Вертикалното развитие на лидерите – мода или необходимост в съвременните условия?
Повишаването на нивото на лидерската зрялост помага на ръководителите ефективно да се справят със сложността, несигурността и трансформациите на днешния свят, характеризиращ се с неопределеност, ускоряващо се технологично развитие, съпроводено с непредсказуеми последствия. Именно за това компаниите трябва да обмислят вертикалното развитие на своите лидери.
Повишаването на нивото на лидерската зрялост помага на ръководителите ефективно да се справят със сложността, несигурността и трансформациите на днешния свят, характеризиращ се с неопределеност, ускоряващо се технологично развитие, съпроводено с непредсказуеми последствия. Именно за това компаниите трябва да обмислят вертикалното развитие на своите лидери.
„Правилните“ досега отговори са престанали да имат значение, защото самите въпроси са се променили. Необходимо е ново ниво на възприятие, нова призма през която да погледнем света около нас. Именно това е входната точка към вертикалното развитие.
Теорията за вертикалното развитие води началото си от изследванията върху етапите на съзряване на човешкото съзнание. В края на 70-те години на миналия век Джейн Ловингер (Jane Loevinger), професор по психология в Университета на Вашингтон, представя модел на развитие на егото, базиран на десетилетия изследвания. Тя разработва Sentence Completion Test , валиден инструмент за оценка на етапа на смисловото развитие, тестван върху хиляди респонденти.
Робърт Кигън, професор в Харвардското висше училище по образование, доразвива този модел в своята концепция за „преходите субект-обект“. Неговата лаборатория провежда мащабни дългосрочни (лонгитудинални) изследвания върху пълнолетни участници и по-специално Харвардския проекта за зрялост, който проследява промените във възприятията, мисленето и поведението на участниците в продължение на много години. Кигън е първият, който демонстрира, че не само децата, но и възрастните преминават през възпроизводими етапи на когнитивно и емоционално развитие. Неговата ученичка, Сюзан Кук-Гройтер, разработва Профила за оценка на зрялостта (Maturity Assessment Profile – MAP), който използва задълбочен семантичен анализ на писмени изявления. Нейната дисертация от 1999 г. демонстрира, че етапите на развитие на егото могат да бъдат надеждно измерени чрез езика. Тя синтезира над 10 000 MAP протокола в различни култури, професии и възрасти.
Уилям Торбърт и колегите му от Harthill Consulting са валидирали тези модели в приложни управленски среди, създавайки инструмента Глобален лидерски профил (Global Leadership Profile – GLP), инструмент за идентифициране на „логиката на действие“ – как лидерите възприемат и формират реалност. Изследванията на Торбърт показват, че нивото на смислова зрялост корелира с успешните промени, правилността на стратегическите решения и нивото на доверие в екипите.
Тези теории не описват абстрактно развитие; те идентифицират повтарящи се етапи на съзряване, които могат да бъдат наречени „гравитационни центрове“. Всеки етап представлява точка, в която човек се намира при определена логика на мислене, докато не е готов да премине към следващата, по-комплексна форма на осмисляне.
Етапи на растеж и зрялост на лидера
Изследванията показват, че хората наистина преминават през повтарящи се, закономерни етапи на смислово съзряване.
В най-ранните етапи на лидерския път човек действа като Опортюнист (или Манипулатор) – фокусиран е върху незабавната печалба, личната изгода и оцеляването си. Такива лидери са импулсивни, склонни към манипулации и не разработват дългосрочни стратегии, решавайки проблемите, базиращи се на принципа „тук и сега“.
На следващия етап, той става Дипломат – лидерът се стреми да бъде добър, да съответства на очакванията, да избягва конфликти и да поддържа хармония. Той цени принадлежността си и избягва да се откроява. Взима решенията въз основа на външно одобрени норми.
След това лидерът започва да действа като Експерт. Той вече добре знае как функционират вътрешните механизми. Решава проблемите, но най-често техническите, разчитайки на знания, логика и последователност. Често вярва, че за да направиш нещо добре, трябва да го направиш сам. Не винаги вижда голямата картина „отвъд своята роля“.
