Учени са открили общи черти на характера при хората, обвързани с екологичната кауза
Нашата личност влияе на нашето отношение към екологията. До този извод са стигнали британски учени, които са провели метаанализ, в който открили изразена взаимовръзка на чертите на характера, с това дали един човек се вълнува или не от екологичните проблеми. Резултатите от това изследване са публикувани в научното издание Perspectives on Psichological Science.
Някой ходи на покупки с велосипед, друг използва бамбукови четки за зъби, трeти предпочита хартиените пакети вместо пластмасовите торбички. А други въобще не могат да разберат защо защитата на околната среда е толкова важна.
Причините могат да бъдат много и различни: възраст, политически предпочитания, опит във взаимодействието с природата, получени в детството и много други. Освен това нашата личност влияе на това колко е голяма „екологичната следа“, която оставаме след нас.
За да изяснят всички тези взаимовръзки, екип от учени начело с Алистър Реймънд Брус Сутер (Alistair Raymond Bryce Soutter) от Университета в Единбург е провел метаанализ на 38 изследвания в тази област, в които са взели участие повече от 44 000 човека. Изследванията били насочени към това, да се изясни до каква степен участниците имали екологично обвързано мислене и поведение. В някои от изследванията те отговаряли на въпроси, свързани с екологията, а в други – как те сортират отпадъците, даряват ли пари за природозащитни каузи и други подобни.
Чертите на характера се определяли с помощта на два различни модела. В единия от моделите се използвал традиционния метод на „Голямата петорка“, в който личността се описва с помощта на пет ключови признака: изпълнителност, доброжелателност, екстравертност, отвореност към нов опит и емоционална стабилност.
В другите изследвания се използвал модела HEXACO, добавящ в този списък още един пункт – искреност/скромност.
Хората, които особено силно преживяват проблемите с екологията, се оказало, че са по-отворени към нов опит. Те, до известна степен, били фантазьори, любознателни и с позитивно отношение към експериментите, готови да поставят под съмнение традиционни норми и ценности. Освен това се оказало, че участниците в изследванията, интересуващи се от екологичните проблеми, са демонстрирали по-високи показатели на искреност и скромност.
Това до известна степен учудило изследователите. Искрените и скромни хора, като правило, се боят да използват други заради собствената си изгода. Вероятно те пренасят това и на природните ресурси.
Доброжелателността и усърдието също били свързани с екологичното мислене и поведение, въпреки че това било по-слабо изразено.
Учените смятат, че определяйки характерните черти на „защитниците на природата“ и „вредителите на околната среда“ могат да се разработят много по-ефективни подходи за провеждането на кампании по опазване на околната среда. Например, екипът предполага, че за да се обхване по-широк кръг от хора, обвързани с екологичната кауза, е добре усилията да се насочат към хора , които не са особено отворени към нов опит и не са толкова искрени. В такъв случай ще е полезно по-малко да се възхваляват нови, модни възможности и тенденции в защитата на околната среда, а първостепенно да се наблегне на проверените методи, при които по-силно да се подчертава личната изгода, свързана с екологичните принципи.
