Винаги е малко: предимствата и недостатъците на алчността

От еволюционна, а и от жизнена гледна точка алчността носи някои предимства, но в прекомерната си форма тя може да излезе извън контрол и да накара безмилостното преследване на пари или други блага да засенчи много други важни аспекти от живота, като емоционалното благополучие, значимите връзки с другите и личната цялостност. Трябва ли и как да се справим с болезнената склонност да искаме повече?

Алчността отдавна се възприема в негативна светлина – като порок, водещ към разруха и упадък. В религиите тя се смята за смъртен грях. В съвременния живот алчността се свързва със скандали в големите компании, които водят до опустошителни загуби за служителите и обществото, а изследванията много често я свързват с корупция и неетично поведение. Тези и други негативни образи на алчността означават, че малко от нас биха искали да бъдат определяни като такива. Друг е въпросът дали алчността е толкова негативна за самия човек. Достатъчно е да погледнете някои известни личности или герои от популярната култура (например известното изказване на героя на Майкъл Дъглас от култовия филм „Уолстрийт“ Гордън Геко „алчността – тя е прекрасна“) и ще видите, че това качество дава на притежателя му някои предимства.

Обикновено алчността се определя като ненаситно желание за повече. Повече пари. Повече неща, било то коли, бижута или pokemon карти. Повечето изследователи, изучаващи алчността, казват, че тя включва и желанието да се получат повече нематериални блага, като статус, връзки или лични възможности. Съществува дебат сред учените дали алчността се отнася до желанието за придобиване или желанието да се запази това, което човек вече има. Въпреки различните тълкувания, всички са съгласни с това, че ненаситността е основната черта, която определя алчността.

Има моменти, когато всеки от нас проявява алчност (спомнете си за запасите от тоалетна хартия и сапун по време на пандемията). Но някои хора изпитват алчност по-често от другите и за тях тя е ефективен мотиватор. Изследователите определят алчността според степента, в която хората се съгласяват с твърдения като „Винаги искам повече“ и „Никога не съм напълно доволен“. Според учените това е доста често срещана черта, което означава, че при повечето хора се срещат средни нива на алчност и в същото време по-малко хора имат съответно много ниски или много високи нива на алчност. Установено е също така, че тези индивидуални различия са относително стабилни през целия живот.

Алчността понякога се възхвалява като източник на амбиция и двигател на икономическия растеж. Какво е въздействието и върху личността на човека? Това прави ли алчните хора по-сигурни финансово? Потенциалната материална печалба носи ли със себе си психологически и емоционални негативи ? Неотдавнашно изследване на екип от нидерландски психолози се опитва да даде по-ясна и базирана на доказателства картина за това дали и доколко алчността е действително полезна.

Лесно е да си представим как, мотивирайки човек да отделя време и усилия за постигане на своите цели, алчността може да доведе до повишена производителност, личен и професионален успех. И действително, някои изследвания показват, че алчността е свързана с по-голяма „ориентация към производителност“: такива хора са по-мотивирани да напредват и да достигат успех в своите начинания.

Една от най-очевидните ползи, както може да се предположи, е, че алчните хора печелят повече пари, но всъщност доказателствата за това са доста нееднозначни. Някои изследвания не откриват никаква връзка между алчността и доходите. От друга страна проучване, проведено сред повече от 120 000 нидерландски работници показва, че алчните хора са по-склонни да работят в области като минното дело, недвижимите имоти, банкирането и застраховането, които обикновено са високоплатени. Те са по-рядко срещани в области като образованието, здравеопазването и държавната администрация. В по-ново изследване е установено, че алчността е свързана с доходите на домакинството, но не и с личните доходи. Ако обаче разгледаме само тези, които са получавали доходи от работа или самостоятелна заетост (а не от други източници като пенсии), може да се открие връзка между алчността и доходите. Така че по всичко изглежда, по-алчните хора обикновено печелят повече.

По време на изследването на нидерландските психолози се установило, че по-алчните участници в експеримента работили по-усърдно и печелили повече от колегите си. Често те дори се натоварвали и печелили повече, отколкото можели да консумират за ограниченото време, определено им от експериментаторите.