По-късно той става Постигащ (или Преуспяващ). На този етап ръководителите са бързи, ефективни и амбициозни. Умеят да си поставят цели, да ръководят екипи и да мащабират решенията. Изграждат структури и са фокусирани върху успеха и високата производителност. Но все още зависят от външната оценка: тичат натам, където някой друг им казва.
Но на следващия етап – при Индивидуалистът – се появява истинската яснота: той вижда не само действията, но и контекста; разбира не само „какво“, но и „защо“. Появява се осъзнаване на собствената уникалност и способността да мисли отвъд ролите и очакванията. Лидерът започва да вижда противоречията, да допуска множествени перспективи и не се страхува да показва уязвимост.
Ставайки Стратег, лидерът може да изгражда холистични системи, основани не на ключови показатели за ефективност (KPI), а на еволюционна цел. Той започва да отчита сложностите, полярностите и парадоксите в цялата им пълнота. Стратегът мисли отвъд функциите, вижда цялата система и инициира трансформации, действайки с дълбока вътрешна устойчивост и разбиране на своя път. Той не просто реагира на промените – той оформя средата.
Защо един лидер трябва да знае за вертикалното развитие?
Разбирането на етапите на вертикалното развитие е начин да се видят причините, поради които хората действат по начина, по който го правят. Мирогледът влияе върху изборите, действията, емоциите и резултатите. Определено ниво на мислене съответства на определен мащаб, ценности и поведение. Защо един лидер търси виновните, докато друг търси възможностите за растеж? Защо някои се страхуват от грешки, докато други ги възприемат като обратна връзка? Защо някои виждат компанията след пет години, докато други се затрудняват да изпълнят годишния си план? Това се определя не от „характера“ или „стила“, а от нивото на концептуална зрялост, на което човек се намира в дадения момент.
Дълго време лидерите бяха набирани и повишавани без оглед на техния мироглед или способности за мислене отвъд коефициента на интелигентност. Сега по-зрялото мислене се превръща в ключов актив, особено в роли с по-високи нива на отговорност: когато става въпрос за разработване на стратегия, осъществяване на трансформации или работа със система в условия на неопределеност. Само с това ниво на осъзнаване един лидер може наистина да овладее сложността на своята роля. В случаи, когато ефектът от решенията отнема години, за да се материализира, е особено критично, когато ключови позиции се заемат от хора, които не са в състояние да решават сложни проблеми и са социално дезадаптирани (например, вярват, че могат да решават проблемите сами, без екип).
В момента много глобални компании извършват трансформации. Според Центъра за креативно лидерство (Center for Creative Leadership – CCL) до 70% от корпоративните трансформации се провалят и най-често причината не е лошата стратегия, а по-скоро недостатъчната готовност на лидерите да се справят с неопределенността, съпротивата и културните бариери. Нивото на смисловата зрялост на лидерите определя тяхната устойчивост и способност да вземат решения в условията на несигурност и неопределеност. В крайна сметка промяната не е само управленски процес; тя е и предизвикателство към настоящия ментален модел и изисква жив човек, който да се справи с нея. За да оцелее, един лидер трябва не само да може да действа, но и да мисли на ново по-високо ниво на сложност. През 2023 г. когнитивният учен Йохан Мьолеруп Трекяер в подкаста на Института за вертикално развитие ( Vertical Development Institute) , обяснява, че вертикалното развитие е свързано не само с психологията, но и с промените в структурата и функционирането на мозъка. С менталното си развитие хората започват да приемат противоречията, да обмислят различни перспективи и да реагират по-малко автоматично, и всичко това съответства на активирането на по-сложни невронни мрежи. По този начин вертикалният растеж не е просто идея, а процес на трансформиране на мисленето и възприятието.
