Как да изградим училище на бъдещето: успешни примери и подходи от различни кътчета на планетата

В последните дни една от най-обсъжданите теми в медиите са ниските резултати на 15 -годишните българчета на теста PISA. Проблемите в нашето образование са много сериозни и разнопосочни, но до голяма степен те повтарят проблемите, които могат да се срещнат в много страни по света, а именно основата на сегашното образование лежи в 19 век, когато по време на промишлената революция са били подготвяни кадри за нея. Въпреки бързото развитие на съвременните технологии, повечето училища по света все още преподават по методи от това време. Как това може да бъде коригирано това и как в най-различни части на планетата, например Финландия, Виетнам, Индия, Канада или Перу, вече се използват технологиите на бъдещето в образованието?

Технологиите са нови, предразсъдъците – стари

Експериментите с дистанционно обучение през 2020–2021 г. многократно предизвикваха недоволство сред родителите. Проучване на консултантската компания McKinsey показва, че заради локдауна в САЩ учениците в средното училище са изостанали с 5 месеца от учебната си програма по математика, а в бедните училища с по-ниски бюджети – със 7 месеца. Джъстин Райх, директор на MIT Learning Systems Laboratory и автор на книгата „Failure to Change: Why Technology Alone Can’t Transform Education“, описва проблема по следния начин:

„Най-неадекватното в пандемията беше това, че учителите се опитваха максимално да пресъздадат дигитално версията на това, с което са свикнали. Те не променяха самата организация на обучението, а само формата“.

Вместо чанта вече имаме папка в Google Classroom, а вместо тетрадки имаме таблет или лаптоп, а на учителят все още му е нужно учениците да седят по местата си по време на урока необходимите 40-50 минути. Това внася сериозни съмнения дали и бъдещите поколения учители ще променят тази система. Максимум – те ще модернизират нейните най-архаичните и аспекти. В същото време само децата от семейства с повече материални възможности ще могат да учат по нови съвременни алтернативни модели.

Алтернативи от първата половина на ХХ век

Повече от сто години не успяваме да се отървем от модела от 19 век, въпреки че опити за модернизиране на системата са били правени още през първата половина на 20 век. През 1907 г. Мария Монтесори събира първия клас, който се обучава по нейния експериментален метод. Тя е въвела елементи на игра в обучението и насърчавала творчеството. Според нея оценките за домашните не развиват желание за знания у децата в дългосрочен план. Има изследвания, които доказват ефективността на този подход. Въпреки това статистиката за САЩ (за България не открихме данни) показва от 131 хиляди американски училища само 5 хиляди работят по метода на Монтесори (и само 10% от тях не са частни).

Друг пример за иновативен образователен подход е този с училищата Summerhill във Великобритания. Там през 1921 г. отваря врати първото частно училище-пансион Summerhill. Философията на обучение там се базира на принципа „още по-важното обучение се случва зад вратите на класната стая.“ Всеки ученик има пълното право да не посещава официални уроци, ако не желае. Децата сами решават как да се развиват. Никой не ги притеснява в това, дори ако искат да посветят цялото си време на игри. Учениците са отговорни само за собствените си проекти и могат да ги изпълняват както искат. Освен това учители и ученици са напълно равнопоставени. Два пъти седмично всички обитатели на Summerhill се срещат и гласуват по въпросите за развитието на училището.

Недоволство и бездействие

През 70-те години се появи движението „unschooling” – за домашно образование по метода на Монтесори. Нищо обаче не може да разклати единната държавна училищна система, основана на принципите на развитие от 19 век. Например изследвания в САЩ през последните 20 години показват, че около половината от американците оценяват училищното образование като „донякъде“ или „изобщо незадоволително“. Не по-различно е положението в Европа. Въпреки това промените все още изостават. Проблемът се състои в това, че много хора, както сред учителите, така и сред родителите, не вярват на новите образователни модели. За родителите е по-лесно да оставят децата си в ръцете на тромавата, но разбираема система, отколкото да ги запишат за нещо непознато и непроверено.

