Защо мъжете умират по-рано от жените? Проблемът е в хромозомите

Австралийски учени са извършили голям метаанализ на научни изследвания, касаещи различната продължителност на живот при самците и самките в различни животински видове. Оказало се, че ако представителите от даден вид имат различни хромозоми (например, при мъжете те са Х и Y хромозоми), те живеят по-кратко средно със 17,6%.

Мъжете навсякъде по света средно умират по-рано от жените. Какво пречи на представителите на “силния” пол да живеят колкото своите партньорки?

Популярната хипотеза гласи, че мъжете пият повече, по-често пушат, повече рискуват и по-рядко ходят на лекар в случай на неразположение. Някои от тези предположения са потвърдени и почти няма съмнение, че тези фактори действително влияят на продължителността на живот на силната половина на човечеството.

Но съществува и по-фундаментална причина, криеща се в ДНК-то на двата пола. Такова предположение изказват учени от Университета на Нов Южен Уелс ( UNCW) в свое изследване, резултатите от което са публикувани в списание Biology Letters.

Авторите на изследването са проверявали хипотезата за незащитената Х-хромозома. Тя се състои в следното:

Както е известно всички неполови хромозоми при човекa са две, тоест всеки влизащ в тяхната структура ген присъства в ДНК в два броя: по един за всяка хромозома. При това гените имат свои разновидности (алели), сред които има и вредни такива, които съкращават живота.

Ако един и същ ген в различните хромозоми е представен с различни алели, то кой от тях ще работи? Тук има множество варианти. Но ако единият алел е рецесивен („слаб“), то неговото влияние върху организма напълно или частично се подтиска от другия алел в тяхната двойка. По тази причина „здравият“ алел често подтиска „болния“ (ако той е рецесивен), спасявайки своя носител от генетично заболяване. В това се състои и опасността при браковете с кръвосмешение, когато вредните рецесивни алели съвпадат и това може да доведе до печални резултати за потомството.

А как е при половите хромозоми? При жените те са също във двойка, тоест при тях имаме две Х-хромозоми. А при мъжете те са различни – Х и Y хромозоми.

Y- хромозомата е няколко пъти по-къса от Х-хромозомата, като в първата има около 80 гена, докато във втората те са повече от 1 400. Освен това, някои гени в Y- хромозомата ги има само в нея (и правят мъжете мъже).

Всичко това води до това, че при силния пол по-голямата част от гените в Х- хромозомата са единични. Това означава, че някои признаци на организма се определят само от един алел поради липса на „двойник“. И ако този алел носи вредна мутация, неговото влияние не се компенсира. Естествено е да се предположи, че подобни случаи могат да съкращават живота на мъжете.

Трябва да се отбележи, че в този механизъм няма нищо специфично само за човека. Той действа при всякакви видове, при които единият пол има недвойни полови хромозоми, като едната е по-къса от другата. Но не при всички животни тази участ е сполетяла самците. При птиците, пеперудите и молците всичко е обратно: хромозомите, които не са в двойка се наблюдават при женските индивиди.

Хипотезата за незащитената Х-хромозома е изказана още преди няколко десетилетия. Оттогава тя няколкократно е проверявана, но обикновено изследванията са се ограничавали с един или няколко вида.

Авторите на новото изследване са подходили доста по-мащабно. Те са извършили впечатляващ метаанализ на научната литература, посветена на този въпрос, като са събрали данни за 229 вида, отнасящи се към 99 семейства, 38 разреда и 8 класа.

„Ние изучавахме данни за продължителността на живот не само на приматите, другите бозайници и птиците, но и на риби, земноводни, паяци, хлебарки, скакалци, бръмбари и молци“ – изброява в прес-релийза на университета водещият автор на изследването Зои Ксирокостас (Zoe Xirocostas).

Оказало се, че сред многообразието на живите същества е вярно едно общо правило: носителите на недвойни полови хромозоми умират по-рано. Средно продължителността на живот се различава със 17,6%.

Но учените открили и още едно неочаквано обстоятелство. Оказало се, че когато самците са носители на различни хромозоми, те живеят с 20,9% по-кратко от индивидите от женски пол. В обратния случай, когато самките са носителки на недвойни хромозоми, те живеят само 7,1% по-малко. Вероятно има причина поради, която самците понасят по-зле тази „хромозомна беззащитност“ и едва ли при паяците и жабите тя е свързана с употребата на алкохол и никотин.

Авторите изказват предположение, че при самците „непълноценната“ хромозома по-силно се различава от своята „партньорка“ и по тази причина по-зле „препокрива“ нейните гени. Причината може да се крие и в тънкостите на функциониране на теломерите. Освен това. биолозите не изключват, че вина за това може би имат страничните ефекти при половия отбор.

Авторите изказват и друга хипотеза, че разликата в продължителността на живота между половете е пропорционална на разликата в дължината на хромозомите, но това, както отбелязват те, ще бъде обект на следващите им изследвания.