Аз и другите: каква роля играем в живота на хората около нас

Всеки от нас е единственият „главен герой“ в собствения си свят, но винаги е „другият“ в чуждите филми, наречени личен живот.

За миг си представете, че след вашата смърт животът ви се трансформира в изключително дълъг филм от първо лице, който вие гледате за собствено удоволствие.

Преглеждайки го с бързо превъртане в търсене на определени запомнящи се моменти, често виждате различни познати хора, които влизат в стаята, в която се намирате, разговарят с вас известно време и след това напускат за дълъг период. Наблюдението за хората, които идват и си отиват, се превръща в кристализация на една от най-впечатляващите реалности на човешкия живот: вие сте единственият, който присъства в нея от началото до края.

Във вашия живот сте вие – вездесъщият главен герой – и още много други хора. Повечето от тях изпълняват второстепенни роли, а други са важни герои във вашата история. Но даже и те, въпреки че прекарват много време на екрана, винаги си остават “другите хора”. Никога няма да можете да надникнете в главите им, няма да можете да моделирате поведението им, ще ги познавате само по постъпките и разговорите им. През повечето време, колкото голяма и важна да е ролята им във вашата история, те са зад кулисите – някъде наоколо, правейки неизвестно какво.

Представете си такъв сюрреалистичен момент, че вечеряйки с един от любимите си, но не от най-важните, „други хора“, осъзнавате, че вие също сте „другият човек“, седнал срещу него на масата в уютното ресторантче. За него вие сте „оня“ приятел и близък човек, който го нямаше през по-голямата част от деня, който по някое време се появи на вратата, усмихна се и седна от другата страна на масата, разказа ми за бизнеса си, похапна вкусния специалитет на заведението, изпи половин бутилка вино, разходи се с мен до близкото кръстовище, каза довиждане и отново изчезна. За него аз съм един от многото “други хора”, както и той за мен.

И какво излиза? Разделяйки се, ние отново се оказваме зад кулисите на чуждата история и винаги сме от тези, които ту влизат за кратко на сцената, ту излизат задълго зад кулисите. И това важи за всички, когато са герои в чуждите филми, освен в своя личен. Ние сме „главният герой“ в едно малко и специализирано кътче от реалността, тоест в нашия собствен живот. В живота на другите сме независими и донякъде непознати и мистериозни персонажи, появяващи се от време на време.

Разбира се, това се отнася за всички нас. Нашата основна роля в обкръжаващия ни свят е тази на „другия“ човек. Само в своя филм ние сме „главния“, а за всички останали винаги ще бъдем „другият човек“ : в асансьора, в закусвалнята, в леглото, в колата, на паркинга. Много малко от нас осъзнават, че ние много малко познаваме „другите“, а съдим за тях от външните им прояви, даже и за тези , които са най-близко до нас.

Съществува ясна разлика между признаването на основната идея за това, че вие сте страничен човек за другите хора, и действителното осъзнаване на себе си като „другия човек“ – някой, който от време на време физически присъства във филма на „главния герой“, но по-често не; чийто вътрешен свят е невидим, който е извън полезрението за по-дълъг период от живота, но понякога се появява в рамката на вратата, показва се от прозореца на приближаващата се кола или като глас по телефона.

Признаването на нашия статус като „другия човек“ ни помага да бъдем по-скромни, по-внимателни и да осъзнаваме въздействието си върху обкръжаващите ни, върху енергията, която внасяме в общото пространство (или извличаме от него). Ние знаем колко разочароващо може да бъде, когато другият човек се държи неприятно, погълнат е от себе си и проблемите си, прекалено е негативен или незаинтересован. Но от друга страна осъзнаваме също така колко приятно е да работиш или живееш с човек, който се държи непринудено, внимателно и приятно.

Затова е много важно да не забравяме, че за хората около нас ние сме „другият човек, който в по-голямата си част не е наоколо“ (а и че всички останали също са „главни герои“). Не е трудно да бъдеш по-добър „друг човек“, независимо дали това е „филма“ на твой случаен колега, с когото работите над общ проект , на клиента, който се приближава към вас, на приятелят/ката, с когото случайно сте се срещнали и сте решили да изпиете по чашка кафе, или на човека, с когото живееш.

Да бъдеш добър „друг човек“ е лесно, защото ти си „другият“ за кратки периоди от време. Не е трудно да бъдете по-търпеливи и внимателни само за това конкретно взаимодействие. Можете умишлено да намалите неистовата си енергия, когато молите някого за помощ. Можете да не изисквате кафето ви да се приготви по-бързо от очакваното, а да поискате да оставите впечатление за приятен клиент. Когато общувате с близък човек, може да си припомните какви качества той харесва във вас и да се опитате да ги въплътите в момента на общуване. Тези усилия се правят за кратки периоди от време, най-често в даден момент, но те наистина имат голямо значение за обкръжаващите. По този начин вие се превръщате в оня „друг човек“, който за кратко се появява в кадъра на чуждия филм, но оставя приятно усещане. До голяма степен можем да направим аналогия с учението за кармата, популярно в източните духовни течения. Създавайки положителна карма (причинно-следствена връзка) около себе си, вие допринасяте околния свят да стане по-добър и поне малко намалявате вероятността да ви настигне отрицателната карма, и обратното.

Да, не е трудно да станеш добър „друг човек“. Много по-трудно е да станеш добър „главен герой“, въпреки че през много голяма част от времето си сме заети именно с ролята и проблемите си. Това обикновено се изразява в не особено добре дефинирано и често доста хаотично лично търсене, което никой друг не разбира напълно и никой не може да ни помогне. Гледайки живота си през призмата на “главния герой”, ние обикновено периодично се изправяме пред екзистенциалното объркване на човешкото същество и вечните въпроси, на които много малко хора имат задоволителни отговори. Как мога да стана достатъчно добър човек? Как мога да управлявам времето и енергията си? Как да защитя близките си в този опасен свят? Към какво да се стремя и какво трябва да жертвам? Как да направя живота си и този на най-близките си по-щастлив?

Така че докато се стремим да намерим подходящите отговори и да бъдем все по-добрата версия на „главния герой“ в нашите вътрешни истории, всички останали виждат единствено как се справяме с другата си, по-публична роля. И ако се замислите за това, на какво хората се възхищават и какво запомнят, тогава със сигурност ще разберете: това е какви „други“ сме били. С други думи, работейки над вътрешните монолози в собствения си филм, сигурно си струва едновременно с това да се постараем да изпълняваме второстепенните си роли в чуждите филми с много повече доброжелателност и позитивизъм.