fbpx
На фокусОбществотоПрирода и общество

Уроците от Римската империя как могат да бъдат опасни комфорта и лесния живот

Преподавателят по философия в Оксфорд и автор на Instagram-акаунта Mini Philosophy Джони Томсън накратко обяснява как любовта и привързаността на хората към комфорта и лекия живот в продължение на много векове са били оръдия за тяхното завладяване – от Римската империя до времето на Студената война. Същият извод той прави, разглеждайки нашите отношения с големите технологични компании от Big Tech – Amazon, Apple, Facebook, Google и Microsoft, които според него работят по същия отработен сценарий за поробване.

Римският историк и политик Тацит е утвърждавал, че Римската империя е поробвала завоюваните хора, племена, общества и държави чрез по-добър живот, приучавайки ги към разкош. Днес технологиите са станали толкова важни в нашето ежедневие, че в нас се създава усещането за невъзможност да се избавим от тях. Това е същата клетка, както и лукса. Зависимостта от вещи и технологии дава власт над хората, които ги използват. Да се нуждаеш от нещо, даже в името на висша цел, означава да ограничаваш себе си.

Пример: Филипа решава да излезе от социалните мрежи. Тя се безпокои от появата на зависимост и смята, че Facebook и Instagram не и носят никаква полза. Но в такъв случай как да общува с леля си от Южна Африка? Какво ще се случи с всичките и фотографии? И как да планира празник с приятелите си?

Следващ пример: Борис иска да емигрира (например от Великобритания)? Той не вярва на правителството си, изморил се от хората около себе си и мрази лошото време. Но за сметка на това в страната му има добро медицинско обслужване. Освен това му харесва тукашната телевизия. И пътищата съвсем не са лоши.

Филипа и Борис са два примера за това как луксът , технологиите и леснотата за живот могат да ни вкарат в клетката. В много отношения това интересно явление е актуално, но неговите корени можем да открием във времето на Тацит и неговата идея, че благата на цивилизацията ни поробват. Как се случва така, че ние не забелязваме как някои вещи, които сме смятали полезни iнужни в живота ни, са станали незаменими и неотделими от нас?

Скритата опасност от лукса

Римската армия се е прославила като невероятна и невиждана дотогава военна машина, известна със своята успешност. В открит бой е било невъзможно нейните легиони да бъдат победени. Но не само военният гений е позволил на Рим да стане такъв всемогъщ. Легионите са можели да победят и завоюват народите, но не и да ги покорят. За покоряването преди всичко е помагало формирането на любов към комфорта и лекия живот.

Тацит отбелязва, че британците са били поробени не благодарение на окови и насилие, а с желанието да пият хубаво вино и да участват в изискани пиршества. Фактически, римският наместник в Британия Агрикола съзнателно се е стремял да омиротвори това племенно общество от воини с помощта на такива „възхитителни“ развлечения, като топли вани , красиви тоги и образование.

„Наивните брити наричаха тези неща „цивилизация“, въпреки че всъщност това беше част от тяхното поробване“ – пише Тацит.

Комфортът и удобството са превърнали шумните, разкрасени воини в благородни и безобидни жители. (Трябва да се отбележи, че Тацит може би преувеличава. Британия никога не е била толкова отстъпчива към Рим, колкото Франция и Испания).

Тактиката за завоюване на народите с помощта на разкоша е използвана във всички времена досега .

Сблъсквайки се с дефицит в търговията си с Китай в средата на 19 век, Британската империя го е заляла с евтин опиум, който е вкарвала от Индия. Разкошният наркотик се е превърнал в пристрастие, а британците са започнали да го обменят за китайски порцелан, чай и коприна (възможността за внос на опиум е в основата на двете така наречени опиумни войни в Китай в средата на 19-век – бел. ред.). Студената война също така е била спечелена благодарение на разкоша, когато евтината американска продукция е започнала да попада в СССР. Народът е решил, че този „разкош“ му е необходим, отваряйки пазара и място за него в живота си.

Но най-ярък пример днес се явяват нашите отношения с Big Tech – голямата петица, в която влизат американските информационни и технологични гиганти Amazon, Apple, Facebook, Google и Microsoft. Бавно, но уверено тези компании обвързват нашия живот със своите алгоритми и платформи. Социалните мрежи са създадени и оптимизирани по такъв начин, че създават в нас зависимости. Услугите, позволяващи да се икономисват пари или време, например облачните хранилища, станаха толкова универсални, че връщането към времената, когато ги нямаше, практически е невъзможно. Все по-често ние даже не знаем паролите си и позволяваме на телефоните си, компютрите си и приложенията да ги генерират и да ги запомнят заради нас.

Можем ли да слезем от влака?

Отначало всяка нова технология се явява лукс, но настъпва момент, когато тя става толкова всемогъща, толкова важна, че ние не можем да се върнем към състоянието ДО нейната поява. Бившото „желание“ се превръща в „потребност“.

Новелата на Е.М.Фостър „Машината спира“ (публикувана през 1909 година – бел.ред) ни показва свят, в който всички аспекти на живота се осигуряват от „машината“. Има копчета „да си поръчаме храна, музика, дрехи, гореща вана, литература и разбира се общуване с приятели“. Колко пророчески се е оказал този разказ? Днес ние притежаваме приложения за повикване на такси, доставка на храна, онлайн шопинг и много други. Нашето семейство и познати също са включени към „машината“.

Наред с това, че много процеси сега се опростяват, тези технологии в същото време ни ограничават. Ако вярваме на Тацит, сега ние сме поробени от вещите и технологиите, които някога сме смятали за лукс. Задачата на философията е да погледне на тези свързващи ни вериги безпристрастно. Така изследвайки живота си, ние можем да направим своя осъзнат избор: да ги носим с удоволствие или да тръгнем по дългия и труден път на избавление от тях.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x