fbpx
На фокусСаморазвитиеФилософияЧовекът

Съветите на Шопенхауер как да постигаме големи си цели

Имате желание да се заемете с ново начинание или да започнете важен проект? Подходът на великия немски философ от 19 век Артур Шопенхауер е актуален и днес.

Ние се вълнуваме и искаме да постигаме големите си цели, защото в един живот, пълен със светски дребни неща, големият проект – дори и да не се нуждаем от него, за да се издържаме – придава смисъл и последователност в живота ни. Той може да стане доказателство, че сме способни да постигнем нещо действително необикновено. Ако перифразираме думите на Джон Ф. Кенеди за причините за създаването на американската космическа програма, то можем да кажем, че много хора искат да направят нещо не защото е лесно, а защото е трудно.

Независимо дали искаме да напишем книга, да пробягаме маратон или да можем да изсвириме соната на Бетовен, има три правила, които могат да подкрепят усилията ни . Те са вдъхновени от великия немски философ от 19-ти век Артур Шопенхауер и потвърдени от съвременната социална наука.

Явно Шопенхауер е знаел много за големите проекти. Той е писал и публикувал толкова обемни книги, като например Die Welt als Wille und Vorstellung (Светът като воля и представяне), книга в два тома, състояща се от стотици страници, пълни с плътна теория за нашата неспособност да възприемаме реалността директно. Но Шопенхауер е бил също така и приложен философ, който в десетки есета се опитва да покаже как философията може да даде практически житейски съвети. Това не са от най-популярните му творби и малко хора днес си спомнят за тях, но може би представляват едни от най-ценните му съчинения.

Пример за подобна приложна работа е „Нашето отношение към себе си“, част от неговите „Съвети и максими“, публикувани през 1851 г., когато той е бил на 63 години. В това есе Шопенхауер предлага такива правила за живота, които съответстват изключително добре на резултатите от съвременните социални изследвания и могат да послужат като много полезно ръководство за действие в съвременните условия.

Шопенхауер е обичал метафорите и неговите съвети започват с примера за един зидар:

„Този човек е „зает с изграждането на къща“, но „може да е напълно невеж за нейната обща конструкция“.

Според Шопенхауер тази организация кара зидаря да се фиксира върху ежедневните детайли на своята работа, вместо да я вижда като част от грандиозен план. И така е с всеки аспект на съществуването:

„Едва когато разглеждаме живота си като едно цяло, нашият характер и способности се разкриват в истинската си светлина.“

Зидарят може да получи повече удовлетворение от работата си и да остане мотивиран, ако може да визуализира цялата къща, докато работи над отделните детайли.

Съхраняването на общата картина повишава вероятността за успех във всяка задача, която изисква значителна инвестиция на време и усилия. В един много показателен експеримент, проведен през 2020 г., било установено, че в началото на семестъра една група студенти са си поставили конкретни цели по отношение на своята успеваемост, а друга група – не . Това насърчило участниците в първата група да разглеждат представянето си през целия семестър като едно цяло, а не само по отношение на конкретните изпити или домашни задачи. Изследователите установили, че студентите, които си поставили цели, се представили значително по-добре от своите връстници.

Но това не означава, че ако планирате цялостен проект, трябва постоянно да мислите за бъдещето. Естествено вие трябва да знаете накъде отивате, но Шопенхауер твърди, че:

„Друг важен елемент от мъдрото поведение в живота е поддържането на правилната пропорция между нашите мисли за настоящето и нашите мисли за бъдещето“.

Освен това той отбелязва:

„Рядко се случва някой да поддържа подходящия баланс между двете крайности.“

За повечето от нас проблемът с намирането на този баланс идва от факта, че не присъстваме в настоящето, а сме затънали в мисълта какво ни очаква в бъдещето. Ако не осъзнаем тази наша особеност, това започва да вреди на способността ни да се концентрираме и да постигаме осезаем напредък в настоящето, а също така създава стимул за отлагане на големите проекти.

Мисълта, че тази творба е написана повече от век преди ние, представителите на западния свят да започнем да разбираме ползата на осъзнатостта (популярна сега с термина mindfulness) за нашето физическо и ментално здраве, е просто невероятно. С интересите си към източната духовност Шопенхауер е изпреварил с много времето си и даже в един период от живота си той се е определял като будист.

Както е знаел Шопенхауер, осъзнатостта е умение, което е от съществено значение за изпълнението на големитe проекти. Наистина, съвременните учени, изучаващи проблема с отлагането – бич при писането на книги, при маратонските тренировки и обучението да се свири на пиано и още много други неща – са установили, че степента на осъзнатост в значителна степен предсказва способността да се избягва отлагането. Освен това изследванията показват, че обучението за осъзнатост също така може да направи хората по-продуктивни и ефективни в работата си.

Ние трябва да работим над това, от една страна да виждаме целия проект, но в същото време да ограничим своя кръгозор и като цяло да не се разсейваме от външни въпроси извън обхвата на нашия проект.

