fbpx
На фокусПрирода и обществоФилософия

Стоицизмът и преходът към „новото време“

В продължение на предишната ни публикация „Стоицизмът – защо тази жизнена философия, която е особено актуална за трудни времена, става все по-популярна сега“, в настоящата се разглеждат някои аспекти защо нашето съвремие може да се разглежда като преходен период към „новото време“ , характеризиращ се с несигурност и нестабилност и как стоицизмът може да ни помогне да намерим жизнената си философия, откриваща ни нови хоризонти към осъзнатото щастие и „правилния“ път в живота, даващ ни спокойствие и стабилност, съпроводен с максимална грижа за околните и обществото като цяло.

Преди време писах за стоицизма като философия за трудни времена. Мисля, че последните години са именно такива. Струва ми се, че ние не осъзнаваме напълно, че навлизаме в нова епоха, която няма да има нищо общо с живота, който познавахме в последните десетилетия и въобще с познатото в човешката история. В този смисъл външният контекст отдавна не е бил толкова смущаващ и затова е много важно човек да почувства поне някаква вътрешна стабилност, да открие котвата си в това бурно море, което ни обгражда. Все по-често можете да срещнете определения, че живеем в така наречения VUCA-свят ( Volatility — непостоянство; Uncertainty — неопределеност; Complexity — сложност; Аmbiguity — нееднозначност), с други думи, в свят на несигурност и нестабилност. Появи се и концепцията за BANI-свят (Brittle, Anxious, Nonlinear, Incompehensible, тоест “крехък”, “смущаващ”, “нелинеен”, “неразбираем”). Насим Талеб измисли „античупливостта“ , съкращението YOLO (you only live once – “живееш само веднъж”) става все по-популярно. Но даже абстрахирайки се от различните концепции, ние на инстинктивно ниво чувстваме, че с всяка изминала година попадаме във все по-непредсказуем свят. Прогнозирането на бъдещето става все по-трудно с всяко изминало десетилетие, а вече даже и година. Ювал Ноа Харари в бестселъра си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ пише, че ако преди няколко века е било възможно да се определи с допустима точност как ще се развие човечеството през следващите 100 години, то днес е трудно да се направи прогноза, дори въз основа на статистиката, за поне шест месеца напред.

Преди пандемията едни от най-обсъжданите теми, свързани с бъдещето, бяха как стремително навлизат технологиите и какво влияние те оказват и ще оказват в обозримото бъдеще, как социалните мрежи навлизат в живота ни и как променят човешките взаимоотношения, обсъждаше се навлизането на изкуствения интелект и възможна ли е технологичната сингулярност, тоест раждането на супер изкуствен интелект, дискутираше се за все повече навлизащата роботизация и промяната на трудовия пазар, и много, много други проблеми, пораждащи се от стремглаво развиващите се процеси в стопанския, обществен и политически живот. Друг много сериозен проблем, който предизвикваше остри реакции и продължава да се задълбочава все повече, беше и е изменението на климата и евентуалната климатична криза с всички възможни последстия от нея.

Така до началото на 2020 година постепенно се прокрадваха все повече прогнози, че настъпват странни времена. И изведнъж долетя Черния лебед на избухналата пандемия, предизвикана от коронавируса, с всички съпътстващи сътресения – карантини, повишена смъртност, ограничения в пътуванията, промяна на традиционния начин на живот, работа вкъщи, икономически проблеми и т.н. През цялото това време много от нас се надяваха, че ако тя отмине, ние ще можем да се върнем към предишния си начин на живот. Обсъждаше се дали да се ваксинираме или не, какви мерки трябва да се предприемат за ограничение на заразата и кое ни дава шанс да се справим с нея.

И изведнъж към всичко това се добави войната в Украйна. Русия нападна Украйна и в центъра на Европа се разгоря невиждан от Втората световна война военен конфликт. Ожесточени сражения, масови бомбардировки и обстрелвания, съпроводени от разрушения на инфраструктура, на жилищни райони, на цели градове и села, хиляди невинни жертви, включително и деца, повече от три милиона бежанци и въобще всички ужаси от войната в съвременни условия. Сигурно ще кажете, че войни е имало винаги, даже и в последните десетилетия : в Европа – в Югославия, в Азия – Сирия и Ирак, в Африка – Либия и други. Да, точно така е и всеки човешки живот, погубен в която и да е война е равноценен и ужасен. Страшното в конфликта между Русия и Украйна е, че човечеството за пръв път до такава степен, даже и в сравнение с Карибската криза, е изправено пред реална опасност от ядрена война и самоунищожение. Силно се надявам, че това няма да не се случи и тази ужасна война ще намери своето справедливо решение, но така или иначе явно ще се формира нов световен ред, който ще се отличава от тези, които познаваме от световната история. Какъв ще бъде той едва ли някой в този момент може с точност да предвиди, но силно се надявам ( сигурно в момента единствено благодарение на моя вроден оптимизъм) той да е много по-добър, справедлив и комфортен за поколенията след нас. Но до него все пак трябва да се доживее! Дотогава ще се наложи да живеем в турбулентни времена, изпълнени с неизвестност и неопределеност. Със сигурност ще се наложи да променим много от нашите жизнени стереотипи и да погледнем на света по новому.