Осем нови индикатора за училище на бъдещето

Експерти от Световния икономически форум през януари 2020 г. публикуваха списък с аспекти, които определят училището на бъдещето. Според тях съвместното прилагане на тези индикатори ще допринесе за висококачествено образование, което ще е адекватно за епохата на четвъртата индустриална революция.

Граждани на света.Този параметър включва съдържание, което е насочено към развитие на информираността за Земята, устойчивото развитие и предполага по-активно участие в глобални проекти.

Креативност и иновации. Съдържанието свързано с този аспект на образованието би трябвало да развива способностите, необходими за създаване и прилагане на иновации. Към тях се отнасят способностите да се създавава нещо ново, да се решават сложни проблеми, да се използва аналитично мислене и системен анализ.

Технологични умения. Учебните програми трябва да се основават на развитието на дигиталните способности: програмиране, отговорен подход към интернет и използването като цяло на новите технологии.

Междуличностни умения. Този аспект предполага развитието на емоционалната интелигентност: емпатия, способности за работа в екип, както и лидерски умения, социално съзнание и умения за преговори.

Персонализирано обучение, насочено към развитие на индивидуалността. Това включва преминаване от стандартизираната сегашна система към такава, която отчита разнообразните нужди на всеки ученик. Трябва да е достатъчно гъвкава, така че всеки ученик да може да се развива със собствено темпо.

Достъпност и приобщаване. Това, което е необходимо тук, е преход от система, в която могат да учат само тези, които имат достъп до училищните сгради, към система, в която всеки получава образование, независимо от местоположението и личните си характеристики.

Съвместно обучение. Учениците трябва да могат да решават проблеми заедно, а по-големите ученици трябва да им помагат в това.

Живей и учи. Това включва преминаване от система, в която интензивността на ученето намалява с напредването на живота, към система, в която всеки непрекъснато подобрява съществуващите си умения и придобива нови въз основа на личните си нужди.

Интересни нови иновативни примери и подходи в образованието

Обучение чрез движение

Доказано е , че физическите упражнения насърчават невропластичността на мозъка, насищат го с кислород и ускоряват умствените способности на детето. Следователно тренировките могат да се комбинират с обучението. Даже такова елементарно приложение като GoNoodle може да свърши чудесна работа. То включва кратки видеоклипове и интерактивни игри, които карат децата да се движат, докато получават полезна информация. Кратките видеоклипове могат лесно да бъдат интегрирани в редовен училищен урок и не оспорват първенството на учебниците. Съдейки по рецензиите в интернет, учителите са възхитени. От началото на пандемията приложението е изтеглено 3,5 милиона пъти.

„Активните упражнения вместо седенето пред екрана помагат на децата да се развиват социално и емоционално“, казва изпълнителният директор на GoNoodle Кенет Естенсън. „Как да не се разпаднем от стрес? Как да разберем дали стресът ни идва твърде много? Вярно ли е, че упражненията ни карат да се чувстваме по-добре? Надявам се, че през следващите 50 години образователната система ще осъзнае, че това знание е също толкова важно, колкото и традиционната училищна програма.“

VR в училище

В близко бъдеще по всяка вероятност училищните класове ще започнат да преминават към различни форми на обучение, използвайки виртуална реалност. Тематични изследвания в тази насока показват, че VR уроците ангажират децата в ученето много по-силно от класическите методи. В момента обаче е трудно да се преценят другите критерии за качеството на подобно образование.

А ето и някои конкретни примери за различни подходи в обучението, осъществени в най-различни кътчета на планетата.

Развитие на технологични умения с пример от Виетнам

Създадена през 2017 г., TEKY е била първата академия във Виетнам, която преподава STEAM умения (Science, Technology, Engineering, the Arts and Mathematics, тоест наука-технология-инженерство- изкуство-математика ) на деца на възраст от 6 до 18 години. TEKY е създала 16 лаборатории в пет града на страната в партньорство с 30 училища. Те осигуряват образователни курсове, вариращи от 9 до 18 месеца. Освен това специалистите на академията организират летни лагери, в който учениците се учат да програмират, а също така е създадена електронна платформа за деца от по-отдалечените региони на Виетнам.

