Създава собствени звезди: Телескопът “Хъбъл” e открил много необичайна черна дупка
Телескопът “Хъбъл” e открил звездообразуваща черна дупка. На изображение от него астрономите са видели мост от горещ газ, свързващ черната дупка в центъра на галактиката-джудже Henize 2-10 и близката област на звездообразуване. Данните за скоростта на изтичане на газа от черната дупка и възрастта на звездите показват причинно-следствена връзка между тях. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
Черните дупки обикновено се представят като чудовищата на Вселената, разкъсващи приближаващи се звезди и поглъщащи тяхната материя. Данните, получени от телескопа „Хъбъл“ показват черната дупка в центъра на галактиката Henize 2-10 в нова светлина. Тя не потиска, а напротив, стимулира звездообразуването около себе си. Изображенията от „Хъбъл“ и резултатите от спектроскопията показват изтичане на газ от черната дупка към района на зараждане на ярки звезди.
Учените отдавна се съмняват дали има черни дупки в центъра на малки галактики, подобно като в централните части на големи звездни купове. През 2011 г. Ейми Рейнс от Щатския университет в Монтана (САЩ) е установила, че в центъра на галактиката джудже Хенизе 2-10 съществува черна дупка. Тогава обаче много колеги не били съгласни с нея, тъй като според тях процесите в центъра на галактиката можели също да се припишат на експлозия на свръхнова. Тогава именно се зародила дискусията за възможността за образуване на масивни черни дупки вътре в непропорционално малки галактики. Сега вече новите данни от орбиталния телескоп „Хъбъл“ на НАСА са потвърдили тезата на Рейнс.
Галактиката джудже Henize 2-10 се намира на 30 милиона светлинни години от нас в южното съзвездие Пиксид. Броят на звездите в нея е около десет пъти по-малък, отколкото в Млечния път, а в центъра и се намира масивна черна дупка.
“От самото начало беше ясно, че нещо необичайно се случва в Henize 2-10. Сега „Хъбъл“ предостави ясна картина на връзката между черната дупка и близкия регион на образуване на звезди”, намиращ се на 230 светлинни години от черната дупка“, казва Ейми Рейнс в прес релийза на NASA.
Учените смятат, че преди няколко милиона години поток от горещ газ се е врязъл в плътен газов облак и се е разтекъл, „като вода от маркуч, удрящ се в купчина кал“. На изображенията се вижда как от черната дупка, като пъпна връв, ярък газ се простира до зоната на активно звездообразуване. Сега куповете млади звезди са се подредили перпендикулярно на потока, маркирайки пътя му. Данните от спектроскопията показват, че газовият поток се е движил със скорост от около 1,6 милиона километра в час.
„Хенизе 2-10 е достатъчно близо, само на 30 милиона светлинни години, за да може „Хъбъл“ много ясно да заснеме както изображението и, така и да фиксира спектроскопските доказателства за изтичането на черната дупка. Изненадата беше, че вместо да потиска образуването на звезди, черната дупка задейства раждането на нови звезди”, обяснява водещият автор на изследването Закари Шуте.
Авторите отбелязват, че в по-големите галактики обикновено се наблюдава обратният ефект – материалът, падащ на черната дупка, се увлича от околните магнитни полета, образувайки пламтящи плазмени струи – джетове, движещи се със скорост, близка до скоростта на светлината. Газовите облаци по пътя на джетовете се нагряват над границата на възможното звездообразуване. Но в случая с по-малко масивната черна дупка в Henize 2-10 и нейното по-меко изтичане, газът се компресира точно толкова, колкото да предизвика ново звездообразуване.
Според Рейнс в бъдеще астрономите трябва да се съсредоточат върху изследването на черните дупки в галактиките джуджета. Те може да са ключът към разгадаването на мистерията на появата на свръхмасивни черни дупки в ранната Вселена. Галактики като Хенизе 2-10 не са нараснали по размер от милиарди години и не са се сливали с по-големи галактики като Млечния път, и затова учените смятат, че черните дупки в галактиките джуджета може би са аналогични на черните дупки в ранната Вселена, когато те едва са започвали да се образуват и растат.
