Под маската на безразличието: как пандемията се отразява на състраданието и психичното здраве
Учените смятат, че изолацията кара хората да избягват състраданието, а това се превръща в голям проблем.
Докато Covid-19 обикаля по света, милиони хора потърсиха убежище в уединението. Ние не само сeдяхме в карантина у дома, но изграждахме вътрешни стени срещу страданието, което виждахме по света. Повече от година имахме извинение защо се фокусираме във вътрешния си свят, а не във външния.
Нови изследвания показват, че отказа от състрадание в името на безопасността не ни защитава така, както се надяваме. Както е установил екип от учени, отслабването на емпатията по време на пандемията заплашва психичното здраве и разрушава социалните връзки, които поддържат нашето благополучие.
Лия Вайс, основател и професор на програма за обучение към състрадание в Стандфордския университет, смята, че това изследване показва колко разрушително е да се потиска връзката с другите.
„Придържайки се към гледната точка, основана на страх и тревожност, ние се оттегляме и изолираме. А когато се отдалечим и се изолираме, ние ставаме още по-тревожни и се оказваме в порочен кръг“, казва Вайс. “Всичко това отначало ни активизира, но след това устойчивостта и ресурсите падат.”
Защо отказът от състраданието има неблагоприятни последствия
За да проучи как отношението към състраданието влияе върху благополучието на хората по време на пандемията, психологът от Университета в Коимбра, Португалия Марсела Матос и нейният екип са привлекли повече от 4000 души от 21 държави, включително Бразилия, Австралия, Саудитска Арабия и Съединените щати. Всички участници са попълнили онлайн анкета, в която са описвали своите убеждения за състраданието, както и психологическото си състояние и силата на социалните си връзки.
Екипът е бил особено заинтересован от страха към състрадание, който може да приема различни форми, обяснява Матос. Някои хора се страхуват, че емоциите ще ги завладеят и ще ги повлекат към дъното. Други смятат, че показването на състрадание е равносилно на проява на слабост, докато други вярват, че другите просто не заслужават състрадание.
Когато хората се придържат към тези убеждения, те съзнателно или несъзнателно блокират състрадателната реакция , не забелязвайки страданието на другите хора или не помагайки им в криза.
„В известен смисъл в тях се включва инхибитор, който им пречи да активират и задействат мотивацията си към състрадание“, казва Матос.
Анализирайки отговорите, екипът е установил, че участниците, които признават, че се страхуват от проява на състрадание към себе си или към другите, са се чувствали по-депресирани, тревожни и стресирани по време на пандемията. Страхът от състрадание също така увеличавал усещането за опасност, с което те възприемали Covid-19. Психологическият стрес от заплахата от вируса бил по-силен при тези, които се страхували да покажат съпричастност.
„Това, което е наистина важно, е, че този рисков ефект – усилващият ефект на страха от състрадание – беше универсален,” казва Матос. „Хората бяха по-уязвими към негативното въздействие, което чувството за заплаха от страна на вируса оказваше върху психичното им здраве.“
Експертите казват, че констатациите на Матос са в съответствие с по-ранни изследвания, показващи разрушителните ефекти на изолацията и откъсването върху психичното здраве.
„Социалната изолация е свързана не само със самота, тревожност и депресия, но и с повишен риск от хипертония, възпаления, когнитивен спад и уязвимост към пристрастяване“, казва австралийският психолог Хю Маккей. “Необходимостта от възстановяване на социалното сближаване е нашето най-голямо социално предизвикателство.”
Преодоляване на порочния кръг на изолацията
В същото време хората, които избират състраданието в стресови ситуации, изглежда имат по-устойчиво чувство за благополучие. Според предварителни резултати от друго проучване на Матос, програмите за обучение, които подобряват състрадателните реакции на хората, намаляват страха им от съпричастност по време на пандемия. Изследвания показват, че обучението към състрадание помага за активиране на парасимпатиковата нервна система, която вдъхва спокойствие и помага за възстановяване от стреса.
„Състраданието е мотивацията да бъдем внимателни и чувствителни“, казва Матос. “Активирането на тази мотивация е свързано с много важни физиологични регулатори на човешкото благополучие.”
Хората, които изпитват психологически проблеми поради пандемията, могат също така да потърсят терапия, фокусирана върху състраданието (CFT). Тя помага на пациентите да развият състрадание, за да могат да се излекуват от травма и да развият ясно чувство за цел. В сесиите на тази терапия хората правят упражнения, предназначени да възстановят способността си за съпричастност – например, припомняне на моменти, когато са се грижели за други хора или когато са подкрепяли някого в трудни моменти.
Освен това опитните терапевти могат да помогнат на хората да усвоят различни начини за проява на състрадание и интимност, което от своя страна намалява шансовете им да попаднат в капана на изолацията.
„В контекста на Covid-19“, казва Вайс, „когато се страхувате от физическа интимност, можете да обмислите варианти за виртуална комуникация. Можете също така да създадете среда, като зададете приемливи граници за себе си, за децата си. Защото колкото повече се изолирате, толкова по-малко устойчиви ставате.”
По данни на новите изследвания се оказва, че посланията, които подчертават важността на защитата на цялата общност, са най-ефективни на гражданско и организационно ниво, като например: „Помогнете за спасяването на най-уязвимите. Заедно можем да спрем коронавируса“. Такива състрадателни и ориентирани към общността послания не само забавят разпространението на вируса, но и насърчават хората да се грижат за другите по начин, който е от полза за всички участващи, обяснява Матос.
След като хората осъзнаят, че състраданието в трудни времена е полезно както за тях, така и за другите, порочният кръг на изолацията ще се разкъса.
„Ние сме програмирани за социална връзка, за общност, за доброта и състрадание, защото това са пътищата към социална хармония и сътрудничество“, казва Маккей. „Ако можете да откриете ресурсите за удовлетворяване нуждите на другите хора, като правило вашите собствени тревоги се разсейват“.
