Пандемията на икономическата неопределеност
В близките месеци ние ще разберем как точно ще се развие очакваното глобално възстановяване на икономиката. Въпреки ентусиазма на фондовите пазари, около ситуацията с Covid-19 се съхранява пълна неопределеност. И затова извън конкретния сценарий от по-нататъшното развитие на пандемията, глобалната борба с вируса най-вероятно дълго време ще влияе на ръста на икономиката, заетостта и политиката.
Но да започнем с добрите новини, които по принцип са възможни. В оптимистичния сценарий, медицинските регулатори до края на годината ще одобрят като минимум две основни ваксини от първо поколение против Covid-19. Благодарение на изключителната подкрепа от страна на държавите във вид на финансиране и регулиране, производството на тези ваксини ще започне преди пълното завършване на последния етап от клиничните изпитания с хора. Решавайки, че ваксината е ефективна, биотехнологичните компании към края на 2020 година ще имат вече около 200 милиона готови дози и потенциал за увеличаване на тяхното производство до около няколко милиарда. Дистрибуцията на ваксини сама по себе си ще бъде колосален проблем, в това число и защото обществото ще трябва да бъде убедено, че бързото допускане до производство е безопасно.
В случай на успех, към края на 2021 година гражданите на богатите страни, желаещи да се ваксинират, ще могат да получат ваксината. В Китай до този момент практически се очаква да бъде ваксинирано цялото население. А до две години след това се очаква да бъде ваксинирана и по-голямата част от населението на планетата, в това число и в по-слабо развитите страни.
Такъв сценарий изглежда правдоподобен, но неговата реализация въобще не е гарантирана. Коронавирусът може да се окаже по-устойчив от очакваното или да се изясни, че ваксината от първо поколение е ефективна за кратък период, а страничните ефекти са по-сериозни от предполагаемото въздействие.
Но даже в този случай, за постепенната нормализация на икономическите условия могат да спомогнат подобряването на протоколите за тестиране, разработването на по-ефективно антивирусно лечение, а също така по-активното съблюдаване от обществото и политиците на поведенческите препоръки. Трябва да си спомним, че ужасната грипна пандемия от 1918-1920 години, убила като минимум 50 милиона човека по целия свят (повечето, от които по време на втората вълна, от която ние се опасяваме във връзка с Covid-19), с течение на времето е почнала да намалява и изчезнала без никаква ваксина.
Впрочем, в по-песимистичния сценарий още докато не завърши тази криза около коронавируса, могат да започнат други кризи, като рязко влошаване на американо-китайските търговски противоречия, атаки от кибертерористи или даже кибервойна, природни катастрофи, свързани с промяната на климата или даже огромно земетресение. Освен това, даже в оптимистичния сценарий не е задължително бързо завръщане към доходите на нивото от края на 2019 година. Може да се необходими години, за да може икономическият растеж след пандемията (ако той въобще започне) да позволи възстановяване на икономиката след дълбоката рецесия. В съответствие със съвременното определение това означава да се върнем към съществуващите по-рано доходи на глава от населението.
Въпреки че пандемията очерта огромния проблем на неравенството в развитите страни, бедните страни в момента страдат много повече. По всяка вероятност много от развиващите се страни ще се борят с Covid-19 още много години и е твърде реална заплахата, от така нареченото, „загубено десетилетие“ на развитие. Много малко правителства имат възможност да оказват извънредна помощ от бюджета в мащабите, сравними с мащабите в САЩ, Европа и Япония. Дългата рецесия в страните с ниски доходи най-вероятно ще доведе до епидемия от дългови и инфлационни кризи.
Впрочем, в развитите страни Covid-19 също може да остави дълбоки рани, които дълго време след това да дават своето отражение. Бизнесът сигурно ще започне да отделя по-голямо внимание по въпросите на инвестициите и наемането на служители, да се притеснява от възможните рецидиви от болестта или от началото на нова пандемия. В никакъв случай не трябва да се изключва и огромната политическа волатилност, която се усилва заради сегашната криза.
Въпреки че в развитите страни на първо време може да се очаква „догонващ“ импулс в потребителските разходи, в дългосрочна перспектива потребителите по всяка вероятност ще започнат да спестяват повече. В интересна статия, представена на провелия се неотдавна ежегоден симпозиум в Джаксън Хол, нейните автори Джулиан Козловски, Лора Велдкемп и Венки Венкатесваран, утвърждават, че съвкупните дългосрочни последствия от пандемията за американската икономика, по всяка вероятност ще бъдат на порядък по-големи, отколкото краткосрочните, в това число заради запазването за дълъг период на чувството за повишено напрежение в населението, вследствие на пандемията.
Техният анализ е особено убедителен по отношение на потребителите. Всеки, на който родителите му или бабите и дядовците му са живели по време на Великата депресия през 30-те години на миналия век, знае как този ужасен опит е променил поведението им за цял живот.
Освен прякото влияние върху инвестициите и заетостта, Covid-19 ще се отрази дългосрочно на производителността. Към момента, когато пандемията свърши, поколения от деца, особено от домакинства с ниски доходи, фактически ще са загубили година от училищното си обучение. А младите, които сега трудно си намират първа работа на все още полумъртвия пазар на труда, могат да очакват по-ниски доходи в бъдеще, отколкото биха се надявали при други обстоятелства.
Но трябва да се отбележи, че има и няколко светли петна в тъмната пандемична картина. Пандемията провокира колапс на цените на недвижимите имоти в много градове, а това може да провокира мощна вълна на ново строителство и инвестиции в близките около градовете зони, а също така в отдавна изпитващите трудности малки и средни градове. Освен това, бизнесът, който избягваше дистанционната работа, сега започва да разбира, че в него има много преимущества и той може нормално да функционира при такива условия. И въпреки че не си струва на това много да се разчита, но така или иначе, пандемията може да подтикне властите да търсят възможности за всеобщ достъп до широколентов интернет, а също така достъп на по-малко привелигированите деца до персонални компютри.
Глобалната икономика сега е на кръстопът. Най-важната задача на властите е да се опитат да намалят колосалната неопределеност и едновременно да продължат да оказват извънредна помощ на най-пострадалите хора и отрасли на икономиката. Впрочем, даже когато най-лошото бъде зад нас, чувството на неувереност, създадено от Covid-19, ще се съхранява в световната икономика още дълго време.