Как вертикалното лидерство работи на практика
Според аналитични данни от Центъра за креативно лидерство (CCL), лидерите, които са на етап Индивидуалист са с 65% по-успешни в прилагането на промени. Според изследване на Minds at Work, изследователска група, специализирана в развитието на лидерски умения и корпоративна трансформация, след 12-18 месеца вертикално развитие, лидерите са станали с 42% по-добри в управлението в условията на неопределеност и са били 2-3 пъти по-склонни да внедряват успешно дигитални трансформации.
В Shell, също според Minds at Work, са реализирани икономии от 220 милиона долара за две години, след като няколко ключови лидери са преминали към по-висок етап на зрялост. Компанията е променила начина, по който обучава своите лидери: вместо стандартните MBA модули, те са въвели формати за задълбочен диалог, peer-to-peer размисли, рефлексия между колеги, практика на смислова рефлексия и развитие на способности за управление на противоречията и намиране на баланс. Както отбеляза един от участниците в изследването:
„Докато преди това дискусиите се фокусираха върху плановете и бюджетите, сега те се фокусират върху въздействието, което искаме да оставим след себе си, и как да го постигнем заедно.“
В Unilever внедряването на вертикалното лидерство е станало част от системна трансформация. Вместо традиционните KPI компетенции и твърдите показатели, акцентът е бил поставен върху постоянното коригиране на стратегическата насока, гъвкавото планиране и яснотата на целите. Лидерите били обучавани не само да си поставят цели, но и да осъзнават намеренията си, да виждат дългосрочното въздействие на решенията си и да се отказват от краткосрочната ефективност в името на устойчивостта. Това изисквало не само индивидуален коучинг, но и редизайн на цялата система за управление. В резултат на това, според програмата „Вертикално лидерство в действие“( Vertical Leadership in Action), ангажираността се е увеличила, текучеството на персонала намаляло, а качеството на управленските решения се подобрили.
Възможно ли е да се стимулира вертикалното развитие?
В Центъра за креативно лидерство (CCL) са определили три ключови условия, които правят това възможно.
Първо, необходими са ситуации, които да извадят лидерите от обичайните коловози, тоест предизвикателства, които излизат от рамките на познатата логика, при които старите начини на мислене вече не работят и се изисква преразглеждане на менталните модели.
Второ, сблъсъкът с други гледни точки е от съществено значение – запознаването с алтернативни позиции, опит и подходи разширява рамките на възприятия и позволява да се види ситуацията от различна перспектива.
Трето, способността за интегриране е от съществено значение: способността да се сглобят разнородни фрагменти в нова картина, да се види новата цялостност, която преди е била недостъпна. Тези условия, според данните от изследванията на CCL, създават среда, в която лидерското мислене може да стане по-зряло, гъвкаво и системно, което е от съществено значение за успешна навигация в условия на висока неопределеност и бързи промени.
Този тип развитие на лидерството не се случва с помощта на типичните мениджърски тренинги. То изисква пространство, култура и зрялост на самия връх в компаниите. Висшият мениджмънт, чрез своята позиция, въпроси и реакции, или позволява, или възпрепятства вертикалното развитие в организацията.
Защо вертикалното развитие е важно сега? Според експертите от глобалната консултантска компания McKinsey количеството на приоритетите на лидерите се е удвоило. В същото време, по данни от Доклада за глобалното лидерство (Europe Leadership Report) от 2025 г. на консултантската фирма DDI, 72% от ръководителите признават, че към края на деня са напълно емоционално изтощени.
В един бързо променящ се свят победителите не са най-умните или най-опитните, а тези, които са способни да преосмислят и да се адаптират дълбоко, а не повърхностно. Това е именно показател за зрялост. Робърт Кигън е смятал, че ключът не е в това да се дават на хората повече инструменти, а по-скоро „да им се помогне да станат хора, способни да работят на различно ниво на сложност“. Вертикалното развитие предоставя тази възможност. Това е пътят към зрялост, който позволява на лидерите да действат извън шаблоните, въз основа на вътрешния смисъл и по-широката визия и перспективи.
