Как да се предпазим от прегаряне при работа вкъщи
Психолозите Лора Джурдж (Laura M. Giurge) от Лондонското бизнес-училище и Венеса Бонс (Vanessa K. Bohns) от Университета Корнел дават някои свои препоръки, които могат да помогнат за запазването на границата между професионалния и личен живот при работа от вкъщи и в перспектива да намалят риска от прегаряне (burnout).
В условията на пандемията от коронавируса милиони хора по целия свят без предварително планиране и подготовка превключиха на отдалечен начин на работа. Не е удивително, че някои работодатели са озадачени по въпросите на продуктивността. Но в тази безпрецедентна ситуация си струва, те да се притесняват от една по-отдалечена перспектива – прегарянето от работа вкъщи.
Рискът да прегорите, рабoтейки вкъщи, е доста висок. Границите между работното и неработното време се размиват както никога по-рано. Сблъсквайки се с дистанционната работа за пръв път, за много хора е сложно да разграничат професионалния си живот от личния. Някои от желание да демонстрират лоялност, отдаденост към работата и висока производителност на труда се опитват да работят постоянно. Денят плавно преминава във вечер, работните дни в почивни, а какво е това „свободно време“ става доста неопределено понятие. А в тези условия някои служители може да бъдат помолени да останат да работят на отдалечените си работни места няколко месеца.
Многочислени изследвания потвърждават, че разделянето на работното от личното време е много важен фактор, особено за психическото здраве. Но даже и в най-благоприятни условия да се постигне това е много трудно. Освен това трябва да се отчете и факта, че в условията на новата икономика на знанието представите за „идеалния служител“ кардинално се промениха.
Изследванията показват, че някои служители, често абсолютно непреднамерено, усложняват възможността за съблюдаване на границата между личното и работно време за своите началници, колеги и подчинени. Например, те могат да изпращат съобщения извън времевите рамки на офисния график. При проведените от нас пет експеримента с участието на повече от две хиляди служители, се изясни, че тези, които изпращат делови писма в извънработно време, не могат в пълна степен да оценят доколко получателите на тези съобщения се чувстват задължени да отговорят оперативно, даже и ако въпросът не изисква срочен отговор.
В условията на епидемията Covid-19 напрежението още повече се увеличава. Даже и тези, които се стремят да разделят своя професионален и личен живот, при така стеклите се обстоятелства, трудно постигат това. Училищата са затворени, няма възможност да заведеш детето в детската градина и това създава допълнително напрежение за работещите родители. Даже ако в компанията и по-рано са ви предлагали да работите от вкъщи, сега при тези усложнени условия, могат да възникнат проблеми от това, че сте в обкръжението на близките си и децата си.
Как в тези нови, извънредни условия може ясно да се разграничи професионалния живот от личния? Как „да оставим работа на прага на дома“, ако ние не прекрачваме навън този праг? Какво могат да направят работодателите, мениджърите и служителите, за да си помогнат едни на други?
Има няколко препоръки, базирани на научни изследвания, които могат да бъдат полезни в тази ситуация.
Спазвайте физическите и социални граници
В своята класическа работа Блейк Ешфорт от Университета на Аризона е описал разграничаването на работните и неработни роли с помощта на „преходните действия“. Деловият гардероб, преместването от вкъщи на работа са физически и социални индикатори за промяната на вашето положение – от „домашното“ към „работното“.
Старайте се да се придържате към тези разграничения и при дистанционната си работа. Отначало може да се зарадвате от отсъствието на необходимостта да бързате за работа и възможността цял ден да изкарате по пижама, но преходните механизми могат да са ви полезни и затова не бива да се отказвате напълно от тях. Всяка сутрин се обличайте като „за работа“. В петък може да сте в по-небрежен стил, но даже и в този случай е важно да обърнете внимание на себе си. Преди да пристъпите към изпълнението на служебните си задачи е хубаво да се разходите близо до дома, в двора или даже в апартамента за да маркирате преминаването от едната роля в другата.
