4 урока от пандемията Covid-19 в борбата с климатичната криза
Съветник по климата към Световната здравна организация (СЗО) разказва за приликите на коронавирусната пандемия и климатичната криза. Експертът посочва четири урока, които трябва да се извлекат от борбата с Covid-19 и да се използват в решаването на климатичните промени.
Статията на Артър Уинс, съветник по климата към СЗО, е публикувана на сайта на Световния икономически форум. В нея авторът (от лична гледна точка) очертава няколко особености на пандемията, които са важни и в решаването на предстоящите климатични проблеми.
Първият урок от борбата с Covid-19 се състои в това че пандемията, предизвикана от коронавируса, показва колко е важно да има ефективна и обезпечена система за здравеопазване в борбата с глобалните заплахи за безопасността и здравето на хората, смята експерта. По мнението на Уинс , мерките за строги икономии, провеждани от много правителства през последното десетилетие, са влошили състоянието на здравните системи и ще трябва да бъдат преразгледани. В условия на промени и нестабилност, обществата трябва да разполагат с устойчиви и проспериращи здравни системи. Климатичните промени също могат да предизвикат смъртта на стотици хиляди хора в резултат на различни катаклизми и техните последствия. Като пример авторът посочва Хаити, където ако е имало добра здравна система, жертвите от урагана Матю през 2016 година биха били много по-малко.
Коронавирусът SARS-CoV-2 засяга преди всичко слабо обеспечените жители на големите градове, където медицинските заведения не могат да окажат достъпна помощ на всички нуждаещи се. В това се състои и втория урок, тъй като в големите градове промените на климата оказват по-силно неблагоприятно въздействие, отбелязва Артър Уинс. Освен това изгарянето на органични горива увеличава замърсяването на въздуха в гъстонаселените райони , което носи директна заплаха за здравето на хората. По изчисления на СЗО, чрез намаляване на екологичните и социални рискови фактори (преди всичко намаляването на неравенствата между отделните социални слоеве) може да бъде намалена с една четвърт глобалната здравна тежест (измерена през загубите по болест, смърт и финансови разходи).
Третият урок е свързан с реакцията на човечеството на избухналата пандемия. На много хора им се наложи кардинално да променят начина си на живот, тъй като в различните страни въведоха различни по строгост карантинни мерки. Уинс смята, че по този начин човечеството преминава своеобразни „учения“ преди да са настъпили евентуални драстични климатични промени. От друга страна расте осъзнаването за необходимостта за обществена солидарност и необходимостта за борба с климатичните рискове, заплашващи човечеството. При това Артър Уинс отбелязва, че климатичните промени нанасят своите вреди не за няколко месеца, а за десетилетия, което изисква особено стриктно следване на общоприетите мерки за устойчиво развитие и борба против климатичните промени.
„Четвърто, такива кризи ни дават възможност да си върнем чувството за най-важните общочовешки ценности: здравето и безопасността на близките ни, което означава здравето и безопасността на обществата, страните и глобалния свят – пише Артър Уинс – И климатичната криза, и текущата пандемия заплашват именно тези ценности“.
В същото време коронавирусната пандемия повлия и на борбата с климатичните промени. Заради карантината беше отменена не само световната климатичната конференция СОР26, която трябваше да се проведе в Глазгоу, Шотландия, но и много други мероприятия, важни за борбата с промените на климата.
Световноизвестният британски режисьор и еколог сър Дейвид Атънбъро смята, че в борбата, която водим с пандемията, не трябва да забравяме и за дългосрочните рискове.
„Проблемите са краткосрочни и дългосрочни… с краткосрочните ние се справяме, з за дългосрочните обикновено казваме „Ние ще се заемем с тях утре“. Но това утре никога не идва. И след това ние изведнъж разбираме, че е късно“ – казва Дейвид Атънбъро в интервю за изданието Big Issue.