„Щастливи сме дотолкова, доколкото нашите хоризонти, нашата сфера на дейност, нашите допирни точки със света са ограничени и ясно очертани“, пише Шопенхауер. „По-вероятно е да изпитаме безпокойство и тревога, ако тези граници са твърде широки.“

Съвременните изследвания доказват, че той е бил прав: претоварването с ненужна информация може да намали нивото на благополучие. Класическият пример за това са, разбира се, социалните медии, които примамват с терабайти разсейващи глупости, които от своя страна могат да изядат времето ни и да ни накарат да се чувстваме изтощени, виновни или на ръба на кризата.

Подобно претоварване освен това ни разсейва от големите проекти. В крайна сметка, какво правите, когато отлагате? За мнозина това се състои в преглеждането на забавни видеоклипове и маловажни новини. Това може да е най-очевидната, но най-малко изучената причина за спада в производителността през последните години, откакто милиони преминаха към работа онлайн: ако вашата работа включва екран, който се явява прозорец към необятните простори на Интернет, то той постоянно ви подканва да се отвлечете от това, върху което трябва да работите.

Съветът на Шопенхауер може да изглежда противоречив: винаги дръжте в главата си голямата картина, но не се отвличайте от това, което се случва тук и сега. В съответствие с неговите увлечения към източната духовност, това всъщност е просто покана за балансиран живот и работа. Представяйте си постоянно катедралата, която строите, но след това се фокусирайте върху тухличките, които поставяте и не се разсейвайте от несвързани с голямата цел неща.

Ето три практически правила как да използваме този съвет по пътя към нашата голяма цел.

Имайте грандиозен план в ума си.

Някои специални дни , например вашият сватбен ден, раждането на детето ви, оказват дълбоко влияние върху целия ви живот. Повечето дни обаче са незабележими. Виждате се с колеги, семейство и приятели, работите, ядете, гледате телевизия и се опитвате да си легнете навреме. И все пак тези дни са градивните елементи на проекта, завършването на който ще отнеме много време. Всеки обикновен ден имате избор: можете да добавите няколко тухлички към строежа си, да го разрушите малко или напълно да го изоставите. За да изберете първата опция, започвайте деня си, като отделите минутка, за да си представите целта и желанието да я достигнете. След това вземете решение да изживеете този ден в съответствие с това желание. Вечерта направете бърз преглед на деня си, обърнете внимание на това, което възможно не сте постигнали в съответствие с целта си и решете как да подобрите ситуацията в утрешния ден.

Живейте в тясното пространство на текущия ден

Фокусирането всеки ден върху голямата картина се различава от живота в бъдещето. Въпреки че трябва да имате предвид крайната цел, когато мислите за проекта като цяло, лесно е да прекарате твърде много време в това, което се нарича проспекция (обратното на ретроспекцията), тоест мислено да живеете на финалната линия. Това ви кара да се заблуждавате, мислейки, че постигането на конкретна цел е постигането на поставената цел (което води до разочарование и чувство на неудовлетвореност, когато нещата не се развият толкова добре, колкото се е очаквало). Проспекцията също така води до това, че вие изпускате единствения момент, който наистина може да използвате за постигане на напредък -настоящето. След като визуализирате завършения си проект, върнете се назад и се съсредоточете върху днешния ден и само върху това, което трябва да направите тук и сега, за да постигнете напредък. Създайте график и списък за деня и след това, както обича да казва гуруто на самоусъвършенстването Дейл Карнеги, живейте в „херметичното отделение“, вместо да мечтаете или да се тревожите за бъдещето (или пък още по-зле – да размишлявате за миналото).

Изолирайте се от инфошума

Когато се учите да шофирате, вас ви обучават да поддържате нивото на ситуационна осведоменост, която трябва да е достатъчно широка, за да ви помогне да предвидите проблемите, но не и толкова широка, че да ви разсейва. Така че, когато следите за огледалата държите волана, вие не четете и не отговаряте на съобщенията (не правите това, нали?). Същото важи и за вашия проект. Трябва да знаете какво се случва около вас, което може да повлияе на живота и работата ви, но не и това, което няма отношение към тях. Това не означава, че трябва да живеете по модела „щраус“, който напълно игнорира външния свят. По-скоро съветът е да организирате потреблението на информация по такъв начин, че страничните неща да не поглъщат вниманието ви. Планирайте времето си така, че разсейващите дейности, като гледането на новини и преглеждането на социалните медии, да се случват в точно определено време. Например може да решите да четете новините 30 минути сутрин и да прекарате 30 минути в социалните медии в края на деня. Ако това разпределение на времето ви устройва, спазвайте го постоянно.

Може би от години сте мечтали да направите нещо трудно и значимо, но сте стигнали до извода, че просто нямате сили да го направите. Едва ли е така и без значение какъв е вашият голям проект, може би всичко, от което се нуждаете, е малко от вдъхновението Шопенхауер.

Източник

5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x