Колкото е възможно съблюдавайте времевите рамки
За добро самочувствие и запазване на баланс е важно да се съблюдават времевите рамки. Това се отнася особено към сегашната ситуация, когато на много от нас и от нашите колеги, им се налага в работно време, освен изпълнението на служебните задачи, да се грижат за децата или възрастни роднини. Даже и за служителите, които нямат деца или други семейни задължения, това е сложна задача и вината е преди всичко на мобилните устройства, благодарение на които работата не прекъсва никога.
Да се придържа човек към рамките „ от 9 до 17“ на практика е невъзможно. За всеки човек е важно да намери лично за себе си най-добрия баланс . Трябва също така напълно осъзнато да се приема с разбиране факта, че другите могат да работят в друг график, не съвпадащ с вашия. За някого активните моменти могат да бъдат във времето, когато детето спи. На други може да им е по-удобно да изпълняват служебните си задачи, когато съпруга/та им приготвя вечеря. Но и с деца и без деца, е нужно да се формира ясен график на работния ден, в който да има определени интервали, когато да сте в режим на автоматични отговори за временното ви отсъствие, за да можете да се съсредоточите над конкретната си работа. В по-компромисен вариант е полезно да настроите автоматичните отговори по такъв начин, че да има известяване за това, че в определени моменти няма да можете оперативно да реагирате на съобщенията. Това ще помогне да намалите вътрешното напрежение и нивото на очаквания от самия себе си и на другите от вас.
За да можете да си зададете ясни времеви граници често е необходимо да имате възможност да синхронизирате своя график с останалите колеги. Именно тук за структурирането, координирането и съблюдаването на работния ритъм е важната роля на мениджърите. Възможно е, за тази цел да се налага редовното провеждане на виртуални съвещания или да се предвиди време и инструменти, имитиращи офисната „кафе-пауза“. Докато всичко не се настрои по оптималния начин, е много важно да се поддържа усещането за нормален работен процес.
Съсредоточете се на най-важните задачи
Сега не е подходящия момент за ненужна активност. Всички служители трябва да се съсредоточат над най-важното. Работейки вкъщи, много служители може да почувстват необходимост да демонстрират висока производителност. Но в резултат на такива стремежи често ще се случва, че се изпълняват текущи и не особено важни задачи за сметка на приоритетните. Както показват проведените изследвания, това е контрапродуктивно в дългосрочен план, даже и ако в началото ви се струва ефективно. Много е важно човек внимателно да си определя приоритетните задачи, особено в ситуация, когато нараства натоварването във връзка със съвместяването на семейните и работни задължения.
Да се работи без прекъсване, даже и над най-важните задачи, не е вариант. По някои оценки, в новата икономика на знанията средно времето за продуктивна дейност е около три часа на ден и е много важно това време да е защитено от прекъсвания и многозадачност. Даже до началото на епидемията на Covid-19 беше сложно да се осигури такъв интервал за да може човек да се посвети на най-важните си задачи, а сега, когато границите са още по-размити, времето на служителите е още по-фрагментирано.
Постоянната „заангажираност“ при работа от вкъщи създава по-голям риск за прегаряне, отколкото в нормалните офисни условия. В дългосрочна перспектива опитите да се впишат професионалните задачи и отговори на електронните писма в малкото свободно за почивка време, в почивните дни или във вечерната пауза за сериал или филм, е не само контрапродуктивно, но и разрушително за нашето психическо състояние. На нас всички ни е нужно да си отделим свободно време и да можем да го осмислим със съвсем други неща. С това ще помогнем не само на себе си, но и на всички около нас.
Това са само няколко препоръки , които ще ви помогнат да запазите границата между професионалния и личен живот и в перспектива да намалите вероятността от прегаряне. Гъвкавият подход ще позволи на хората да експериментират и да намират подходящите решения, отчитайки своите конкретни обстоятелства в това непредсказуемо време.
