Рей Кърцвейл: Стъпихме на втория от четирите моста към удължаване на живота и цифрово безсмъртие
Един от най-известните в света футуролози и експерти в областта на информационните технологии Рей Кърцвейл прогнозира, че изкуственият интелект още през това десетилетие ще се комбинира с биотехнологиите за борба с дегенеративните заболявания. Но това ще е само втория от четирите моста към удължаването на човешкия живот и неговото цифрово безсмъртие.
Голяма част от напредъка в лечението и превенцията на заболявания е в резултат от линеен процес за намиране на ефективни лечения. Тъй като не разполагахме с инструменти за систематично изследване на всички възможни методи, откритията бяха до голяма степен случайни. Може би най-забележителният подобен медицински пробив е било откриването на пеницилина през 30-те години на миналия век, което предизвика антибиотичната революция и може би оттогава това откритие е спасило около 200 милиона живота. Но дори ако откритията не са буквално случайни, изследователите все още се нуждаят от късмет, използвайки традиционните методи, за да постигнат пробиви в своята научна област. Без възможността всестранно да моделират възможните лекарствени формули, изследователите са принудени да разчитат на усърдни лабораторни методи, които по принцип са бавни и доста неефективни.
Честно казано, заслужава да се отбележи, че този подход е донесъл до настоящия момент огромни ползи. Преди хиляда години средната продължителност на живота на европейците е била само двадесет години, тъй като много хора са умирали в ранна детска или юношеска възраст от холера, дизентерия и други болести, които сега са лесно предотвратими. До средата на 19-ти век средната продължителност на живота във Великобритания и Съединените щати се е повишила до четиридесет години. През 2023 г. тя ще достигне осемдесет в повечето развити страни по света. Така през последните хиляда години сме увеличили продължителността на живота почти три пъти, а през последните два века – два пъти. Това е постигнато до голяма степен благодарение на разработването на способи за предотвратяване или унищожаване на външни патогени, бактерии и вируси, които донасят болестите отвън.
Днес обаче голяма част от тези прекрасни плодове вече са набрани. Останалите причинители на болести и увреждания възникват основно вътре в нашите тела. Клетките се разпадат и умират, тъканите се разрушават и в резултат на това ние получаваме онкологични заболявания, атеросклероза, диабет, болестта на Алцхаймер. До известна степен можем да намалим тези рискове чрез начина си на живот, диета и хранителни добавки: това, което аз наричам първият мост към радикалното удължаване на живота. Но тези мерки могат единствено да забавят неизбежното. Ето защо увеличаването на продължителността на живот от средата на двадесети век в развитите страни все повече се забавя. Например от 1880 до 1900 г. средната продължителност на живота в Съединените щати се е увеличила от около тридесет и девет на четиридесет и девет години, но от 1980 до 2000 г., когато вниманието на медицината се измести от инфекциозните заболявания към хроничните и дегенеративни заболявания, тя се е увеличила само от седемдесет и четири до седемдесет и шест години.
За щастие, през 20-те години на настоящия век се качихме на втория мост: обединяваме изкуствения интелект и биотехнологиите, за да победим тези болести. Излязохме от рамките да използваме компютрите единствено за организиране на информацията за интервенциите и клиничните изпитвания. Сега вече използваме изкуствен интелект, за да търсим нови лекарства, а до края на това десетилетие ще започне процес за допълване и в крайна сметка на заменяне бавните и слабо ефективните опити върху хора с цифрови симулации. По същество ние сме в процес на трансформиране на медицината в информационна технология, използвайки експоненциалния прогрес, присъщ на тези технологии, за да овладеем софтуера на биологията.
Един от най-ранните и важни примери за това можем да открием в областта на генетиката. След завършването на проекта „Човешкият геном“ през 2003 г. стойността за секвениране на генома (изследването на цялата ДНК последователност на даден човек) следват стабилна експоненциална тенденция, намалявайки средно на половина всяка година. Въпреки краткото плато в стойността на това изследване от 2016 г. до 2018 г. и забавянето на напредъка на фона на предизвикателствата, породени от пандемията COVID-19, стойността продължава да намалява и този процес вероятно ще се ускори отново, тъй като усъвършенстваният изкуствен интелект играе все по-голяма роля в него. Цената на геномното тестване е спаднала от приблизително $50 000 000 през 2003 г. до $399 в началото на 2023 г., а една компания обещава, че тестовете много скоро ще струват $100.
Тъй като ИИ ще трансформира повече области на медицината, той ще породи много подобни тенденции. Това вече започва да оказва влияние върху клиничната практика, но ние все още сме в началото на експоненциалната крива. В момента имаме малко начини да приложим изкуствения интелект, но до края на десетилетието те ще нараснат драстично.
В този случай ние ще можем директно да се борим с биологичните фактори, които в момента ограничават максималната продължителност на живота до около 120 години, включително генетичните мутации на митохондриите, скъсяването на дължината на теломерите и неконтролираното клетъчно делене, причиняващо рак.
През следващото десетилетие ще достигнем до третия мост за радикалното удължаване на живота: медицински нанороботи, способни разумно да поддържат и ремонтират тялото на клетъчно ниво. Според някои дефиниции някои новооткрити биомолекули могат вече се смятат за нанороботи. Но това, което ще отличава нанороботите от третия мост, ще е способността им, изпълнявайки различни задачи, да бъдат активно управлявани от ИИ. На този етап ще имаме същото ниво на контрол върху нашата биология, както сега имаме върху поддръжката на автомобилите си. Тоест, освен ако колата не е напълно унищожена при ужасен инцидент, можем да продължим да ремонтираме или заменяме части неограничен брой пъти. По същия начин интелигентните нанороботи ще направят възможно специфичното възстановяване или обновяване на отделни клетки, окончателно побеждавайки стареенето.
Четвъртият мост – способността да създаваме цифрови резервни копия на нашите ментални файлове – ще бъде технологията на 2040-те. Същността на личността на човека не се крие в мозъка като такъв, а в специалното подреждане на информацията, която мозъкът е в състояние да представи и която може да управлява. В момента, в който ще можем да сканираме тази информация с достатъчна точност, ние ще можем да я възпроизведем и на цифров носител. Това би означавало, че дори биологичният мозък да бъде унищожен, това няма да унищожи личността на човека, която ще може да живее почти произволно дълъг живот, след като е бил копиран и повторно прекопиран в защитени резервни копия.