В този смисъл ми се струва, че стоицизмът може да помогне на много хора, които поглеждайки през очите на стоика, да открият нови жизнени опори, даващи им по-пълно измерение на осъзнатото щастие (евдемонията) и осигуряващи им спокойствие и вътрешна сигурност, съпроводени с грижа за околните и обществото като цяло.

Стоицизмът като философска система е достатъчно органична и цялостна, но в същото време е и силно отворена , която може да приеме други интерпретации, които да я допълват. И тук възниква опасността тази древна философия в модерна интерпретация да бъде сведена до поредица от изтъркани съвети как можем да си помогнем сами.

Четейки за стоицизма и интерересувайки се от практическата му насоченост, в мен нараства притеснението, че модерният стоицизъм, ако бъде изваден от контекста на древната философия, може да се превърне в основа на поредната коуч система, лишена от дълбочина и сведена до халтурни житейски съвети и лайфхакове за самопомощ. Той започна да се се сервира като интелектуална гарнитура на поп психологията, към стремежа за осъзнатост и красиви утвърждения. От друга страна прекаленото оповаване на първоизточниците, например в лицето на Марк Аврелий, Епиктет или Сенека, може да се превърне в едно безкрайно цитиране с последващ литературен разбор. Безусловно да се четат и тримата е приятно и много полезно занимание, но все пак ми се струва, че всеки лично за себе си трябва да търси своя път към стоицизма, преминавайки внимателно между Сцила и Харибда в условията на прехода към „новото време“.

Аз приемам стоицизма много сериозно и както писах преди това, мисля, че е страхотна философия, даваща насоки как и къде човек може да намери рецептата за осъзнат, щастлив и спокоен живот. Но трябва да отбележа, че в никакъв случай не се смятам фундаментален последовател на стоицизма, а се определям като запален любител. Лично моят път, търсейки своята лична жизнена философия, минава през еклектиката между стоицизма и някои източни духовни течения. Но това е друга тема, за която може би ще се реша да пиша някой друг път.

Но как стоицизмът може да ни помогне в тези турбулентни времена? Без да навлизам много на дълбоко в основите и техниките на стоицизма, само ще спомена някои примери как приемането на стоицизма като основа за лична жизнена философия може да бъде много полезно.

Преди това трябва да се определим какво разбираме под неспокойни и изпълнени в неизвестност времена. Потопени в ежедневието, ние живеем с усещането, че всичко в нашия живот би трябвало да се развива равномерно напред и постепенно да се подобрява, било то материално, било то в кариерен план, децата да растат, да се радваме на техните успехи, и така в много други аспекти на нашето съществуване. Но както можем да се убедим, последните години започнаха да ни носят все повече изненади, преимуществено отрицателни, които се отразяват пряко на нашия бит и живот. А когато ни се струпат различни непредвидени промени, които въобще не сме очаквали, изведнъж изпадаме в състояние на стрес и тревожност от това, че са ни изкарали от обичайния ни ритъм на живот и сме започнали да губим почва под краката си. Демотивираме се, изчезват или се обезсмислят част от нещата, които са ни носили удовлетворение и са били неделима част от нашия живот. Много от това, което за нас е било стойностно, започва да губи своята ценност и като цяло губим смисъла защо и какво правим в живота си. И тук на помощ може да дойде стоицизмът.

