Защо вашият мозък е склонен да (не) харесва началника ви
Оказва се, че тези отношения са предопределени от мозъка ни и затова има научно обяснение. Повечето от нас са имали много добри началници и … не особено добри. Въпреки че може би смятате, че подобна оценка се базира изключително на личните качества, всъщност зад тези отношения стоят особеностите във функционирането на нашия мозък.
“Влизайки във взаимоотношения с организациите, представени от нашите работодатели, на нас ни се налага да сключваме социални договори с хора, с които може би не бихме искали да встъпваме в отношения, например с прекия си началник, с колеги или преки подчинени“ – обяснява Шери Малуф, автор на книгата „Science and the Leader-Follower Relationship” – „Някои от взаимоотношенията могат да бъдат добри, а някои – не. Разбирането на механизмите на отношенията ни помага да разбираме тяхната динамика“.
Получавайки докторска степен, Малуф е анализирала сложността на взаимоотношенията ръководител-подчинен, за да изясни защо в едни всичко се получава добре, а други търпят неуспех.
Разбирането на системата
Системният подход включва в себе си определени граници на проблематиката.
„Ако вкъщи не работи отоплението, ние можем да очертаем въображаема граница около системата за отопление и да се опитаме да разберем, какви компоненти са повредени“ –обяснява Малуф –„Физическите системи могат много по-лесно да се идентифицират“.
Но, когато започвате да си имате работа с хора, всичко започва да става доста по-сложно. Въпреки че вие можете да разглеждате всичко като една система , често в този случай системите са няколко.
„Когато работите в организация, съществуват множество системи, такива като счетоводството или отдела за продажби – казва Малуф – „Но освен това вътре в организацията има и социални системи. Всичко зависи от това каква роля вие играете в колектива, как вие изпълнявате своята работа. Това е много мощна и сложна система“.
Социалните системи постоянно се пресичат и взаимодействат.
„Налага се да се разглеждаме по-общата картина на ситуацията, но в същото време и да търсим възможност за концентриране върху детайлите на всеки проблем или отношения“ – обяснява Малуф.
Мозъчните шаблони
Картината става още по-сложна, ако прибавим шаблоните, които създава нашия мозък.
„Това е част от нашата биология, психология и социология“ – продължава Малуф – „Това е предопределено от това как сме израснали, как сме се социализирали. Ако седнем и започнем да анализираме всичко, то ние просто бихме потънали в огромен обем от информация“.
На мозъкът му харесват шаблони, базиращи се на продължителен опит. Това води до безсъзнателно осмисляне, което някой хора смятат за догадка или интуиция.
„Изследванията в областта на социалното познание изучават автоматизма на мозъка и биологичните структури, които влияят върху това, как ние действаме в такива взаимоотношения“ – обяснява Малуф – „Социалното познание освен това изучава, как ние организираме нашето мислене и информацията за себе си и другите. Това определя как се отнасяме към другите, което много често протича много бързо и автоматично.“
Например, Малуф посочва, че ние класифицираме хората като „свои“ и „ чужди“. При среща с тези, които смятаме за „свои“ в мозъка ни се изработва окситоцин и като резултат ние изпитваме доверие и готовност за сътрудничество. Ако вие определите някого като „чужд“, то усещанията са точно противоположните.
Шаблоните включват в себе си очакванията ни, как трябва да действат другите. Мозъкът не иска да създава нов модел за всяко взаимодействие и затова избира автоматични пътища, които работят в повечето случаи.
„Например, ние оценяваме дали нашият началник подхожда на съществуващия в нас ментален модел за поведението на лидер“ – казва Малуф – „Безсъзнателно ние си отбелязваме това в нашия мозък и можем бързо да определим, искаме ли да развиваме нашите отношения с него или не.“
Ръководителите правят абсолютно същото по отношение на своите подчинени.
„Те идеализират представата си какъв трябва да бъде добрия подчинен и ако той не съответства на тези очаквания, могат да започнат да го игнорират“ – отбелязва ученът – „Това е безсъзнателен акт. Ние често изключваме хора от своя живот, тъй като те не съответстват на безсъзнателните ни идеализирани очаквания“.
Съпоставката
В момента, когато вие разберете как работи вашия мозък, вие ще можете по-добре да осъзнавате своите мисли и действия.
„Ако с някой ви е трудно да работите, вие можете да проведете вътрешен разговор, отчитайки своите шаблони или можете да направите съзнателен избор, да се откажете от шаблонните си разсъждения и да се опитате да формирате нов шаблон за конкретния момент и ситуация“ – обяснява Малуф.
Така или иначе, работните отношения имат решаващо значение за щастието, продуктивността, мотивацията и въвлечеността.
„Ако имате лоши отношения с началника си, на вас ви е трудно да ставате от леглото си и да отивате на работа“ – казва Малуф – „Ако имаме лош началник, ние сме склонни да виним него за своите неуспехи. Но отношенията съществуват в общото пространство между хората и всеки от нас носи отговорност за своята половина“.
Според Малуф организациите трябва да обучават своите служители както как да ръководят, така и как да работят като подчинени.
„Ние виждаме, как компаниите обучават своите лидери, за да станат те емоционално подготвени ръководители. Но забравяме, че има лидер, подчинен и трета страна – същността, която представляват техните отношения. Вие можете да продължавате да създавате нови модели за лидерство, но те няма да разкриват една проста истина, че всъщност трябва да се настройват отношенията, включително използвайки научни методи“ – резюмира Малуф.
