6 факта, свидетелстващи че ситуацията в Арктика се развива твърде обезпокояващо
Арктика ни се струва доста далеч и подсъзнателно смятаме, че климатичните процеси, които там се развиват, нямат силно отражение на нас. Истината е, че в този регион в момента текат може би едни от най-обезпокоителните промени на климата, които касаят не само Европа и Азия, но и глобалния климат на планетата. А Арктика тази година се задъхва от горещини. Ние по-рано писахме, за рекордно високите температури през пролетта в Сибир, а през юни беше фиксирана анормална температура от 38 градуса по Целзий зад Полярния кръг и всичко това след една от най-меките зими за цялата история на наблюдения. Но всъщност картината е още по-тревожна. Температурата расте по-бързо, отколкото на цялата планета, ускорявайки разрушаването на морския лед, което от своя страна прави нагряването още по-изразително. И когато ледът отстъпва, той изпуска в атмосферата огромно количество парникови газове. Арктика с нейната ледена шапка, отразяваща слънчевата светлина, стремително намалява във връзка с глобалното затопляне.
Ето шест факта, свидетелстващи, че ситуацията е доста плашеща в този регион.
Най-стремителното нарастване на температурите в света
20 юни във Верхоянск, намиращ сe в североизточен Сибир е регистрираната най-високата температура на север от полярния кръг от 38⁰ С, което е доста по-високо от традиционната средна юнска температура от 20⁰ С.
През тази година в цял Сибир се регистрира нарастване на температурата. Европейската служба по промяна на климата „Коперник“ е фиксирала, че май 2020 година е бил най-топлия за цялата история на наблюдения и повишаването на температурата в Сибир е все по-забележимо. В някои части на региона температурата се е оказала с 10⁰ С по-висока от обичайната. Необикновено топлата пролет е последвала след много мека зима, в хода на която температурата е била по-висока от средната, особено през януари.
Морският лед в Арктика през 2019 година е бил на ниското регистрирано ниво
Морското ледено покритие в Арктика намалява всяка година, обикновено достигайки минимален обхват в средата на септември след относително топлите пролет и лято. През миналата година този минимален обхват се е съкратил до 4,15 милиона кв.км. което е един от най-ниските показатели от 1979 година, когато наблюденията са започнали да се осъществяват с помощта на спътници.
По-зле е била ситуацията само през 2012 година, когато този показател е достигнал до 3,39 милиона кв.км. 13-те най-ниски показания са фиксирани за последните 13 години. В същото време максималният обхват тази година е фиксиран на 5 март, който от своя страна е единадесетия най-нисък максимум в епохата на спътниците. Останалите десет най-ниски максимални екстремални значения са се случили след 2006 година.
Арктика се нагрява два пъти по-бързо, отколкото останалата планета
Само за последното десетилетие Арктика се е нагряла с 0,75 ⁰ С, изпреварвайки с много нагряването в останалите части на света. Ако глобалните температури се повишат с 2⁰ С , както са очакванията за 2100 година, даже ако се спазят всички климатични договорености и действия, то в Арктика се очаква средногодишно затопляне да е с 4⁰ С, съгласно изследване публикувано в Science Advances.
От края на деветнадесети век средната температура се е увеличила с 0,8⁰ С, а в Арктика за същия период тя е нараснала с 2-3 ⁰С. В резултат на отстъпването на морския лед се съкращава територията на обитаване на арктическите животни, като в същото време става възможно разработването на нови морски маршрути и разработването на огромните арктически запаси от нефт и газ.
Топенето на морския лед предизвиква още по-голямо затопляне
Морският лед играе важна роля в регулирането на глобалните температури. Белият сняг и лед отразяват до 85% от слънчевата светлина. С намаляването на площта, покрита с лед и сняг, тя се сменя с тъмната морска повърхност, която поглъща много повече слънчева светлина, нагрявайки океана, който след това изпуска топлината обратно в атмосферата, което също повишава температурата на въздуха. Тази положителна обратна връзка в значителна степен се явява причина, че Арктика се нагрява значително по-бързо, отколкото останалата планета.
Горските пожари
Горските пожари зад Полярния кръг не са рядкост, но миналото лято те се разразиха с безпрецедентна интензивност. При това някои от сибирските горски пожари се възобновиха тази година след тлеенето им под леда зимата.
Анализът, проведен от Томас Смит от Лондонското училище по икономика, по поръчка на списанието New Scientist, установи съвпадение между следите от пожарите през 2019 година и новите огнища, появили се веднага след топенето на снега през 2020 година. Въпреки че това не е убедително доказателство за пожарите „зомби“, някои от наблюдаваните райони представляват торфни полета, които се явяват важни хранилища на въглерод.
Заради топенето на вечната замръзналост в атмосферата може да се отдели голямо количество метан
Във вечната замръзналост са разположени най-големите хранилища на органичен въглерод в света. Но когато тази почва започва да се разтапя, микробите могат да превръщат натрупания въглерод във въглероден диоксид и метан, които се отделят в атмосферата и допълнително нагряват планетата.
Изхвърлянето на метан предизвиква особена тревога, тъй като той притежава потенциал за глобално затопляне 28 пъти по-голяма, отколкото еквивалентното количество въглероден диоксид. Изследванията на НАСА, представени през февруари 2020 година, показва, че на 30 000 квадратни километра в Арктика са разположени два милиона горещи точки от метан. Друго изследване на НАСА, проведено през август 2018 година, отбелязва, че постепенното отделяне на парникови газове може рязко да се ускори в средата на 21-век заради процеса, известен като внезапно топене, който протича под определени типове арктически езера.