В TEKY студентите прекарват около 80% от времето си във взаимодействие с технологиите. Класовете се състоят от малък брой ученици – от 3 до 8 души. Това им позволява да се потопят в програмата чрез работа по общи проекти. Децата сами изграждат своя образователен път, избирайки най-интересните за тях уроци. Възпитаниците и студентите на TEKY редовно печелят медали на международни състезания, демонстрирайки високо ниво на подготовка.

Креативност и иновации (пример от Канада)

Канадската програма „Обществото на знанието“ («The Knowledge Society» – TKS) е курс за ученици на възраст от 13 до 18 години, който се базира на развитието на технологични и бизнес умения. Тук студентите получават образование, близко до обучението в най-големите компании. Те работят с модерни технологии: от блокчейн до изкуствен интелект. Обучението в TKS продължава три години. Първата година е посветена на развиване на основни умения. През този период учениците изследват повече от 40 различни технологии и избират тези, които им харесват най-много. През втората година те се фокусират върху избраните от тях предмети и развиват уменията си в тях. През третата година студентите създават свои собствени технологични компании. В допълнение, те усъвършенстват своите меки умения (soft skills) , за да представят и развиват проектите си съвместно с инвеститорите възможно най-ефективно.

Резултатите са доста показателни: проектът на един от студентите за подобряване работата с гени вече е придобит от стартиращ блокчейн, а друг студент от TKS е създал компания, използваща машинно обучение за подобряване на ваксини. Въпреки факта, че стажовете в рамките на програмата не са гарантирани, след завършване на TKS, много от випусниците са получили възможност да поработят за големи американски компании, като Microsoft, IBM, Deloitte и др.

Обучение, фокусирано върху сътрудничеството (пример от Перу)

През 2009 г. Перу заема едно от най-ниските места в международните класации за училищно образование. За да поправят това, няколко местни компании и инженерът Хорхе Узускай създават иновативните училища Innova. Десет години по-късно повече от 42 хиляди ученици учат по тази система.

Моделът Innova Schools е уникален поради своя метод: 70% от времето на класа е посветено на екипна работа (най-често в малки екипи). Учителят тук е просто посредник и координатор. В училищата има специални „динамични работни пространства“, които са предназначени за съвместно обучение. В същото време учениците участват в специална иновативна програма, в която се справят със сложни социални проблеми. Всяка задача е „отворена“, тоест няма предварително верен отговор. Учениците се събират в групи и преминават през всички етапи на дизайнерското мислене, за да разработят своето решение. Процесът на сътрудничество е максимално приближен до това, с което ще се сблъскат на бъдещите си работни места. Учениците на Innova Schools редовно се представят по-добре на държавните изпити от останалите частни училища в Перу.

Персонализирано обучение, насочено към развитие на индивидуалността (пример от Индия)

Pratham е една от най-големите неправителствени организации в Индия, която от 1995 г. подобрява качеството на училищата в страната. През 2015 г. тя е стартирала хибридна образователна програма, която помага допълнително на около 90 хиляди деца в хиляди села в Индия. Програмата е изградена на два принципа: „децата са предразположени да учат“ и „необходимо е село, за да отгледаш дете“. Pratham осигурява както физическата среда за учене, така и необходимото съдържание. В Програмата няма учители. Любопитството на учениците се реализира в проекти и други дейности. Доброволци само координират и наблюдават инициативите.

