Къде свършва емпатията и какво се крие в нейната тъмна страна?

Ние не можем да съпреживяваме с всички хора на Земята. Но да изпитваме съчувствието и към познати, не винаги ни е лесно. Сред човешките качества емпатията заема уникално място. Способността да съпреживяваме с друго живо същество се смята за положително качество по подразбиране. Емпатията за нас е основата на добротата, а неспособността към емпатия – една от главните причини за агресия, ненавист и склонност към насилие. Но в психологията има факти, които показват, че емпатията също има недостатъци: съчувствието може да се превръща в агресия, а добрите намерения – в карикатура.

Как работи емпатията

Нашата способност да моделираме чуждите реакции е свързана с функциите на огледалните неврони в мозъка, обяснява неврофизилогът Крис Фрит. Такива нервни клетки имаме не само ние и другите примати, но и птиците. Тези неврони, за разлика от останалите, се активират не само при изпълнение на определено действие или при непосредствено преживяване на дадени усещания, но и при наблюдение на чужди действия, на чужди реакции или когато други хора изпитват болка или други емоции. Невровизуалните изследвания показват, че ние изпитваме страх при поглеждането на фотография с изплашен човек, даже ако неговото лице се демонстрира толкова бързо, че ние нямаме време да осъзнаем видяното. При това ние автоматически копираме изплашения израз на другото лице. Но това все още не е емпатия, обяснява Фрит, а „огледално заразяване“, което работи на същия принцип, като машиналната имитация на жестове на други хора или подражаването при птиците. Истинската емпатия е сложен процес на много нива. Психолозите Даниел Гоулман и Пол Екман я разделят на три съставни части:

– Когнитивна емпатия – способността да се разбират чувствата на другите хора на интелектуално ниво, отгатвайки чуждите мисли;

– Емоционална емпатия – способността да се съпреживяват чуждите чувства, тоест да се изпитва абсолютно същото;

– Състрадателна емпатия – преходът от съпреживяването към действие, тоест готовност да се помогне на другия да се отърве от неприятните чувства;

На нивото на състрадателната емпатия ние се сблъскваме с първия скрит капан. Често помощта към другия човек е начин да се освободим от неприятните чувства, които ние изпитваме при вида на чуждото страдание. Така дълбоко в емпатията може да открием нашия егоизъм. На другите нива също има доста други скрити мотиви.

Слепите зони на емпатията

Изследователят Пол Блум в книгата си „Против емпатията“ сравнява това качество с джобно фенерче, чийто лъч осветява едно нещо, а всичко останало остава в мрака. На практика това се проявява в два ефекта.

Единият от тях е така наречения „колапс на състраданието“. Това най-добре се описва с известната фраза на Ерик Мария Ремарк в романа „Черният обелиск“:

„Смъртта на един човек е трагедия, на милиони – статистика“.

Колкото повече хора се нуждаят от нашето състрадание, толкова по-малко ние съпреживяваме с тях. Учените смятат, че за това може да съществува чисто икономическа причина: мозъкът намалява или съвсем изключва емпатията, когато съществува риск, че нивото на състрадание ще започне да приема екстремални значения, които ще заплашат нашето ментално благополучие. Понякога обяснението може да бъде още по-прозаично. Психологът Даниел Батсън е провел изследване, което е показало, че когато човек предполага, че съчувствието ще му струва прекалено много време и пари, той инстинктивно избягва ситуации, които могат да послужат като тригер на емпатия.

Вторият ефект е така наречения „ефект на разпознатата жертва“. Неговата същност се състои в това, че ние много по-остро реагираме на страданието на конкретна известна ни жертва, отколкото на аналогичните преживявания на непознати хора. Например, по време на експерименти участниците с много по-голямо желание жертват пари в помощ на дете, когато им е известна неговата възраст, външност, жизнените обстоятелства, любимите игри и други лични детайли. Ние много по-лесно съпреживяваме с хора, които познаваме. По тази причина благотворителните фондове обикновено канят за водещи на своите мероприятия известни медийни личности. Колкото и да е печално, на безсъзнателно ниво ние често даряваме пари не на пострадалите, а на тези, които харесваме.

