„Великата зелена стена“ на Африка може да се изплати за 10 години

Учените са установили, използвайки метода за екологично-икономическа оценка, че „Великата зелена стена” в Африка, проект за създаване на ивица от горски масиви, които да задържат разширяването на Сахара, ще бъде печеливш. В зависимост от сценария, засаждането на дървета ще струва между 18 милиарда и 70 милиарда долара, но положителният ефект от възстановяването на земята ще донесе от 1,1 до 4,4 пъти по-голяма полза, с максимален период на изплащане от 10 години. Статията е публикувана в списание Nature Sustainability.

В Северна Африка, между влажната тропическа зона и пустинята Сахара, се намира районът известен като Сахел, представляващ зона на суха тропическа савана, простираща се от Атлантическия океан до Червено море. На фона на изменението на климата регионът е изправен пред опустиняване (дезертификация) и деградация на земята, като тези условия се влошават от разширяването на обработваемата земя, унищожаването на естествените пасища и нерационалните земеделски практики. До голяма степен местните фермери и скотовъдци прибягват до неустойчиво използване на земята, тъй като нямат достъп до консултантски услуги и кредити.

От 2007 г., с подкрепата на Африканския съюз, на територията на Сахел е започнат проекта „Великата зелена стена“ (The Great Green Wall), в който се използва защитно залесяване за борба с разширяването на пустинята Сахара и деградацията на земята. Страните-участнички (Буркина Фасо, Бенин, Еритрея, Сомалия, Чад, Джибути, Етиопия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал, Либия, Египет, Алжир, Кабо Верде, Гамбия и Судан) планират да засадят около 100 милиона хектара гори под формата на ивица с ширина 15 километра и дължина 7775 километра. За съжаление към днешна дата са засадени само около четири милиона хектара, тъй като проектът е изправен пред липса на финансиране и политически конфликти. Основната причина за недостатъчното финансиране е била преди всичко в липсата на ясно разбиране за икономическите разходи и ползи от проекта.

Учени, ръководени от Алишер Мирзабаев от Университет в Бон, Германия са анализирали икономическите разходи, свързани с деградацията на земята в Сахел и икономическите ползи от потенциалната им защита с помощта на Великата зелена стена. За да направят това, те са използвали данни за текущите разходи на африканските нации за борба с опустиняването и са остойностили 22 преки и непреки екосистемни услуги, които ще осигурят засадените гори (включително регулиране на качеството на климата и въздуха, предотвратяване на ерозията на почвата, осигуряването на водни и рекреационни ресурси) .

Средните годишни разходи, свързани с деградацията на земята в Сахел в периода от 2001 до 2018 г са били средно над 3 милиарда долара годишно. Най-високите разходи са отчетени в Нигерия (1,4 милиарда долара) и Етиопия (0,6 милиарда долара),които са и страните с най-висок процент на обезлесяване в региона. В същото време ползите от горските насаждения през последните години в повечето райони са се оказали по-високи от разходите за засаждането и поддържането им.

Авторите са анализирали бъдещите положителни ефекти, свързани с цялостното изграждане на Великата зелена стена, като са разиграли девет възможни сценария за развитие. Тези сценарии са се различавали по финансовите разходи, съгласуваността между участващите страни и климатичните условия (например при настоящите условия степента на оцеляване на разсада е повече от 60 процента, но при изменение на климата и лошо управление може да спадне до 30 процента). Оказало се, че при всеки един от тези сценарии изпълнението на проекта ще бъде печелившо: всеки похарчен долар ще донесе от 1,1 до 4,4 долара. Базовият сценарий предполага средна възвръщаемост от 20 процента, с максимален период на изплащане за “Великата зелена стена“ от 10 години.

За успешната реализация на защитното залесяване ще е необходимо да се инвестират около 44 милиарда долара по базовия сценарий, като диапазонът за останалите сценарии варира от 18 до 70 милиарда долара. Сред основните заплахи за осъществяването на проекта „Великата зелена стена“ учените посочват политическите конфликти в Сахел, които подкопават правата на собствениците на земя и могат да ограничат достъпа до определени райони, което прави невъзможно засаждането на гори.

Наскоро учени са изчислили, че общата факторна производителност на селското стопанство в света през последния половин век, на фона на изменението на климата, се е увеличила средно с 20,8 процента по-малко, а в Африка – с 26-34 процента. В същото време е доказано, че озеленяването на неполивните площи има положителен ефект върху плодородието: използвайки примера на Европа, беше установено, че засаждането на растителност на 20 процента от територията на региона би увеличило валежите до края на века с повече от седем процента и би помогнало в борбата със сушите.