Експеримент с монети показал невъзможността на мозъка обективно да възпроизвежда реалността
Американски неврофизиолози и психолози са доказали, че човек по принцип не може обективно да възпроизвежда обкръжаващата го реалност. За да докажат това учените са възпроизвели принципен спор на две от основните течения в европейската философия от 17-век. За тази цел учените събрали доброволци, които се опитвали да определят формите на въртящи се монети. Изследването е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Философите от много столетия спорят, дали човек може обективно да възприема обкръжаващата го среда и как това може да повлияе на неговите предубеждения или разположение в пространството. Ние проведохме серия от експерименти за да разрешим този философски диспут” – разказва един от участниците на изследването Чаз Файърстоун, доцент в Университета Джон Хопкинс.
Философите и неврофизиолозите отдавна се опитват да разберат доколко обективно човек възприема обкръжаващия го свят и колко силно влияят индивидуалните особености в работата на мозъка или неговите предубеждения. Много учени смятат, че мозъкът в буквалния смисъл „дорисува” много детайли.
Например, преди пет години британски учени са показали, че това действително е така, наблюдавайки поведението на здрави и психически нестабилни доброволци. По време на експеримента участниците гледали обработени фотографии, на който били останали само контурите на изображенията на обектите. Друг пример, който сигурно и вие сте изпробвали, бяха споровете в интернет за оцветяването на рокли, които за едни бяха черно-сини, а за други бяло-златисти. Учените свързаха това с разликите за това как мозъкът може да „отделя” излишните цветове от възприеманото изображение.
Философски възприятия
Файърстоун и неговите колеги са намерили потвърждения, че човешкото възприятие е субективно. Те проверили на практика един от известните философски спорове, който се водил от британски и европейски философи в края на 17-век. Част от представителите на така наречената школа на емпиризма (последователи на Аристотел), смятали, че субективното възприятие и обективната същност на предметите не могат да бъдат отделени едни от други. Техните противници рационалисти (последователи на Платон ), смятали, че чистото познание съществува.
Американските изследователи се опитали да решат този спор експериментално, проверявайки дали доброволци могат да определят формата на две монети, едната от които била с овална форма, а другата с кръгла. По време на експеримента учените разполагали монетите на „пиедестал”, завъртвали ги и ги снимали с видеокамера от различни ракурси. Те подготвили серия от подобни записи, използвайки компютърни модели на монетите с различни форми и оцветяване.
Събирайки няколкостотин доброволци в интернет, учените им предложили да определят, на кое видео монетата е овална, давайки им малко време за търсене на отговора. В някои случаи различията били очевидни, ако кръглата монета се завъртала към наблюдателя под удачен ъгъл, а в други това било достатъчно сложно.
Отначало учените мислили, че участниците ще могат успешно да се справят с тази задача, опирайки се на общоприетите представи за това, че човек се ръководи от идеализирани представи, а не да се опира на възприеманата картинка. В реалност се оказало, че това съвсем не е така. Практически всички доброволци много трудно определяли формата на овалната монета, ако до нея се въртяла кръгла.
„Резултатите от тези експерименти много ни учудиха. Ние очаквахме, че „обективните” идеализрани образи напълно ще подтиснат характерните особености на субективното възприятие. Подобни опити са добър пример как идеите от философията могат да влияят на развитието на психологията и неврофизиологията” – резюмира Файърстоун.