Привържениците на еволюционната теория твърдят, че алчността е полезна: в непредсказуема среда с ограничени ресурси, тоест хората, които са придобили колкото е възможно повече, имат по-големи шансове да оцелеят. Следователно алчността може би е била черта, която е била предпочитана по време на човешкото развитие. Разглеждайки някои теоретично свързани открития, екипът от изследователи е установил, че алчността е свързана и с по-голям брой сексуални партньори през целия живот. Поне в светлината на еволюцията това може да се разглежда от положителна гледна точка, тъй като (теоретично) увеличава шансовете за създаване на потомство.

От друга страна, хората които били определяни като алчни, съобщавали, че имат по-кратки романтични връзки и по-малки семейства, което може да се счита за еволюционен недостатък. Разбира се, по-малкото потомство като цяло не е непременно лошо нещо за алчните хора. Може би те си имат свои собствени причини да имат по-малко деца, например си имат лични цели, които според тях ще бъдат по-трудни за постигане при други обстоятелства.

И така, алчността има очевидни положителни аспекти – в материален и може би сексуален план – но тази черта изглежда много по-малко привлекателна, ако вземем предвид нейните психологически минуси. Учените в своите изследвания постоянно констатират, особено след бума на изследвания върху алчността след финансовата криза от 2008 г., че тази черта е свързана с по-ниско удовлетворение от живота и по-ниски нива на психологическо благополучие.

Към днешна дата не е напълно ясно защо това се случва. Възможно е да се дължи на факта , че алчните хора са постоянно недоволни от това, което имат и безкрайно се стремят към все повече, в което се крие същността на алчността. Те също така много често се сравняват с други хора, които живеят по-добре от тях и изпитват завист от това. Например, алчен човек, който се изкушава да си купи нова кола, дори ако старата работи отлично, е по-вероятно да се почувства депресиран и неуспешен, ако съседът му си купи луксозен SUV. Изследванията също така свързват алчността с намалена емоционална стабилност и самооценка, както и с по-малко доверие към другите.

Както вече беше споменато, алчните хора са по-склонни към кратки афери и малки семейства. Междувременно добрите социални отношения са критични за благополучието, дори повече от добрия доход. Алчността прави човек непривлекателен, което вероятно обяснява и мимолетния характер на техните романтични увлечения. Изследователите са забелязали, че алчността е свързана с егоизъм и чувство за превъзходство, по-ниски нива на емпатия, по-малко загриженост за другите, а понякога и с черти, характерни за психопатията. В резултат на това отношенията с алчните хора се разпадат доста бързо. Например, алчният човек може да обръща твърде малко внимание на чувствата на партньора си и да не му дава необходимата емоционална подкрепа, тъй като е зает преди всичко със собствените си желания. В допълнение, такива хора често обективизират взаимоотношенията, гледайки на тях като на своя собственост или средство за постигане на определена цел и може би затова ги заместват, когато те загубят ценността си за тях.

Въпреки че алчността не е включена в диагностичните и статистически наръчници за психични разстройства, някои такива, например като нарцистичното разстройство на личността, могат да включват тази черта. Хората с подобно разстройство често проявяват повишено чувство за собствена значимост и ненаситно желание за възхищение и материален успех. Това не означава, че алчността винаги е проблематична или непременно води до сериозни психологически проблеми. Но най-вероятно екстремните и форми допринасят за развитието на психична дисфункция, като се има предвид постоянното неудовлетворение и неговите психологически и социални последици. Някои автори дори правят паралел между алчността и пристрастяването. Зависимият човек е мотивиран да получи обекта на своята зависимост на всяка цена, точно както човек жадува да задоволи своята алчност. Този стремеж да се получи нещо води до реакция за награда, която е мощна, но в крайна сметка временна и неудовлетворяваща.

Aлчността стимулира личната амбиция, с нейна помощ много често се постига по-добра материална осигуреност и от еволюционна гледна тя може да доведе до някои ползи, но обикновено тя е съпроводена и с потенциално сериозни негативи.

В крайна сметка отплаща ли се алчността? Всичко зависи от това какво означава успехът за вас. Може би малко алчност ще ви даде тласък в живота, ако можете да ограничите рисковете. Въпреки това, прекомерната алчност може да излезе извън контрол и да накара безмилостното преследване на пари или други блага да засенчи много други важни аспекти от живота, като емоционалното благополучие, значимите връзки с другите и личната цялостност. Може би най-добрият вариант е да подражавате на амбицията, която проявяват някои алчни хора, но не и да гледате на ненаситното желание за повече като на нещо ценно само по себе си. Може би в този смисъл си струва човек да признае пред себе си, че успехът в по-широк смисъл включва много повече неща от материалните облаги.