Болестта на 21 век „номофобия“ – страхът да останеш без смартфон

Животът на съвременния човек е немислим без смартфон. Той отдавна не е само средство за комуникация между хората, но и фотоапарат, радио, телевизор, както и лична банка. Но ако се злоупотребява с новите технологии, може да се развие номофобия, която се превръща в истинската болест на 21 век, като тежестта на този проблем нараства с всяка изминала година в световен мащаб. Какво представлява това състояние и как може да се преодолее дигиталната зависимост?

Какво е номофобия?

Терминът „номофобия“ или „фобия без мобилни устройства“ се използва за описание на психологическото състояние, при което хората се страхуват да прекъснат връзката със своя смартфон, таблет или лаптоп.

Мнозина погрешно смятат, че номофобията е безвреден навик. Това заболяване вече е признато за сериозна зависимост (пристрастяване), подобно на наркоманията, алкохолизма и хазарта.

И така, в DSM-5-TR (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства – Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders ), номофобията е определена като „фобия от липсата на определени / конкретни неща“. Злоупотребата с мобилни устройства е свързана с такива психологически фактори като ниско самочувствие, екстраверсия на личността.

Освен това различни психични разстройства, като социалната фобия или социалната тревожност, а също така паническото разстройство, също могат да предизвикат симптоми на номофобия. Следователно е трудно да се каже дали човек е станал номофоб поради пристрастяване към смартфона си или съществуващите тревожни разстройства се проявяват като номофобни симптоми.

Понастоящем много изследователи изучават проблема с пристрастяването към електронните устройства и социални мрежи, като все повече се налага мнението, че той е свързан с нарастващите случаи на депресия, високите нива на тревожност и нарушения на съня, които от своя страна водят до редица други заболявания.

Терминът номофобия е въведен за първи път във Великобритания през 2008 г. по време на изследване, поръчано от британското правителство, в което се изследвала връзката между развитието на разстройства от тревожния спектър и прекомерната употреба на мобилни телефони. Резултатите показали, че 53% от хората никога не изключвали телефона си, а 9% без телефон започвали да стават много нервни. Освен това приблизително 58% от мъжете и 47% от жените изпитвали тревожност при прекъсване на връзката с мобилния си телефон. Учените дават за пример бразилец, който не се разделял с телефона си в продължение на 15 години и не се чувствал в безопасност без него. Психиатрите успели леко да подобрят състоянието му (да има по-малко пристъпи на паника), но фобията не можела да бъде излекувана напълно. Човекът продължавал да изпитва дискомфорт и безпокойство, ако нямал телефон под ръка.

Освен това номофобията се изразява в пристрастяването към възможността за свързване със семейството или приятелите. Също така се проявява в страха, че роднините няма да се свържат със собственика на смартфона, особено в извънредни ситуации. За 55% от хората това била основната причина за безпокойство.

Симптомите на номофобия

Те включват появата на допълнителен стрес, повишено чувство на тревожност, влошаване на настроението и дори депресия. Освен това негативните последици от номофобията водят до развитие на зависимост, намаляване на самооценката и нарушения на съня.

Трябва сериозно да се замислите дали не страдате от номофобия, ако:

• Чувствате се развълнувани или паникьосани в момента, когато не можете да намерите мобилния си телефон.
• Чувствате се неспокойни, наблюдава се нарушено дишане, треперене, изпотяване, възбуда, дезориентация или тахикардия, когато не можете да използвате мобилното си устройство.
• Наблюдавате треперене в ръцете, дискомфорт и страх, когато безуспешно търсите телефона си;
• Поява на гняв, истерия, паника и световъртеж, ускорен пулс при загуба на телефона.
• Панически страх да пропуснете съобщения или новини.
• Където и да сте (в час, на интимна среща, важна делова среща и т.н.), постоянно гледате екрана си, проверявате месинджърите и социалните мрежи.
• Телефонът е винаги с вас – на почивка, на плажа, при шофиране, в магазина (който е на две минути от дома), в тоалетната, в банята, в леглото.
• Винаги проверявате къде е телефонът ви, дори ако е в джоба ви.
• Проверявате заряда на батерията и за съобщения няколко пъти на час.
• Навсякъде със себе си носите зарядно устройство и пауър банк, от страх, че смартфонът ви ще се изтощи.
• Чувствате се безпомощни без вашето електронно устройство.
• Следите всички най-нови иновации в света на мобилните технологии, постоянно актуализирате приложенията до най-новите версии и самия телефон, постоянно закупувате различни нови аксесоари;
• Постоянно изтегляте приложения, игри, снимки, променяте настройки и мелодиите.

Средностатистическият пристъп на номофобия може да се сравни по ефект със страха от посещение при зъболекар. Но ако тези признаци пречат на нормалния ви сън, работа, социални контакти и влияят негативно на вашето физическо и психическо здраве, може би е време е да се обърнете към психолог или психотерапевт.

Кога да посетите психолог

• Имате проблеми с изпълнението на работните си задължения или тези у дома. Занемарили сте домакинство или семейните си задължения, защото постоянно сте зает/а с електронното си устройство. Все по-често работите до късно, защото постоянно се разсейвате с гледане на екрана на мобилния си телефон и не можете да свършите работата си навреме.
• Изолация от семейството и приятелите. Виртуалните приятели в социалните мрежи стават по-важни от реалните взаимоотношения.
• Появата на „страх да пропуснеш всичко“. Страхът приема обсесивно-компулсивен характер и не можете да се справите с него. Все по- натрапчиво става желанието да преглеждате социалните мрежи, да четете новините, за да сте наясно с всичко, което се случва.
• Появата на чувство на страх, безпокойство или паника, ако оставите смартфона си у дома, батерията се изтощи или операционната система се срине.

В не много напреднали случаи можете да си помогнете и сами. Трябва поне от време на време да се откъсвате от своите устройства и акаунти в социалните медии. Също така можете да изключите известията на смартфона си и да започнете да си подарявате периоди без да гледате постоянно в екрана си. Те могат постепенно да се увеличават и да достигнат до цял почивен ден, отдаден на семейството, приятелите или вашето хоби.

Стремете се към живо взаимодействие с хората, да общувате очи в очи, а не чрез месинджърите. Известно е, че за тези, които страдат от номофобия, е от съществено значение да възстановят контакта с реалния свят, да установят отново междуличностните взаимодействия в реалния живот и връзките „vis à vis”, тоест трябва да се стараят да живеят все повече в реалния свят, отколкото във виртуалния.

Много добро терапевтично въздействие могат да окажат заниманията с любимото хоби, с рисуване, с градинарство, спорт, игри на открито и други подобни занимания. Всичко това отклонява вниманието на номофоба от използването на смартфона и му създава позитивни преживявания, свързани с реалния живот.