fbpx

Моделът на мачо-лидерите повече не работи. Кой ще заеме тяхното място?

Мачо-лидерството е остарял модел за управление и се превръща в отживелица, а на негово място все по-актуален става стилът на управление, характеризаращ се с много по-малко токсичност и с много повече доброжелателност, пишат в своя статия в изданието Fast Company двама известни социални психолози професор Томаш Чаморо-Премузич от Колумбийския университет и професор Ейми Едмъдсън от Харвардското бизнес училище, базирайки се на свои неотдавнашни изследвания.

Професор Томас Чаморо-Премузич и колежката му професор Ейми Едмъдсън смятат,че моделите на лидерство в политиката и бизнеса силно са се променили. Вече ръководителите се стремят да бъдат по-хуманни, а отличен пример за подражание в това отношение са жените.

Министър-председателят на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, дългогодишния канцлер на ФРГ Ангела Меркел, младата министър-председател на Финландия Сана Марин и много други ръководители на държави и компании демонстрират прекрасни примери на управление, които контрастират с традиционното поведение на лидерите. Твърдият, самоуверен и агресивен ръководител вече не е пример за подражание.

Пандемията показа, че е много по-добре, когато ръководителят показва такива черти като рационалност, честност и чувствителност. Въпреки че едва ли е учудващо, но за съжаление реалността е такава, че повечето лидери всъщност не съвпадат с това описание.

„Беше нужна глобална криза, за да се разбере и да изкара наяве проблема с мачо-лидерството, което често се демонстрира като нещо героично“ – пишат учените.

Учените смятат, че мачо-лидери прекалено често подлагат своя екип и бизнес на опасности, водени от собственото си тщеславие и самоувереност. За държавните ръководители мащабите на пораженията могат да бъдат още по-големи.

За да могат да определят по-детайлно двата типа управление, изследователите са съставили списък от качествата, които ги характеризират:

Мачо-лидер

Търси одобрение и похвали;

Иска да има много поклонници и последователи;

Самоуверен е;

Намира се в отбранителна позиция;

Обвинява другите, когато има проблеми;

Създава в компанията култура на страх пред самия себе си;

Много често се самозаблуждава;

Новият лидер:

Спокойно се отнася към критиката и я приема;

Развива способностите на другите;

Скромен е;

Любопитен е;

Поема отговорността върху себе си, когато има проблеми;

Създава комфортна работна среда;

Самоосъзнат е;

Учените подчертават, че основната причина за слабостта на мачо-лидерите е самозаблудата. Те не могат и не искат да признават истината за това, че всички ние сме уязвими пред лицето на постоянно променящия се свят, пред локалните и глобални проблеми.

Те заблуждават себе си и другите, но до време, повтаряйки твърдения за собствените си успехи и хвалейки се със своята уникална способност да намират отговори и решения. Но това никога не сработва на дълга дистанция и особено ясно се проявява при появата на провали в управлението. За разлика от тях другият тип лидери са достатъчно самоосъзнати и разбират своята зависимост от добрата експертиза и мотивацията на другите.

Според учените, в крайна сметка всичко зависи от последователите да си изберат правилните лидери. Всички ние носим отговорност да се научим да правим интелигентен избор и да подлагаме на съмнения своите предубеждения. Избирайки кого да следваме, ние трябва да отчитаме дали нашият избор за лидер ще следва колективните интереси и дали има мъдростта и силата да признава това, което знае и това, което не знае.

Именно затова е необходима известна зрялост, за да можем да се противопоставим на обаянието на мачо-лидера, който обещава бързи решения или представя стереотипни възгледи за предполагаемите врагове. Изправени пред големи предизвикателства, всички ние сме уязвими от желанието за лесни отговори и изкупителни жертви. Но ако пандемията ни учи на нещо, то това е, че лесни решения няма.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x