Границата на емпатията

Емпатията няма толкова голяма зона на действие. Ясно е, че ние не можем да съпреживяваме с всички хора на Земята. Но даже съчувствието към познати и колеги не винаги ни се отдава лесно. Йерархията на емпатията е настроена много ясно: след най-близките хора, за нашето съчувствие могат да претендират представителите на културните или социални групи, към които ние принадлежим. Постепенно отдалечавайки се от нас, подобно на кръговете във водата при падане на камък, емпатията се разсейва до неуловими хомеопатични дози. А как ние се отнасяме към тези, които не влизат в нашия кръг? Просто изпитваме по-малко съчувствие? Не винаги.

Емпатията и жестокостта

Психолозите Анеке Буфоне и Майкъл Пулин в свое изследване са показали, че интензивното съпреживяване към представителите на своята група може да засили агресията към чуждите. Тази тъмна страна на емпатията много често се използва от политиците, манипулирайки общественото мнение. Например, Доналд Тръмп, описвайки пред аудиторията си ужасите от нелегалната миграция, често споменаваше историята за Кейт Стейнли, убита в Сан Франциско от неизвестна емигрантка. Излишно е са се споменава, че в този момент тълпата съвсем не изпитва съчувствие към Кейт, а ненавист към безликите чужди.

Емпатията и моралът

Експерименти на изследователят Крис Фрит показват, че силата на емпатията към непознати, директно зависи от нашите представи за неговите морални качества. При сканиране на мозъка ясно се вижда, че хората доста по-малко съчувстват на жертвата, ако са уверени, че тя е лош и неприятен човек. Но най-лошото е това, че в такива случаи при наблюдение на чуждите страдания, в мозъка на участниците се е активирала допаминовата система за възнаграждение, тоест те изпитват удоволствие, че жертвата е попаднала в такава ситуация.

Емпатията и расовите предразсъдъци

Проведени изследвания на расовите различия в проявата на емпатия дават също толкова неутешителни резултати. Европейците и азиатците демонстрират по време на експериментите повече емпатия, като свидетели на страданията на представители на своята раса.

Емпатията и властта

Изследване, проведено от психолозите Майкъл Инзлихт, Джереми Хогевен и Суквиндер Обхи демонстрира, че даже при временно назначаване на ръководни длъжности, при хората се наблюдава намаляване на мозъчната активност, свързана с емпатията.

Как правилно да настроим емпатията

Психологът Дерил Камерън предлага свой вариант за работа с тъмната страна на емпатията. Главното правило е да променим начина, по който ние гледаме на това качество. Или по-скоро да престанем да гледаме на емпатията като качество, а да го разглеждаме като емоционален навик, който може да се развива и коригира с помощта на няколко практики.

Активно слушане. В разговор с близките си ние обикновено улавяме и най-малките промени на интонацията. При общуване с „другите“ ние често мислим над собствената си реплика, докато събеседникът ни се опитва да ни обясни собствената си мисъл. Това не ни дава възможност емоционално да се включим в комуникацията. Ако този контакт ви е необходим, опитайте се да се отвлечете от своите мисли и да се фокусирате над думите на събеседника си. Отначало това може да ви стори трудно, но постепенно ще се научите бързо да превключвате в режим на активно слушане.

Свикнете с многообразието. Емпатията сама по себе си не винаги помага за преодоляване на стереотипите. Но осмислените контакти с неприличащи на вас хора могат да решат този проблем. Настройването на емпатията добре се коригира с помощта на средата. Например, както показват изследванията, при преместване в азиатски страни европейците, като правило, бързо се избавят от расовите стереотипи в проявата на емпатията. Това може да бъде сравнено с излизане от зоната на комфорт и един от щадящите варианти в тази насока са пътешествията.

Концентрирайте се на преживяванията. За да се преодолеят расовите, половите и социални стереотипи, е добре да се фокусирате на неговите преживявания, а не на личността на другия човек . Старайте се да игнорирате, това което ви отличава от вашия събеседник: стил на речта, дрехи, маниери, черти на лицето, цвят на кожата , език. Обръщайте внимание на това, което ви обединява – емоциите.

Не преминавайте границата. Емоционално подкрепяйки пострадалите от своя кръг, старайте се да фиксирате този момент, когато съчувствието към „своите“ започва да се превръща в ненавист към „чуждите“. Помнете, че тези чувства много лесно могат да се объркат.