Единствените деца в семействата са действително по-особени
В свое изследване китайски учени са установили, че единствените деца в семействата, проявяват по-голяма когнитивна гъвкавост, което предполага по-добри креативни възможности, но и по-ниски нива на общителност. Паралелно с поведенческите тестове се провело и сканиране на участниците в експеримента, което показало, че структурата на някои области на мозъка на единствените в семейството деца действително се различава. Но други учени изказват съмнения относно изводите, касаещи креативността, защото гъвкавостта е само един от трите показателя за креативност, заедно с оригиналността и плавността на мислене.
Израстването без братя и сестри променя мозъка. Общоприето е да се смята, че единствените деца в семейството са по-умни от останалите и са по-малко общителни. Родителите, освободени от разрешаването на постоянните спорове между братята и сестрите, отделят по-голямо внимание и повече средства за единствените си деца, предлагайки им по-голямо разнообразие от качествени занимания. И обратното, тъй като на такива деца не им се налага да делят играчките си, стаята си или вниманието на родителите, се предполага, че те изпускат жизнено важния навик да порастнат.
Но различава ли се техния начин на мислене?
Цзян Цю, професор по психология в Югозападния университет в Чунцин, Китай, заедно с екип от изследователи, се опитали да дадат отговор на този въпрос, изучавайки 250 човека в колежанска възраст. Те са използвали стандартни тестове за определяне интелекта, креативността и типа личност. Освен това учените изучавали мозъка на участниците, за да видят дали при израстването на единствените деца в семейството, това се отразява на структурата на мозъците им.
В поведенческите тестове единствените деца не показвали никакви разлики от гледна точка на IQ резултатите, но при тях се наблюдавали по-високи нива на когнитивна гъвкавост, което е показател за креативност и по-ниски нива на общителност, отколкото при децата, имащи братя и сестри.
Сканирането на мозъка след това потвърдило тези резултати, показвайки значителни различия между единствените деца и останалите. Тези разлики се наблюдавали в областите, свързани с когнитивната гъвкавост, с въображението и планирането (супрамаргиналната гънка), а също така с емоционалната регулация (медиалната префронтална кора). Сканирането също така показало разлики в парахипокампната гънка, която помага да се управлява емоционалното регулиране и настроението. Изследователите стигнали до извода, че размерът на семейството не само влияе на средата, в която растат децата, но и на структурата на техния мозък.
Идеята, че единствените деца имат определени недостатъци е била изказана преди 125 години от Гренвил Стенли Хол, който е изучавал израстването на децата. Работейки над своето изследване „За необикновените деца“ през 1896 година, Хол е описвал единствените деца в семействата като „чудаци“, „постоянни неудачници“ и тези характеристики са се закрепили в обществото поразително устойчиво.
„Да си единствено дете е ненормално“ – твърдял Хол.
Но вече съществуват много доказателства, че стереотипите, касаещи единствените деца в семействата, са грешни. Тони Фалбьо, професор по педагогическа психология в Тексаския университет в Остин и неговия сътрудник Дениз Полит, са провели мета-изследване, изучавайки такива деца, техния интелект и личност. Те установили, че единствените деца, заедно с първородните и тези, които имат само един роден брат или сестра, получават по-високи резултати в IQ-тестовете и постигат повече в живота, но не винаги са успешни в личностен план.
Цзян и неговите колеги са изказали няколко хипотези за причините за техните изводи. За креативността, която се определя като наличие на оригинални идеи, имащи ценност, силно влияе всичко – от структурата на семейството и родителските възгледи до взаимодействието и очакванията ( в друго изследване се установило, че с по-голяма вероятност ще преуспеят деца, ако те имат майка, чиито способности съответствали на техните очаквания). Родителите на единствените деца могат повече да общуват със своите деца и да търсят възможност за развитие на творческите възможности в тях. Освен това родителят може да има по-високи очаквания в отношение на единственото си дете или пък да му даде по-голяма независимост. Някои изследвания са показали, че независимостта способства на творчеството.
Марк Ранко, редактор на списанието Creativity Research Journal, е приветствал изследването на китайските учени, но изказва някои резерви. Той отбелязва, че авторите са се концентрирали на гъвкавостта, която се явява един от трите показателя за креативност, оценявани по устния тест на Торънс. Двата други са оригиналност (количеството на уникални или оригинални нови идеи, които има човек) и плавност (колко лесно човек може да преминава от една идея към друга).
„Гъвкавостта е важна, но не толкова, колкото е важна за творчеството оригиналността“ – подчертава Ранко.
При това никакви съществени разлики в оценката за оригиналност не били наблюдавани. Освен това, той отбелязва, че както IQ-тестовете, така и креативните тестове не се явяват идеален измервателен инструмент.
„Вие гледате на резултите от тестовете, но те не показват какво точно човек може и ще постигне в реалния живот. Творчеството включва в себе си спонтанност и вътрешна мотивация, тоест все неща, които е сложно да се оценят количествено“.
