За пръв път свръхпроводими материали бяха открити в метеорити

Учени за пръв път откриха природни свръхпроводими материали в извънземни обекти, откривайки зърна с такива свойства в два различни метеорита, паднали на Земята.

Откритието показва, че метеоритите са изключително интересни обекти за изследвания, показващи ни възможни процеси и явления, случващи се в далечния космос. Други неотдавнашни изследвания откриха, че с метеоритите е възможно на Земята да са били донесени извънземни протеини, минерали, с които земните жители никога не са се сблъсквали и материали по-стари от нашата Слънчева система. Но с това, което бе открито в ново изследване на учени от Калифорнийския университет в Сан Диего, досега научната общност никога не беше се сблъсквала.

Свръхпроводимостта е свойство на материалите, при което имаме „идеална“ електропроводимост, тоест електрическото съпротивление изчезва, като това е съпроводено и с други допълнителни ефекти, като например съвършенния диамагнетизъм (ефекта на Майснер). Обикновено такива свойства при тези материали се появяват при свръхниски температури, близки до абсолютната нула. Те са известни като класически свръхпроводници и при тях критичната температура, при която материалите проявяват свръхпроводими свойства е максимум до 30 Келвина (-243,15 °С) . Известни са и други свръхпроводници, наречени високотемпературни свръхпроводници, при които електрическото съпротивление изчезва при доста по-високи температури, но пък се изисква свръхвисоко налягане, което ги прави практически неприложими за практически цели. Именно затова откриването на природни материали, които не са били специално обработени, представлява такъв интерес за учените.

Изследователите обясняват, че екстремалните условия в космоса могат да създадат екзотични материални фази, невиждани на Земята. Те по всяка вероятност са възникнали в резултат на астрономически събития, при които са се наблюдавали невероятно високи температури и налягания.

Именно по тази причина метеоритите са интересен обект за търсене на естествено формирали се свръхпроводими материали, получени в далечния космос. Единственият проблем досега е бил, че при предишните изследвания никога не са били откривани материали, които да могат да бъдат идентифицирани като свръхпроводници.

Именно по тази причина метеоритите са интересен обект за търсене на естествено формирали се свръхпроводими материали, получени в далечния космос. Единственият проблем досега е бил, че при предишните изследвания никога не са били откривани материали, които да могат да бъдат идентифицирани като свръхпроводници.

Учените са открили следи от два свръхпроводника в два различна метеорита. Единият от тях е известен под името Мундрабил, открит през 1911 година в Австралия и е един от най-големите някога намирани метеорити. Другият метеорит, известен под името GRA 95205, е открит преди четвърт век в Антарктида и представлява каменен метеорит от редкия клас на урейлитите.

Според проведените измервания, базиращи се на метода на магнитометрията с вибриращ образец (Vibrating-sample magnetometer – VSM) и метода на енергодисиперсионна рентгенова спектроскопия (Energy-dispersive X-ray spectroscopy-EDX), и двата образеца съдържат незначително количество извънземни свръхпроводими зърна.

„Срещащите се в природата свръхпроводими материали са необикновени, но те са особено важни, защото тези материали могат да бъдат свръхпроводими в извънземни условия“ – обяснява физика Джеймс Уемплър.-„Проведените измервания и анализа идентифицираха вероятни фази на сплави от олово, индий и калай“.

Фактът,че тези свръхпроводими зърна са открити в два отделни метеорита и то от толкова ограничен брой образци, означава, че е много вероятно голямо количество от такива свръхпроводими материали да съществува в астрономическите обекти, а техните свръхпроводими свойства от своя страна могат да имат различен вид въздействия на космическите обекти.

„Свръхпроводимите частици в студените области на космоса могат да влияят на структурата на звездните обекти“ – резюмират учените.

Подробни резултати от изследването са публикувани в PNAS.