В хибридната програма се използват нови технологии за персонализиране на образованието. Например, програми за преобразуване на реч в текст помагат на учениците да подобряват уменията си за четене. В сътрудничество с партньори от частния сектор Pratham са разработили приложение с игри, викторини, тестове и други практики за подобряване на изживяването на децата. Проучванията доказват, че учениците от райони, където е използвана хибридната програма, се представят по-добре на тестове по природни предмети, английски и хинди, отколкото децата от обикновените села. Освен това, благодарение на приложението, всяко дете се е обучавало приблизително седем часа седмично повече.

Граждани на света (училище в Бали)

«Green School» в Бали е открито през 2008 г. Сега там учат над 800 деца. Положително отношение към устойчивото развитие създава даже отсъствието на стени между класовете, а като цяло сградата е изградена само от бамбук. BioBus превозва ученици от дома до училището и обратно. Автобусът е създаден в Green School, работи с растително масло и така годишно повече от четири тона изгорели газове не навлизат в атмосферата.

Учениците в Green School работят сред природата, взаимодействайки с реалния свят. Например, като част от час по математика в гимназията, те са построили функциониращ мост през индонезийската река Аюнг. Ученици от по-горните класове са проектирали и изградили малък соларен парк и водноелектрическа система за училището. Проектът е реализиран съвместно със студенти от университета в Кьолн. Изследване от 2012 г. е установило че този модел значително намалява стреса, повишава самочувствието и мотивацията сред учениците. Освен това примерът на „GreenSchool“ е повлиял на други училища в района да отделят повече време на въпросите на околната среда и устойчивото развитие. Училища от веригата „Green School“ вече са отворили врати в Нова Зеландия и Южна Африка.

Изграждане на междуличностни навици с пример от Финландия

Финландската образователна система традиционно се нарежда сред най-добрите в световните класации, а училището South Tapiola School (ETIS) в град Еспоо е най-доброто от най-добрите. Една от най-отличителните черти там е , че учениците изучават предмети и анализират хипотетични проблеми и исторически събития през призмата на реалния свят.

Например, изучавайки Кубинската ракетна криза, класът си представя какво може да са си мислили през 1963 година обикновените хора в СССР, американските граждани или отделните исторически личности, свързани с този конфликт: Джон Ф. Кенеди, Никита Хрушчов, Фидел Кастро. При изпълнението на различните обучителни задачи учениците се разделят на екипи и обсъждат различни гледни точки, като развиват комуникативни умения и умение за работа в екип. Използва се всяка възможност за изследване на различни идеи. Например, когато учители от Саудитска Арабия са посетили ETIS, учениците са ги интервюирали и след това са написали аналитични отчети, сравняващи финландската и саудитската образователни системи. Освен това ETIS редовно изпраща и приема студенти по обмен. Училището има специална програма „Европейски парламент за младежта“, в която учениците придобиват практически опит в изпълнението на своя граждански дълг, като участват в срещи и обсъждат предизвикателствата пред ЕС.

ETIS си сътрудничи с големи компании като DELL, HP и Microsoft. С тяхна помощ се интегрират нови учебни уроци, свързани с новите технологии, отчитайки желанията на учениците. Училището ETIS редовно заема най-високите места в образователните финландски класации. Възпитаниците му се представят два пъти по-добре от средното за страната на националните изпити по математика и химия. При тях вероятността да постъпят в юридически факултети е три пъти по-висока, отколкото при типичните финландски абитуриенти.

Освен това във Финландия се стремят да създават максимално комфортни условия за учениците. Там часовете започват по-късно, защото младите хора имат нужда от добър сън. Занятията приключват в 14:00 часа, след което учениците отиват на извънкласни дейности. Приближавайки до завършване на образованието те спират да посещават часове, които не са им интересни, като по този начин формират своя собствена програма.

По света има още много успешни примери за нови и иновативни подходи в образованието. В България също има положителни тенденции в това отношение. Проблемът е, че те засега са много малко и в държавните училища те често се изпълняват формално, колкото да се отчетат резултати. Крайно време е децата на България да излязат от образованието на 19 век, създавано да обучава нужните хора в индустриалното общество и да навлязат с адекватно на информационната и технологична революция на 21 век образование.