Ще се опитам да представя няколко примера в тази насока. Един от фундаментите на стоицизмът са добродетелите. Според древната философия единственото нещо, което ни принадлежи на този свят са те – само четири: мъдрост (разумност), мъжество (доблест), справедливост, умереност. Всичко останало, което си мислим, че притежаваме, всъщност не ни принадлежи и трябва да ни е безразлично, различавайки положително, неутрално и негативно безразлично. Да вземем пример със здравето. Да си здрав е положително безразлично, а да си болен – естествено точно обратното: безразлично, но негативно. Всички ние естествено искаме и се стремим да бъдем здрави, и изведнъж се появява пандемията, която ни дебне отвсякъде. Може да прозвучи парадоксално, но тя по принцип трябва да ни е безразлична. Ние трябва да вземем всички мерки, които смятаме за необходими, но самата мисъл за пандемията не трябва да ни отвлича от основната ни цел – ежедневно да подобряваме своите добродетели, тоест да правим всичко максимално добре за себе си, за хората около нас и обществото като цяло. В тази ситуация може да ни помогне един от фундаментите на стоицизма – дихотомията на контрола, а именно, че има неща, които можем да контролираме и има неща, които не можем. Стоиците съветват да се концентрираме върху първите и колкото се може да се абстрахираме от останалите. Развитието на пандемията не зависи от нас лично, така че хубаво е да сме информирани, но в никакъв случай тя не трябва да заема постоянно нашето съзнание.

Друг пример за техника от стоицизма, която може да ни помогне в смутни времена е негативната визуализация, тоест да приемаме, че всичко е крехко и непостоянно и във всеки един момент нещата могат да се влошат. Пример – Украйна. Гледайки на бежанците, на тези нещастни майки с децата си, си мислиш дали някога те са си представяли, че така рязко и неизвестно за какъв период ще се промени живота им, а може би цялата им жизнена съдба. Ние също не подозираме как всичко това ще се отрази на всички нас. Колко и как ще се вдигнат цените, ще се отрази ли това на жизнения ни стандарт, има ли опасност да се разрасне този локален военен конфликт в общоевропейски или световен? Епиктет казва: трябва да се помни, че „навсякъде всичко е смъртно“, тоест всичко е крехко и изменчиво. И ако вместо това живеем с увереността, че винаги ще можем да се наслаждаваме на скъпите за нас неща, тогава най -вероятно ще се подложим на тежко страдание, когато ги загубим. Освен това не трябва да забравяме, че ние хората сме нещастни до голяма степен заради своята ненаситност. Полагайки много усилия, за да получим обекта на нашите желания, ние от една страна обикновено много скоро губим интерес към него, а от друга не си представяме колко бързо можем да го загубим. Осъзнавайки това, ние с помощта на спомената негативна визуализация, даже в тежки жизнени ситуации, ще сме подготвени (доколкото е възможно) за по-тежки времена.

Тези няколко примера съвсен бегло ни показват защо стоицизмът се слави като философия за трудни времена и познаването му, съчетано с неговите съвети и практики, може много да ни помогне да почувстваме цялостност в живота си, да ни послужи като здрава и осмислена конструкция, която да ни помага в тези нестабилни и свързани с голяма неопределеност времена. Но от друга страна, има опасност, търсейки отговори на сложните въпросите, касаещи лично нас, обществото около нас и въобще глобално света, да се опитаме да потърсим прекалено лесни отговори и успокоение, включително и в стоицизма. Това според мен не е само негов проблем, но и на много други духовни течения, например като йога, будизъм и други, които практикувани от „западния“ човек, могат да го оставят на повърхността без да навлезе в истинската тяхна същност, а в по-лошия случай – вместо да му помогнат, да го вкарат в още по-дълбока екзистенциална криза.

Затова ми се струва, че за всеки, който се заинтересува от стоицизма и евентуално иска да го превърне в своя водеща жизнена философия е много важно да се запознае с неговите основополагащи принципи и същевременно да го разглежда в контекста на всички съвременни промени и предизвикателства. Той може да ни даде съвсем друг ъгъл, през който да погледнем на случващото се с нас и около нас, да осмисли живота ни по-нов, доста по-хармоничен начин и да ни приближи до отговора на най-вълнуващия въпрос за смисъла на живота и как да го проведем по „правилен начин“ (както са се изразявали древните стоици.).

Затова специално за мен е много важно да търся възможностите за прилагане на принципите на стоицизма без неговата профанизация до халтурна коуч система за жизнени съвети и лайфхакове за самопомощ, тоест да не свързваме стоицизма с глагола „стоя“, а да го свързваме със „Стоята“ в Атина (колонада, порта), където бащата на стоицизма Зенон е изнасял своите лекции пред своите последователи и която за много от нас може да се превърне в прозорец към нови неподозирани жизнени хоризонти към „новото време“.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x