Сепарационна тревожност – не само децата страдат от нея
Могат ли и възрастни да изпитват сепарационна тревожност (тревожност от раздяла), характерна за малките деца?
Много родители знаят много добре какво е сепарационната тревога. Бебетата и малките деца често са тревожни, когато биват отделени от родителите си. Но съществува и сепарационна тревожност при възрастни (Adult Separation Anxiety ASA). При тях тя може да се прояви като чувство на силна скръб от раздялата с партньор или друг любим човек, или дори домашен любимец. Смята се, че този синдром се проявява в някакъв момент от живота при 7% от хората.
Тъй като сепарационна тревожност при възрастните отчасти е игнорирана от учените, Меган Финсаас от Колумбийския университет и Даниел Клайн от университета Стоуни Брук решили да и обърнат сериозно внимание, включително връзката на синдрома с личностните черти.
Те са изучили данни за майки от 609 семейства, живеещи в Съединените щати, участващи в дългосрочно изследване на потенциалните връзки между темперамента на децата и риска от развитие на депресия. Финсаас и Клайн анализирали отговорите, събрани от анкетите, провеждани на всеки три години в продължение на девет години. Жените съобщавали за всякакви симптоми на ASA (например безпокойство от възможната раздяла с любим човек или страх, че този човек може да бъде наранен), за своето настроение и личностните си особености.
За анализа е използвана кратка форма на въпросника за многоизмерна личност (Multidimensional Personality Questionnaire , MPQ). С негова помощ се оценяват четири основни блока характеристики: отрицателна и положителна емоционалност, склонност към ограничаване (включително мерки за контрол и избягване на вреда) и вглъбяване (тези, които имат високи резултати в този блок, са склонни да се потопят в собствените си умствени образи). Освен това, изследователите са използвали оценките за MPQ, дадени от партньорите на някои жени.
Финсаас и Клайн открили значителна връзка между симптомите на тревожност при раздяла при възрастни и негативната емоционалност – по-специално с резултати по скалата за „реакция на стрес“. Хората, които имат висок резултат по тази скала, често се описват като напрегнати, нервни и склонни към тревожност. (Склонността към тревожност, отбелязват изследователите, също така отразява проявата на симптомите на ASA, включително страха, че на любимия човек ще бъде причинена вреда по някакъв начин.) Майките с по-високи показатели на ASA по-често съобщавали, че изпитват силно чувство на уязвимост. Това е в съответствие с изследователската концепция за сепарационната тревожност при децата – децата с такова разстройство надценяват опасността да бъдат оставени сами и подценяват способността си да действат самостоятелно.
Изследването също така установило връзка между ASA и агресията. Въпреки че агресията не е влизала като една от характеристиките сепарационната тревога при възрастните, тя се разпознава при деца с подобно разстройство. При възрастните агресията може да бъде свързана с отчаяни опити да задържат близо до обекта на своята привързаност, когато другите усилия не са се увенчали с успех. Някои изследователи смятат, че изолирани случаи на домашно насилие могат да бъдат свързани именно с този вид агресия.
Установено бил също така, че ASA е свързано с вглъбяването. Високите нива на вглъбяване, както е отбелязано и в друго изследване, се придружават от усещане за сливане с обекти извън себе си, например с друг човек.
„За човек, изпитващ сепарационна тревожност, напускането на обекта на привързаност може да бъде почувствано като загуба на част от себе си и затова това е толкова страшно и болезнено“, пишат Финсаас и Клайн.
Изследователите също така открили, че наличието на отрицателна емоционалност или, според въпросника SNAP-2 (Schedule for Nonadaptive and Adaptive Personality) „отрицателен темперамент“, е свързано с по-висок риск за развитие на ASA в продължение на три години.
Изследването имало и някои ограничения. Всички участници в него са били майки, които са започнали да предоставят информация за себе си, когато детето им е било на около три години. Учените отбелязват, че наличието на малки деца може да задълбочи симптомите на ASA. Повечето от тези жени били представители на средната класа на възраст 30-40 години, което също ограничавало обобщаването на получените резултати. Освен това естеството на данните, с които е било необходимо да се работи, предполагало, че сепарационната тревожност на личността, зависеща от времето е може би по-голяма от предразположението, което даден тип личност има към нея.
Като цяло, по-доброто разбиране на тези връзки може да спомогне за идентифицирането на хора, изложени на риск от развитие на синдрома ASA и за търсене на персонализиран подход към лечението им.
