Вирусът на стреса: защо негативизмът около нас е „заразен“

Как да спрем да се тревожим, когато всички около нас се тревожат? Може би сте забелязали, че когато се тревожите преди отговорна среща или изпит и попаднете в кръга на също така тревожни хора, започвате да изпитвате още повече стрес, а в оптимистична среда, точно обратното, той намалява. Смята се, че стресовите емоции са лична реакция на човек към обстоятелствата, но както поведенческият психолог Шихан Ли обосновава в статията си, е напълно възможно да се „заразим“ със стрес от хората, които ни обкръжават.

Доскоро стресът се разглеждаше преди всичко като „нещо, което възниква в резултат на нечия индивидуална психологическа реакция към ситуация, в която изискванията (неопределеност, непредсказуемост, липса на време, конфликти, очаквания за резултати) са високи, а ресурсите за тяхното удовлетворяване са малки”. Въпреки това, според Ли, дори простото наблюдение на негативните емоции на други хора може да ни накара да изпитваме подобни чувства.

„Като социални животни, ние по своята природа сме склонни да отразяваме преживяванията на другите хора, да „улавяме“ техните емоции и да възприемаме техните начини за оценка на случващите се събития“, обяснява тя.

През последните десетилетия беше установено, че междуличностните процеси също могат да играят важна роля в развитието на индивидуалната реакция на стрес. Например, изследванията, проведени от Мина Уестман и Арнолд Б. Бакър, за кръстосания стрес в малки групи са установили, че, например, един съпруг, изпитваш стрес на работното място, може да „зарази“ своя партньор с него. Друг пример показва, че нивата на емоционално прегаряне на колеги в една работна група често се припокриват и проявяват тенденция да еволюират съвместно.

Базирайки се на тези и други изследвания, за по-добро разбиране на стреса Ли предлага той да се разглежда като „динамичен мрежов феномен – нещо, което се развива и разпространява в социалната среда“. Реакциите на другите към стресова ситуация, казва тя, могат да предоставят на човек потенциално полезна информация, включително какво се случва, какви са изискванията и налични ли са ресурси за тяхното удовлетворяване, и какъв е социално приемливият начин за реагиране.

„Вероятно вие постоянно улавяте сигнали от хората около вас, чрез общуване и обмен на мнения оценявате променящите се социални норми, което води до обновяване на погледа ви към това в каква ситуация се намирате, което от своя страна води до намаляване или усилване на реакцията ви на стрес“, обяснява тя. „В резултат на това има вероятност нивата на емоционалния ви стрес да се приближават до тези на социалните ви контакти.“

Ли и колегите и са провели собствено изследване върху социалната страна на стреса, изучавайки неговата динамика в група от около 300 млади и хора на средна възраст, преминаващи програма за повишаване на квалификацията. В рамките на шест месеца всеки от участниците бил интервюиран няколко пъти относно нивото на изпитвания стрес. По думите на Лий резултатите показват, че неговата динамика до голяма степен е свързана с околните.

„В частност, нивата на стрес при отделните участници имаха тенденция да се променят в посока на нивата на стрес на връстниците, с които те общуваха“, казва тя. „Това се наблюдава даже отчитайки факта, че хората са склонни да избират приятели със същото ниво на стрес, което от своя страна позволява да се предположи, че фиксираните от нас промени в нивата на стрес частично се дължат на социалното влияние.“

В същото време е установено, че способността на една социална група да „зарази“ със стрес даден човек не е еднаква – тя ще бъде по-силна, ако околните демонстрират приблизително сходен емоционален отговор: ако при всички е доста висок или, обратно, нисък. Това, обяснява тя, е в съответствие с класическата теория за „конвергенция на нагласите“, която предполага, че човек е по-вероятно да се съобрази с нагласите на другите, ако тези други са единодушни помежду си.

„Ако социалната информация, получена от другите, е последователна и непротиворечива, е по-вероятно да бъде оценена за заслужаваща доверие и да насърчи човека да преоцени ситуацията“, обяснява тя.

В същото време, според Ли, има определени личностни характеристики, които помагат на човек да устои на такава „зараза“:

„Тези, които имат ниски показатели за невротизъм, високо ниво на осъзнатост или силен вътрешен локус на контрол, изглежда са по-малко податливи на това как обществото влияе на техните нива на стрес.“

По този начин хората с ниски нива на невротизъм, проявяващ се в повишена уязвимост, тревожност и емоционална нестабилност, „разчитат по-малко на социалните знаци при тълкуването на ситуацията си, тревожат се по-малко за социално отхвърляне, когато собствените им оценки се различават от тези на хората около тях, и участват по-малко в повторното обсъждане на стресови събития с приятели.“

От своя страна високото ниво на осъзнатост, което се характеризира със самодисциплина, разсъдливост и системно мислене, може да помогне на човек „да проследява динамиката на собствените си чувства и чувствата на другите и след това ефективно да регулира емоционалното си състояние“, например след напрегнато общуване с връстници, обръщайки се за подкрепа към роднини.

Тези, които имат силен вътрешен локус на контрол (вярвайки, че контролират собствения си живот) са “уверени в способността си да оценяват изискванията и ресурсите, присъщи на конкретната ситуация, и това може да ги направи по-малко податливи на реакциите на другите.”

Резултатите от изследването, казва Ли, ни подсказват идеи как може да се намали нивото на стрес в общността. Според нея популярната стратегия, базирана на създаване на благоприятна социална среда чрез увеличаване на връзките, повишеното взаимодействие и сплотеност, има своите ограничения – „хората, които са подложени на стрес, са склонни да се обръщат към тези, които са подложени на същия стрес“ и тяхното взаимодействие може да влоши ситуацията. Освен това това води до разслояването на хората в групи с високо и ниско ниво на стрес.

Съответно, човек може да бъде прекъсне този порочен кръг или чрез избягване на хора с подобно високо ниво на стрес, за да не бъде въвлечен в съвместно негативно „предъвкване“ на ситуацията, или чрез взаимодействие с тези, които имат достатъчно психологически ресурси да я преодолеят и могат да влязат в ролята на ментори.

Освен това, при споделяни на стресиращи емоции, човек може, по думите на Ли, „съзнателно да избере да бъде по-позитивен и конструктивен по отношение на тези негативни чувства“. Това предполага, наред с другите неща, обсъждане на възможните начини за управление на стреса или последиците от него, както и откриване на стратегиите, които другите използват, за да отговорят на изискванията на ситуацията и да се справят успешно с него.