Стресът води до скъсяване на теломерите ни, а значи до по-бързо остаряване
Учени от University of Michigan са провели изследване , в което участвали стажанти, провеждащи едногодишната си практика след завършване на университета в реалните условия на лекарската професия. Анализ на тяхното ДНК показал , че скъсяването на теломерите им за първата година се е увеличило шест пъти в сравнения с контролна от група студенти-първокурсници от същия университет. Изследователите смятат, че това се разпространява и на други стресови професии.
Теломерите са крайните участъци на хромозомите, които обикновено се сравняват с пластмасовите крайчета на връзките за обувки, защото те запазват краищата на хромозомите незасегнати. Но тъй като ензимът полимераза не може да синтезира копието на ДНК от самия край, теломерите при всяко деление се скъсяват. Това е причината дължината на теломерите да се свързва с продължителността на живот и предразположеността към болести. Провеждани са няколко изследвания в тази насока. Например, миналата година учени от Университета Джордж Мейсон откриха, че раждането влияе на дължината на теломерите. Раждалите жени имат по-къси теломери от тези, които нямат деца. В други изследвания скъсяването им се свързва със сърдечно-съдовите заболявания и намаляването на умствените способности на човек.
Изследването на екипа от University of Michigan е фокусирано на връзката между дължината на теломерите и стреса.
За експеримента учените поканили 250 стажанта от 55 медицински заведения в цялата страна през учебната 2015-2016 година, които за първа година започвали своята практика в болница. Сравнението се извършвало с контролна група студенти от University of Michigan. От доброволците се вземали образци от тяхното ДНК в началото на практиката и след една година, когато тя приключвала. Целта била да се сравнят дължината на теломерите им. Заедно с това те помолили доброволците да попълнят анкета, чиято главна цел била изясняване на продължителността на работната им седмица и нивата на стрес, които те изпитвали по време на практиката.
Основният извод от изследването е че за изминалите дванадесет месеца се наблюдавало значително скъсяване на дължината на теломерите ( от 6465.1 ±876.8 сдвоени краища в началото на изследването до 6321.5±430.6 в края на практиката), което е около шест пъти по-голямо скъсяване в сравнение с изследванията на контролната група. За разлика от стажантите по медицина, при контролната група от първокурсници в University of Michigan не се наблюдавало скъсяване на теломерите на ДНК, въпреки напрегнатата ситуация през първата учебна година в елитното учебно заведение.
Освен това в началото на изследването, проучванията показали, че доброволци от така наречения „невротичен” тип , които се отличават със силни и остри реакции, и трудно релаксират, са с по-къси теломери от останалите. Предполагало се, че при тях ще се наблюдава различен темп на изменение на теломерите. Това не се потвърдило и единствената ясна корелация в края на изследването била между количеството работни часове на стажантите и дължината на теломерите.
Резултатите от анкетата в края на изследването показали, че практикантите средно са работили 64 часа и половина седмично. При тези, които декларирали, че работната им седмица продължавала осемдесет и повече часа, изследователите констатирали, че скъсяването прогресирало със значително по-високи темпове. При тези, които работели при по-ненатоварен график скъсяването не било толкова голямо.
„Изследванията показват, че теломерите са индикатор за остаряването и риска от различни заболявания. Но този експеримент дава база за предположение, че дължината на тепломерите може да служи за биомаркер, който отразява влиянието на стреса и състоянието на здравето на хората, подложени на стрес” – казва един от авторите на изследването психиатърът Сриджан Сен (Srijan Sen).
Екипът планира да продължи изследването си с изясняване влиянието на такива фактори като работата на смени ( денем и нощем), психическото състояние, режима на сън и физическата активност. Предполага се използването на мобилно приложение, което да отчита всички тези фактори.
Освен това учените смятат, че би било много интересно да се проучи как продължителен стрес влияе върху други групи от хора, такива като военнослужащи в тренировъчен период, завършващи студенти и аспиранти, служители в стартапи и във финансовия сектор, бременни жени и майки в първите месеци след раждането.
С цялото изследване може да се запознаете тук