fbpx

4 типа привързаност при децата и тяхното въздействие, когато вече са възрастни

Психолозите разграничават четири основни типа привързаност. Те възникват в детството, а в зряла възраст определят стила на човешкото поведение във взаимоотношенията. Тази концепция възниква в хода на психологически изследвания през 60-те и 70-те години на миналия век.

Какво представлява привързаността

Привързаността е вид емоционална връзка, която включва споделяне на комфорт, грижа и радост. Основите на изследването на този феномен лежат в теориите на Зигмунд Фройд и са получили специално развитие, благодарение на работата на британския психиатър Джон Боулби. Той определя привързаността като “дълготрайна психологическа връзка между хората” и прави заключение, че нейният стил в детството пряко засяга романтичните отношения в зряла възраст. Според него съществуват общо четири вида привързаност.

Надежден тип привързаност

Децата с надежден тип привързаност силно се разстройват, когато родителите им си тръгват, дори за кратко време, и са щастливи, когато те се връщат. Когато изпитват страх, те търсят защита в близък възрастен. Също така те по-често играят с родителите или бавачките си, а в по-късните етапи на детството показват по-високи нива на емпатия и по-малка раздразнителност в сравнение с представителите на другите видове привързаност. Като възрастни те имат висока и устойчива самооценка, обичат да споделят опита си с другите, често се оказват в светлината на прожекторите и създават здрави и трайни взаимоотношения.

Как се формира този тип привързаност: значимият възрастен (родителят, който прекарва най-много време с детето, или специално наето лице) отговорно се отнася към отглеждането на детето, вземайки предвид неговите нужди, желания и емоции.

Амбивалентен (тревожен) тип привързаност

Децата с амбивалентен тип привързаност са подозрителни към хората. Когато родителите им си тръгват, те са разстроени, но също така не изпитват положителни емоции от завръщането им. В зряла възраст те имат ниско самочувствие, постоянно се притесняват, че партньорите им не изпитват нищо към тях и краят на връзката ги потапя в депресия.

Как се формира този тип привързаност: значимият възрастен е непоследователен и непредсказуем – понякога проявяващ свръхзагриженост, понякога – максимално хладен и дистанциран.

Избягващ тип привързаност

Децата с избягващ тип привързаност не обичат да прекарват много време с родителите или детегледачките си. Не ги отхвърлят, но и не изпитват положителни емоции в случай на контакт. На тях им е безразлично кой си играе с тях: татко, мама или непознат. В зряла възраст им е трудно да установят близки доверителни отношения: те на практика не влагат много усилия и време във взаимодействието с партньора си, и не са много разстроени, когато всичко завършва с раздяла. Други общи характеристики при този тип привързаност включват неспособността да подкрепят любим човек в трудни моменти, както и неумението да споделят своите преживявания, мисли и емоции.

Как се формира този тип привързаност: значимият възрастен не носи почти никаква отговорност за възпитанието на детето, често е дистанциран и емоционално отделен от детето.

Дезорганизиран (тревожно-избягващ) тип привързаност

Поведението на децата с дезорганизиран модел на привързаност често варира. По отношение на близките си в определени моменти те могат да се дистанцират, да се притесняват или като цяло да се съпротивляват на близките взаимоотношения. В зряла възраст те могат дълго време да търсят близки взаимоотношения и постигайки целта си могат веднага да прекратят тази връзка.

Как се формира този тип привързаност: значимият възрастен често унижава и обижда детето, потиска волята на детето , травмира го и го отхвърля, формирайки чувства на недоверие и страх.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x