Все повече хора говорят и пишат, все по-малко слушат и четат?

В днешно време с тоталното навлизане на информационните технологии, тенденциите в обмена на информация се променят драстично. Какво ли ни очаква в епохата на информационния пост-консюмеризъм?

Когато повечето хора слушаха и четяха

Ако внимателно се вгледаме в бабичките около входа, ще забележим едно много важно обстоятелство – най-голямо удоволствие изпитват не тези, които в момента слушат , а тази, която в този момент държи реч. Физиологичното удоволствие от предаването на външната среда информация – това е същия феномен, като потребителското удоволствие..
И двата процеса са еволюционно обосновани. Усвояването на информацията от младото поколение, каквото се явява обучението, носи изгода за индивидите, но излъчването на информация от по-опитните членове на обществото повишава шансовете за оцеляване на цялото общество. На нас всички ни e известно усещането, когато „умопомрачителни новини” пораждат в нас непреодолимото желание да ги споделим с роднини и близки, пък даже и при случаен контакт. Това е почти същото, когато подпийналият човек ,кой по-натрапчиво, кой по-малко, иска да се изговори, тъй като алкохолът сваля психическите блокировки и инстинктът се задейства с пълна сила.
Но в по-голяма част от историческото време, хората са живеели в условия, когато говорещите са били по-малко , а слушащите – повече. Всички средства за масова информация функционират именно така. А ако съберем група по-голяма от двама, то това се получава автоматично ( освен на дълги, тежки алкохолни маси, където всеки говори неизвестно на кого ).
Именно с това се характеризира епохата на информациония консюмеризъм – процесът на получаване на информация се случва по-често от процеса на нейното излъчване.

Във времето на настъпващия информационен постконсюмеризъм

Но ние вече с бързи стъпки се приближаваме до ерата на информационния пост-консюмеризъм.
Тоталното разпространение на интернет, на всякакви блогове, ютуб-канали, туити и т н. води до това, че хората транслират повече информация, отколкото получават. Или ако не е още така, то с уверени крачки вървим натам.
Вместо пасивното удоволствие да потребяваме информация, ние сега се намираме в изгодната позиция да я излъчваме без ограничение. Това удоволствие е доста по-вълнуващо, а и креативно. Така ние се издигаме ( или поне така си мислим) на последната степен на пирамидата на Маслоу, където е самоусъвършенстването като висша човешка ценност , което в наше время доста често се бърка със самоизразяването.
Именно тук има един огромен проблем,когато излъчващите информация стават повече от потребителите , но транслираната информация до голяма степен не съдържа „нищо”. Само погледнете огромното количество „празни” блогъри, влогъри, инфлуенсъри , снимкови масиви и т.н . Техните изяви автоматично обезценяват самата идея за излъчването на „обучаваща” , качествена информация и създава почва за все по-голямото разпространение на фалшивата и „празна” информация. Това е глобалния проблем на информационния пост-консюмеризъм.

Може ли изкуственият интелект да ни помогне?

Но може би има изход? Във всеки случай поне шанс за изход има –може би изкуственият интелект, невронните мрежи и другите съвременни информационни технологии ще ни помогнат. Именно тях ние можем да ги направим най-внимателните и благодарни наши слушатели и читатели. Именно те ще могат да бъдат най-качествените рецензенти на бълващата информация и да дават абсолютно безпристрастна оценка за годност на транслираната информация. Те ще ни харесват, ще ни поправят, ще ни напомнят за какво става въпрос, ще обслужват ( ще приемат информация ) едновремено от хиляди излъчващи информация субекти като нас. Така че те напълно ще разтоварят хората от необходимостта на бъдат потребители и ще им дадат възможност да се концентрират на излъчването на информация.
Какво ще произтече от това, само можем да гадаем!!!