„По погрешка“: Открити са имунни клетки, даващи възможност за “универсална” имунна терапия на рак

Учени от Университета в Кардиф са открили нов тип рецептори на имунните клетки. Те се надяват , че това ще помогне за разработването на ефективен начин за лечение на раковите образувания и увеличава много шансовете за поява на „универсална“ имунна терапия. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Immunology.

Един от методите на лечението на рак е Т-клетъчната терапия. Т-клетките (Т-лимфоцитите) са основата на имунитета на човек. Те играят централна роля в защитата на организма от онкологичните заболявания. Т-хелперите (Th- лимфоцитите) разпознават чуждите агенти на повърхността на специализираните клетки на имунната система, а Т-килърите, привлечени от сигнала, отстраняват заплахата. При Т-клетъчната терапия имунните клетки се отделят, модифицират се и се връщат в кръвта на пациента за търсене и унищожаване на раковите клетки.

Най-широко разпространеният метод за такава терапия CAR-T (сhimeric antigen receptor) се персонализира за всеки пациент. Т-клетките разпознават протеини, свързани с левкоцитните антигени на човек (HLA), които силно се различават при различните хора. Освен това методът действа само при няколко вида рак и не е способен да победи големи тумори, които се срещат при по-голяма част от раковите заболявания.

С помощта на системата CRISPR-Cas9 изследователите успели да открият при Т-клетките нов тип рецептори MR1. Той е способен да разпознава раковите клетки и не се различава много при човешката популация, което го прави перспективен кандидат за използване при имунотерапията на рак. Освен това учените установили, че MR-1 различава здравите и раковите клетки и атакува само последните.

Откритието е било направено случайно. Учените са изследвали образец от банка с кръв, търсейки клетки, способни да се борят с бактерии.

„Ние търсихме нещо друго! – признава професор Ендрю Сюъл в прес-релийза на университета – Всичките велики научни открития са направени по погрешка“.

Изследователите проверили работата на MR1 върху култури от човешки клетки. Т-клетки с такива рецептори ефективно се справили с ракови клетки от бял дроб, кожата, дебелото черво, млечната жлеза, панкреаса, костите и яйчниците.

Освен това, учените провели експерименти с мишки, болни от левкемия. Новата терапия позволила да се постигне ремисия на заболяването и помогнала на лекуваните животни да преживеят по-дълго от гризачите от контролната група.

„Това беше неочаквано откритие. Сега ние виждаме перспектива за създаване на „универсална“ имунотерапия, която ще позволи да се лекуват много видове рак. По-рано никой не вярваше, че това е възможно“ – казва Сюъл.

„Въпреки че CAR-T терапията беше един от важните пробиви в лечението на рак през последните години и в много случаи беше последния шанс за излекуване, нейното използване се ограничаваше от малкото видове рак, която тя лекува. Освен това тя е много скъпа и не е подходяща за всеки“ –пояснява доктор Аласдер Ранкин, друг участник в изследването – „За нас е много вълнуваща перспективата за разработването на „универсален“ метод за имунотерапия, който ще е нацелен на различни типове ракови клетки и няма да се нуждае от настройка за всеки отделен пациент. Ние засега не сме потвърдили, че такъв подход ще сработи при пациентите, но ако ни се отдаде да постигнем всичко това, ще се открият нови възможности за хората, които живеят с онкологични заболявания и страдат от тежките странични ефекти при лечението.“

„Новият вид Т-клетъчна терапия притежава огромен потенциал за преодоляване на сега съществуващите ограничения пред CAR-T” – отбелязва хематологът Оливър Отман.

„Ако това откритие получи потвърждение и в други изследвания, ще се заложи основата за „универсална“ Т-клетъчна терапия, което ще позволи да се намалят разходите, свързани с откриването и изготвянето на персонализирани Т-клетки“ – добавя имунологът Оуен Галимор – Това наистина ще е вълнуваща и потенциално голяма крачка в осигуряването на достъпност до имунотерапията при рак“.

Понастоящем изследователите изучават точния механизъм, по който работи рецептора MR1. Те предполагат, че тези рецептори разпознават промените в клетъчния метаболизъм, когато клетката се превръща в ракова.

Учените разчитат да изпробват новата терапия на хора в края на 2020 година. Основната задача на изследователите е да осигурят безопасност и да се убедят, че Т-клетките няма да атакуват здравите клетки. Ако тестовете преминат успешно, Сюъл се надява, че след няколко години тази терапия ще може да бъде използвана в клиничната практика.