Учените се научиха да връщат към живот мъртъв мозък. Какво може да се обърка?
Да се научат да реанимират мъртъв човешки мозък е била една от най-великите задачи на всички времена. Това нееднократно е било сюжет за филм и се е описвало в литературни произведения. Днес вече са проведени серия от успешни експерименти в САЩ с мозък на свине, които са отворят много нови възможности. Но именно от това учените се сблъскват със сериозна етическа дилема.
Теоретически няма нищо, което да пречи на на учените да създадат перфузионна (оросяваща) машина, способна да дава живот на мъртъв човешки мозък, разказва физиолога Ненад Сестан пред The New York Times. Заедно с екип от Йелския унивеситет, професорът по невробиология и генетика, за пръв път е успял да върне активността на мозъчни полукълба, изкарани от глава на свиня.
За изследването учените са използвали 32 мозъка на свине на възраст от 6 до 8 месеца, които вземали от транжорни. За да реанимират мозъка, те са разработили специална система BrainEx. Нейната задача била да се спре бързото разрушаване на мозъка. В продължение на шест часа при телесна температура, системата прекарвала по кръвоносните съдове сложна смес от изкуствена кръв и хранителни вещества. Течността , заместваща кръвта, съдържала контрастно вещество, с помощта, на което, използвайки МРТ (магнитно-резонансна томография) можело да се наблюдава перфузията в големите и малки мозъчни съдове. С помощта на тази течност учените перфузирали мозъците на 32 свини.
Те успели да възобновят циркулацията на течността четири часа след спирането работата на мозъка. Подаването на кислород и енергийният баланс се нормализирали от перфузионната течност, отокът намалял и умирането на клетките спряло.
С помощта на МРТ учените успели да видят мозъчните вентрикули (стомахчета) в първоначалния им размер и все още се виждало разделянето между бялото и сиво вещество. Екипът успял да измери синаптическа активност в отделни неврони. По детайлни изследвания . например получаване на сигнали с помощта на ЕЕГ (електроенцифалография), не са провеждани, защото са забранени от комитета по етика.
Анатомически мозъкът на свинете и Homo Sapiens много си приличат. Технологията, създадена от Сестан, се явява по неговите думи „открит начален код”. „Необходимо е само да се докаже, че след повтаряне на експеримента с перфузия на кръвта в мозъка на човек post mortem, не възниква никаква електрическа активност, която да включва в себе си определено когнитивно ниво”- казва Сестан.
В хода на лабораторните изпитания в Йелския университет, електрическата активност на главния мозък на свинята, подложен на перфузия след смъртта, е достигнала стойност 10 на биспектралния индекс ( BIS) по скалата от 1 до 100 (която обикновено се използва от анестиолозите за отчитане дълбочината на анастезията). Такова ниво съответства на дълбока кома. Неотдавнашни изследвания обаче показаха, че пациенти в дълбока кома могат да общуват с околния свят.
По думите на Сестан, още е неизвестно дали сценария за частично връщане към живот на мозъка няма да е по-лош, тъй като мозъкът ще се окаже в състояние на „трескав кошмар”.Това означава, че той постоянно ще преживява моментите преди своята смърт и каквото е чувствал, когато тя е настъпвала. „ Никой няма да чува, как вие вътре се раздирате от викове” – добавя той. Така или иначе, Сестан изразява съмнение, че след процедурата с мозъка, съзнанието може да се възстанови.
След успешните експерименти, изследователите от Йелския университет са получили много предложения от различни хора, които са предлагали себе си за донори на мозък в случай на тяхна ранна смърт.
Но има и такива, които са категорично против съживяването на човешкия мозък. Така например директорът на Интердисциплинарния център по биоетика към Йелския университет Стивън Летъм смята, че даже ако има и най-малката възможност да се върне съзнанието, то по-нататъшните експерименти трябва моментално да бъдат спрени.
От другата страна, поддръжниците на тези експерименти смятат, че „прогресът не може и не бива да бъде спиран”.
По думите на професора от Станфордския университет Ханк Грили, ние живеем във времена на стремителни научни достижения. По тази причина няма никакви съмнения, че по отношение на подобни експерименти върху хора, ще се появи човек не с такива високи морални принципи, като Сестан.
„Някой ще поиска да подложи мъртъв човешки мозък на перфузия и е много вероятно, че това няма да бъде извършено с изследователски цели” – заключава той.