Партисипацията като иновация: защо културата на съучастие е ключът към бъдещето

Не можете да решите проблемите с климата или да се справяте с бедността поединично. Същото е и при създаването на иновативен продукт. Какво представлява партисипацията и как съучастието помага за умножаване на ресурсите и възможностите на дадена организация или общност?

Какво представлява културата на съучастието

Технологиите продължават да ускоряват промените и понякога водят до предизвикателства и проблеми, които са твърде големи, за да може с тях да се справи един човек или дадена организация. Решението се крие в култура на съучастие или партисипацията (participation), както и в откритите иновации.

Партисипацията доближава човека, който преди е бил само потребител, до позицията на производител и създател. Самият той взема решения и изгражда наново средата, в която живее.

Обединявайки се, хора от различни организации и научни дисциплини могат да намерят по-ефективни и иновативни решения. Да вземем за пример отворения код, тоест текст на език за програмиране, който друг човек може да използва безплатно. Отвореният код ви позволява да интегрирате готови ефективни решения на хиляди специалисти по целия свят в нови продукти: достъпни програми, нови полезни приложения и уебсайтове без грешки. Един от най-показателните примери в това отношение е платформата WordPress, на която са създадени милиони сайтове по целия свят. Същото е и при отворените медицински данни, които променят връзката между пациент и лекар.

Партисипацията осигурява достъп до колективния разум, помага по-добре да се формулират реалните нужди и предизвикателства, които тревожат хората, и използва тази информация за създаване на нови продукти и услуги.

Потребителят като съавтор на продукт

Културата на партисипацията и общностите, които я практикуват, са описани още в началото на настоящия век от американския философ и културолог Хенри Дженкинс. През 2006 година в своята книга „Convergence Culture: Where Old and New Media Collide“ той твърди, че с напредъка на технологиите и социалните медии, ние преживяваме и трупаме безпрецедентен културен опит, при който всеки се явява автор.

Всички ние произвеждаме съдържание: пишем публикации, правим снимки и видеоклипове, записваме музика, изпълвайки дигиталната среда с нашите усещания и смислови значения. Преди това това беше достъпно само за културните елити, но благодарение на технологиите, елитарният компонент остана в миналото.

По този начин ние не само правим индивидуални продукти, но и си партнираме с други хора. Например хората създават общности на фенове, за да взаимодействат с автора и да формулират заявка за съдържание, което те искат. Ако такава общност формира ядрото на целевата аудитория и не поиска нещо прекалено скандално, най-вероятно авторът ще отчете техните препоръки. Така човек може да създава свой собствен продукт в сътрудничество с други хора и автора на оригиналното съдържание.

Например, Nike кани клиентите да участват в дизайна на техните маратонки. На потребителя се предлагат готови модели обувки и елементи, които могат да се сменят: от цвета и материала на подплатата до връзките. Apple променя параметрите на лаптопа по желание на клиента. Ако той има нужда от повече оперативна памет или по-мощна видеокарта, компанията ще сглоби подходящ компютър по изискванията му.

Колективният разум за решаване на глобални фирмени предизвикателства

Microsoft беше една от първите компании, в която осъзнаха, че старият подход отгоре надолу към иновациите трябва да се промени. Компанията реши да изостави модела, при който се предполагаше, че само ръководителите и отделите за иновации могат да излязат с добри идеи. За целта в рамките на компанията е създаден така наречения център The Garage.

Целта на центъра е да поощрява служителите и да насочва организацията по пътя на иновациите. Ако служител види нещо, което може да се подобри, не е нужно да чака някой друг да го забележи и поправи – той може да отиде в The Garage и да развие идеята си.

Първоначално центърът организирал специални хакатони за служителите, но станало очевидно, че за хората не било достатъчно само да реализират собствените си идеи , те искали да помогнат за решаването на глобалните проблеми, пред които е изправена компанията.

Силата на локалната общност

Културата на съучастие променя пасивната роля на потребителя в ролята на актьор. Това важи не само за онлайн пространствата и компаниите. Партисипацията е гражданска и колективна практика, която помага за решаване на проблемите на локалните общности. Един прост пример в това отношение е подкрепата на кампании за краудфъндинг за решаване на проблемите на локалните общности и за благотворителни инициативи. Например озеленяване, създаване на обществени пространства или подпомагане на други хора. Заедно жителите могат да решават онези проблеми, които ги тревожат, но не привличат вниманието на официалните власти.

Краудфъндингът помага за обединяване на голям брой заинтересовани хора, представяне на техните интереси, използване на ресурсите и умножаване възможностите на самия проект. Например Facebook първоначално е бил социална мрежа за един кампус, но с течение на времето се превърна в един от основните инструменти на съвременната комуникация. В този смисъл се създават много такива малки проекти, които ще са в полза на обществото и всички те се нуждаят от помощ.

Оползотворяването и развитието на креативността на милиарди хора по света ще определи темпа на човешкия напредък в бъдеще. Затова за съвременния човек е важно не само пасивно да консумира, но и да създава нещо свое, което е възможно да прерастне или да се вплете в нещо много по-мащабно.