заплашва безопасността и тайната на личния живот на човек.

Сега Майкъл е разработил изкуствен интелект, който познава друга почти толкова чувствителна интимна характеристика на човек по неговото лице, а именно какви политически убеждения има дадения човек. Резултатите от новото изследване са публикувани в списание Nature Scientific Reports.

Алгоритъмът е проверен на повече от милион фотографии на реални хора от САЩ, Канада и Великобритания, като при това около 350 хиляди от тях не са били представители на европеидната раса. Изображенията са били вземани от социалните мрежи и от сайтове за запознанства, а политическите убеждения са се оценявали на бинарен принцип „либерал – консерватор“. Алгоритъмът е успял да определи около 2000 признака , по които са били определяни политическите пристрастия на човек. Избирайки от двама човека с различни убеждения, изкуственият интелект се оказвал прав в 72% от случаите. Аранжирайки подборка от сто човека при случайно разпределение на политическите пристрастия, точността на алгоритъма е паднала малко – до 66%. Невронната мрежа е анализирала само лицето, а останалите детайли са се отсейвали. По този начин се отстранявало влиянието на страничните предмети в кадъра и обкръжаващата обстановка.

На пръв поглед резултатите на алгоритъма могат да ни се сторят не особено впечатляващи. Но човек в аналогична ситуация се справя значително по-зле: в около 55%, което е незначително по-ефективно, отколкото хвърлянето на монета. Статистически значимите показатели на работата на невронната мрежа показват, че тя явно е определяла реално съществуващи характеристики за политическата ориентация на човек. Странното и плашещото в дадената ситуация е това, че ние засега не знаем как те са били определяни и подобни алгоритми са като „черни кутии“ за хората.

Косински се е опитал да разбере поне някои от параметрите, на които се е базирал изкуственият интелект. Той безрезултатно е проверил множество характеристики: цвят на косата, пряк поглед към камерата или прикриването на погледа от нея, различните емоции и други. Простите, разбираемите и обикновените за хората критерии не са успели въобще да сработят. Явно невронната мрежа е намерила нещо неразбираемо за нас или сложен комплекс от фактори, който е довел до такива резултати.

Във всеки случай първоначалната задача на Майкъл Косински не била да даде научна база за „новата френология“, а е била да обърне внимание на обществеността на потенциалната заплаха върху правата на човека посредством системите за разпознаване на лица. Държавните структури и големите корпорации могат да създадат не само аналогични алгоритми, но и да повишат точността за сметка на допълнителни данни, такива като предвижванията, позвъняванията или направените покупки. Такава перспектива изглежда особено мрачна в страни, където се практикува натиск и гонения върху лицата с друга сексуална ориентация, а също така по политически и религиозни причини.

Както обяснява Косински, лично за него тези резултати от експериментите с невронната мрежа са били шокиращи. Трудно е да си представим, че в 21-век ние ще намерим потвърждение, пък било то и мнимо, на такива псевдонауки, като френологията и физиогномиката. По-скоро проблемът е в това, че социалните фактори в нашата култура дават отпечатък на нашата външност. Марк Косински планира да продължи работата си и да се опита да разбере какво точно помага на изкуствения интелект да „наднича в душите ни“ през фотографиите.