Светът през чуждите очи: могат ли иновациите да ни научат на състрадание

Експеримент, проведен от американски учени, доказва, че чрез VR-технологията човек може да изпита повече състрадание и да развие по-силно чувство на емпатия към хора с нерадостна съдба.

През хилядолетията на своето съществуване човечеството като вид постоянно се е променяло. С течение на времето нивото на тестостерона е паднало, ние сме станали по-малко агресивни и по-лесно установяваме контакт с други хора. „Бялото“ в нашите очни ябълки е много повече, отколкото при останалите примати. Благодарение на това хората могат да изразяват различни емоции. Освен това, нашият мозък е толкова развит, че ние можем да разбираме чувствата един на друг, и то не само на нашите близки, но и на враговете си. Затова емпатията от незапомнени времена се явява едно от важните качества за оцеляване. Може даже да се каже, че това е нашето секретно оръжие.

Но с нарастващата урбанизация, въпреки че се срещаме ежедневно с много хора, ние почти никого не познаваме и с много малко хора общуваме. Действията, благодарение на които по-рано хората са контактували един с друг, например ходенето на църква, колективни видове спорт, пазаруване, са отстъпили място на самотното прекарване на времето пред компютъра, тъй като много от своите дейности човек осъществява чрез мрежата. Обществото, което сами сме си създали, в определен смисъл намалява и разрушава емпатията в нас.

Порталът Nautilus посочва данни от изследвания на учени, съгласно които средностатистическият човек през 2009 година е бил по-малко състрадателен , отколкото 75% от хората през 1975 година. По думите на професор Джамил Заки, професор по психология в Станфордския университет, спикер в TED и автор на тази статия, най-малко състрадание хората изпитват като правило към бездомниците. В свое изследване, невробиолози са показвали на участниците фотографии на хора от различни социални групи – млади, възрастни, бизнесмени, спортисти, родители и бездомни. Едновремено с това се е провеждала магнитно-резонансна томография за определяне на мозъчната активност при участниците. Областите на мозъка, отговарящи за съчувствието, се активирали при преглеждането на всички снимки, освен при изображенията на бездомните.

От няколко години с изучаването на този проблем се занимават във Виртуалната лаборатория за човешко взаимодействие към Станфордския университет, основана от професор Джереми Байлерсон. По думите на учена, влизайки във виртуалната реалност (VR), човек за известно време обърква виртуалните преживявания с реалните. Например, VR позволява на човек да почувства себе си в тялото на възрастен човек или като представител от друга раса, а също така да види света през очите на далтонист. Подобен опит разбива стереотипите и намалява всякакъв вид дискриминация. Един от първите, който е разбрал това е Крис Милк, ръководител на проекта Within. През 2014 година за UNICEF Canada той създава VR-филм „Облаците над Сидра“, в който показва живота на 12-годишно момиченце, което живее в сирийски лагер за бежанци.

Няколко години по-късно Заки и Бейлерсон, заедно със свои студенти, са разработили виртуална реалност, която помага на гражданите да видят своите бездомни съседи по нов начин. Филмът се нарича „ Да станеш бездомник“ (Becoming Homeless). Използвайки VR-оборудването Oculus Rift, зрителите се потапят в света на човек, който постепенно става бездомен. Отначало зрителят се „събужда“ в своя дом, от който всеки момент може да бъде изселен заради дългове. Той трябва да продаде мебелите си, за да покрие задълженията си, но не успява и тогава започва да живее в собствената си кола. Там го откриват полицаите и конфискуват транспортното му средство, защото по закон не може да се живее в него по-дълго от определен период (има такова законодателство в някои щати на САЩ).

След това бездомният започва да пътува в денонощен автобус да се стопли. По сценарий той може да се запознае там с други пътници, имащи подобна на неговата съдба. Ако зрителят „натисне“ на седящите до главния герой баща и син, ще чуе следния разказ „Това са бащата Рей и сина му Итан. Майката на Итан е страдала от тежко хронично заболяване и наскоро е починала. Рей е с големи дългове заради медицинското обслужване на съпругата си. Те са в списъка на чакащите за семеен приют. И затова, докато не се появят там места, те са принудени да спят в нощния автобус.“

Джамил Заки и Джереми Байлесон са уверени, че след такава „разходка“ зрителите ще изпитват повече съчувствие към хората, останали на улицата. Но ще направи ли VR-технологията човека по-състрадателен, отколкото традиционните подходи?

Екипът от изследователи решил да провери дали това е така. В изследването взели участие 560 доброволци на възраст от 15 до 88 години. Една група от доброволци са изгледали VR-филма, а в другите две, или са прочели същата история, или са гледали филма на двумерен екран. В резултат на това, учените констатирали, че виртуалната реалност действително помага да се развие емпатия по-силно, отколкото при останалите методи, а освен това обвързаността на участниците, изгледали материала с VR, към каузата на бездомните останала за по-дълго (месец след изследването всички участници отново били анкетирани).

Както казва героя от романа „Да убиеш присмехулника“ Атикус Финч:

„Ти никога истински няма да разбереш човек, ако преди това не погледнеш на нещата през неговата гледна точка“.